115 години от рождението на Светлозар Акендиев Димитров –

Змей Горянин

Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе

Силва Василева – зам.-директор

Валерия Йорданова – библиограф-експерт

Различни и разнопосочни събития, личности и факти осмислят и изпълват със съдържание духовното пространство „библиотека“. През годините многократно се променят и нейните приоритети. Но безспорно и категорично това, което я прави различна от всички други духовни културни средища, са нейните колекции. Част от тази различност, която оформя облика на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе, е съхраняваният във фонда ѝ архив на Змей Горянин, на когото през настоящата година отбелязваме 115 години от рождението.

1. Змей Горянин /1905 – 1958/

С името, или по-точно – с псевдонима Змей Горянин повечето от нас са се сблъскали за първи път като студенти. И, типично по студентски, забравят за него след приключването на поредния изпит. Да, остава споменът за някакво странно име, но липсата на достъп до самите книги е естествен начин то постепенно да избледнее. И ако нашата, а предполагам и на повечето ни колеги, забрава на това име има негативни последици единствено за нас, то самият писател я е преживял и изстрадал от първо лице.

Роден през 1905 г. в Русе, съдбата на Светлозар Акендиев Димитров, както е истинското му име, е пълна с превратности. „Беден син на счетоводител – тесен социалист и „необуздан бохем“, разпиляно детство в Русе, Свищов, Пловдив и отново Русе.“ – така описва началото на неговия живот доц. Атанас Колев – един от най-ревностните му изследователи и радетел за реабилитиране на името на писателя. Змей Горянин публикува първото си стихотворение през 1921 г., когато е едва 16 годишен. Две години по-късно се запознава с проф. Александър Балабанов, благодарение на когото е приобщен към елитния литературен кръг „Развигор“.  Десет години по-късно е първата му среща с Елин Пелин и тяхното сътрудничество прераства в приятелство, продължило до края на дните му.

Още в младежките си години му се налага да работи, за да се издържа, но това не променя стремежа му да бъде писател. И успява. До 1944 г. с името му се свързват 79 издания, от които 14 книги, 10 учебни помагала и 55 брошурни издания, подписани с много и най-разнообразни псевдоними. Но този, който го утвърждава и прави разпознаваем сред българските читатели, безспорно е Змей Горянин. Различни предположения има за произхода и значението на псевдонима. Която и да е истината – тя е обект на изследване от страна на литературните критици. Тук само ще споменем, че за пръв път образът на Змея в творчеството на Светлозар Димитров се появява през 1930 г. в издаваната от Русенската младежка добруджанска организация „Стефан Караджа“ миниатюрна осемстранична брошура дипляна „Добруджански песни“, където на гърба е отпечатана гравюра на прободен с меч Змей. Две години по-късно от документ, издаден от редакцията на в. „Литературен глас“ и удостоверяващ, че „Светлозар Димитров – Змей Горянин – е редовен сътрудник на същия вестник“, се установява най-ранното използване на станалия легендарен псевдоним на писателя.

През есента на 1930 г. семейството на писателя се премества в София, където, след дълго търсене на работа, Светлозар Димитров става чиновник в различни ведомства. През 1941 – 1943 е мобилизиран три пъти като военен дописник и писател лектор. Съдбоносна за него се оказва годината 1942, когато за кратко става цензор в Дирекцията по печата. Именно това е причината през октомври 1944 г. книгите му да попаднат в „Списъка на фашистката литература“ и иззети от библиотеките, а самият той – арестуван и съден от народния съд. По същия процес присъди получават Фани Попова-Мутафова, Димитър Талев, Данаил Крапчев, Йордан Стубел, проф. Стефан Консулов, Райко Алексиев и др. По същото време в затвора е и друг виден русенец – акад. Михаил Арнаудов. Или както в записките си от затвора с доза ирония сам Змея описва: „Инак погледнато, компанията е отлична: все първенци – асове на нашия политически, обществен, културен и стопански живот“. Заради краткото си цензурстване в Дирекцията по печата е осъден на една година затвор. И въпреки че е освободен предсрочно, известният му псевдоним е анатемосан, а името – заличено напълно от издателските планове. 

От тук насетне съдбата на писателя е едно непрекъснато изпитание. Ударите, които понася, идват от всички страни. Изданията му, както вече споменах, са забранени. В свое изследване върху присъствието на Змей Горянин в протоколите за унищожени книги през 40-те години доц. д-р Илко Пенелов проучва съдбата на забранените творби на автора и установява, че 19 заглавия, което е почти 28 % от издадените книги на писателя, са официално забранени и предвидени за прочистване от библиотечните фондове, издателства, книжарници, складове и на др. места, където бъдат открити. И въпреки че е помилван, известният му псевдоним е анатемосан, а на автора е забранено да публикува. Така „народната власт“ му отнема правото да се занимава с това, към което се е стремял още като дете.

Но дори в тази ситуация проличава духът на този, за съжаление, толкова слабо известен днес писател. След излизането му от затвора неговите „идейни наставници“ Георги Караславов, Христо Радевски и Младен Исаев му предлагат  да се разкае публично и подпише декларация, че е бил добронамерен в работата си като цензор, но той категорично отказва с мотива, че не е необходимо да декларира нещо, което е факт. И естествено – за това си плаща. В буквалния смисъл на думата. През следващото десетилетие името на Змей Горянин не се споменава публично, творбите му не се публикуват, а за да прехранва семейството си е принуден да продава марки в малка дървена будка. Оцелява благодарение на приятелствата, някои от които създадени именно по време на престоя му в затвора.

Въпреки „ветото“ върху неговите издания  писателят не спира да твори. И да изработва напълно сам своите невъзможни да се публикуват книги. Написва хиляди епиграми, мемоарните „Скици и ескизи“ от затвора, автобиографичните записки „Червеният хотел“, ръкописът „Моят приятел Елин Пелин“, недовършената битово-сатирична повест „Превъплъщенията на Венцислав Галушкин“. На бял свят се появяват саморъчно изработените сборник с разкази „Хляб от небето“ (1954), стихосбирките „Поема за живота и смъртта“ (1952), „Самота. Ненужна лирика“ (1953), „Нощ и ден“ (1955). Прибавени към 50 исторически книги отпреди 9.IХ.1944 г. стотиците стихотворения в калиграфски изписаните и подвързани самиздатски тефтерчета и тетрадки, скици, рисунки и ескизи, са безценно завещание на Змей Горянин за българската култура. 

В отдел „Местна история“ на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе е запазен екземпляр от „самиздат“ на стихосбирката „Нощ и ден“, в който са събрани негови поетически творби от периода 1945 – 1955 г. Стихосбирката съдържа три цикъла стихове: „Нощ и ден“, „Ненужна лирика“ и „Войнишка лирика“. Всеки от разделите е оформен със своя титулна страница, като е съхранен и по един допълнителен лист, идентичен по съдържание, но различен по цвят и размер от този на стихосбирката.

1. Стихосбирката „Нощ и ден“

2. Стихосбирката „Нощ и ден“

На първата страница е изписано на ръка посвещение от автора, което гласи: „На прекрасния човек, рядък приятел и неоправдано щедър ценител на моите стихове Тодор Биков, с радост и обич подарявам този си ръкопис. Русе, 10.׀׀.1955 Змей Горянин“. Под подписа е изписано № 62 – поредността на изданието, което авторът сам е изработил. Машинописните страници са старателно подвързани и подшити на ръка, а корицата – също оформена на ръка с туш и химикал. Екземплярът е подарен на библиотеката от сина на Тодор Биков – Владимир, като е запазено и собственоръчно написано писмо от дарителя.

1. Автограф и посвещение от Змей Горянин

Добър художник, авторът илюстрира книгите си със свои рисунки, подвързва ги и, в повечето случаи, ги подарява на приятелите си. Но това не му е било достатъчно. Змей Горянин е копнеел за истински досег с публиката, за това да бъде издаван и четен официално. През последните 10 години от живота си Светлозар Димитров публикува под различни псевдоними християнска лирика в изданията на българската православна църква – „Църковен вестник“ и сп. „Духовна култура“. От този период са запазени и се съхраняват в отдел „Местна история“ на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ оригинални рисунки с туш и цветни моливи. Грижливо съхранявани творбите предстои да бъдат дигитализирани и включени в електронна библиография, която ще бъде изработена по проект на библиотеката, реализиран с подкрепата на Национален фонд „Култура“.

5, 6 и 7. Пейзаж и ескизи от архива на Змей Горянин в Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе

Престоят в затвора, последвалите репресивни действия, включително „прихващане“ на лична кореспонденция, обиск на дома му, както и невъзможността да публикува и бъде до своите читатели, разклащат сериозно здравето на Светлозар Димитров. Умира през август 1958 г. в манастира „Седемте престола“ едва на 53 години. Обителта, намираща се в близост до с. Осеновлак, където години наред Змей Горянин намира покой, става последен дом на забранения писател.

След смъртта му с мисията да издири и запази всичко, създадено от Змей Горянин, се заема съпругата му – Соня Димитрова. И благодарение именно на нея днес в русенската културна институция се пази част от архива на писателя. В библиотеката са запазени писма, разменени между Соня Димитрова с учителя и дългогодишен приятел  на Змея – Тодор Дашков. От кореспонденцията става видно, че единствената утеха на Соня Димитрова ще бъде „преиздаването на книгите му, които и днес се търсят много“, както и задоволството ѝ, че именно бившият му учител ще се заеме с литературните му творби. В своя отговор Дашков смята, че в инициативата за „честване на писатели русенци, родени в Русе, или работили в Русе … Зарко не може да бъде отминат.“

За съжаление ще е необходимо повече от десетилетие, докато негови книги бъдат отпечатани. Това се случва едва през 1976 г., когато по повод 100-годишнината от Априлското въстание, са преиздадени 6 от творбите му. Следва още едно дълго принудително забвение, продължило чак до 1992 г. По повод годишнината от въстанието Змей Горянин е предложен за реабилитация като автор, пресъздал в творбите си борбата за национално освобождение, но предложението е отхвърлено.

Още едно писмо на Соня Димитрова, този път до библиотекарка от русенската библиотека, сочи пътя на получаване на документите и творбите. В края на 1989  г. (датата на писмото е 29.XII.989 г.) в библиотеката е получено писмо от съпругата на Змей Горянин – Соня Димитрова и Невяна Буюклийска – негова племенница, в което потвърждават, че са подбрали от голямото и разнообразно творчество на писателя нови документи, които са описани в книгата с дарители на библиотеката като: „Дарение на папки, 2 бр. с ръкописи и машинопис на Змей Горянин. Снимки на Змей Горянин – 1 бр. и 1 бр. снимка на съпругата му Соня Димитрова.“ Дарението е получено през 1990 г.

8. Писмо от Соня Димитрова до Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе

Днес запазеният в библиотеката архив е обособен в самостоятелен фонд от над 450 оригинални документа, които разкриват културно-историческата действителност у нас от първата половина на 20 в. С ясното съзнание, че това богатство задължава, а съхраняването му е отговорност пред бъдещите поколение, екипът на библиотеката разработи проект, който е подкрепен от Национален фонд „Култура“. Идея е да се популяризира и представи по достъпен начин книжовното ни наследство, с което да се повиши знанието за приноса на Змей Горянин във формирането на българската национална идентичност от средата на миналия век. Целта ни е да със средствата на съвременните технологии да улесним достъпа на изследователи и любители до творчеството на писателя и възстановим името на един творец, който не се поколебава да заяви пред народния съд: „Никога нито една моя постъпка не е била предателска, подла и противонародна или предизвикана от сребролюбие и корист… съдете ме като блуден син, но като истински син на България и на българския народ“.

Животът на Змей Горянин е поредица от изпити, които той е издържал. За това се изисква вътрешна сила, смелост и самообладание. И заслужава да се помни и знае.

9 и 10. Епиграми на Змей Горянин – от архива на Змей Горянин в Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе

Рядко, в историята на науката се срещат фамилии,в които синовете не просто да следват научните интереси на своите забележителни бащи,но и да постигнат също толкова големи постижения.

Уйлям Хенри Браг /Bragg/1862-1942/ е англичанин,син на офицер от търговския флот.Постъпва в прочутия Тринити колидж-Кеймбридж,където става студент на великия физик Джоузеф Джон Томсон.С негово съдействие е избран за професор в университета на Аделаида                   /Австралия/1886/.Открива, че алфа- частиците,излъчвани от дадено радиоактивно вещество могат да бъдат разделени в добре обособени групи,като частиците от всяка група изминават едно и също разстояние преди да бъдат погълнати от веществото,поставено на пътя им.Това разстояние може да се използва за идентифициране на ядрото,от което е излъчена частицата.Името му се прочува в научния свят, а той става професор по физика в университета на Лийдс /Англия/1908/.

Изследванията на рентгеновите лъчи, го свързват със сина му Уйлям Лорънс Браг /1890-1971/.Младия Браг си счупва ръката на 5 години.Мястото на счупването е установено с рентгенова снимка, благодарение на баща му,който конструира необходимата апаратура и чичо му-лекар.Това е първото в света използване на рентгенови лъчи в медицината.Завършва като баща си Тринити колидж-Кейбридж под ръководството на същия учител-легендарния Джоузеф Томсон.След като Макс фон Лауе открива дифракцията на рентгеновите лъчи в кристали Браг-младши предполага, че специфичните дифракционни картини се получават от специфичното  подреждане на атомите в различните кристали.1913 година. публикува прочутото си уравнение,което описва ъглите,под които рентгеновите лъчи трябва да се отклоняват,за да може да се определи структурата на кристала при дифракция.По същото време, баща му изобретява рентгенов спектрометър за измерване на дължината на вълните на рентгеновите лъчи.Двамата правят фундаментално откритие-алкалните соли не са съставени от молекули,както се е предполагало, а от йони.Това изследване води до истинска революция в теорията за поведението на йони в разтвори.Така, те създават един от най-мощните научни  методи на изследване на 20 век-рентгеновата кристалография.А през 1915 год. получават Нобелова награда по физика –„за техните заслуги в анализите на кристални структури с рентгенови лъчи“.

Браг са единствените баща и син учени,които получават Нобелова награда за тяхно общо откритие.

Георги Караджов

Първата специално построена за кино сграда в България е в Пловдив.“Екселсиор“-сегашния търговски център на главната улица на града е първата сграда в България,построена специално за кино. Замислена е още в далечната 1896 год. от страстна пловдивчанка-Александра Станчева.

Нает от нея български архитект получава средства и задача да обиколи няколко държави из Европа,за да види как се прави кино по света и да проектира новия градеж.Това бил софийският архитект Александър Ставрев.Ставрев бил най-впечатлен от кината в Италия.Връщайки се,той проектира Екселсиор в най-добрите италиански тенденции за подобни бизнеси.Сградата е окончателно завършена през 1906 год.

Александра Станчева била рядко ерудирана за времето си жена. Притежавала първото пиано в града, а през летните месеци често отскачала до Одеса или Виена.

Първата градска автобусна линия на Пловдив е с година по-ранна от първата линия в София.

Първите градски автобуси тръгват през 1934 год.Фордовете возели пътниците по маршрута- „Ориент табако“,ул.“Авксенти Велешки“,Дойче шуле,Военен клуб,“Пикадили“,Джумаята,Куршум хан, улица “Опълченска“ “Рибница“,аптека „Марица“,пл.“Карлово“,ул.“Пазарджишка“,“Поста“ и гара „Филипово“. В края на 30- те години автобусния парк се обновява и увеличава с 14 нови автобуса от марка „Мерцедес“ и „Ситроен“.   

По книгата на Николай Илчевски  „Пловдив най най най най най най“

Наследниците носят голяма отговорност.Ако предшественика им не се е справил с мисията си в живота, те би трябвало да го надминат ако е поставил стандарт за качество и успех да го запазят, и развият.Особена е отговорността на наследниците на големи фамилии и личности.Да си на нивото на най-добрите е трудна,често невъзможна задача.В историята великите съвременници и съперници Исак Нютон и Годфрид Лайбниц „затъмняват“ цяла плеяда забележителни учени и изследователи на своето време.Ако ме запитате, кои според мен са най-великия физик и най-великия философ на 20 век, ще отговоря с едно име-Вернер Хайзенберг.Индивидуалната ми оценка е субективна и може да не се споделя от всички,но мисля че имам сериозни основания за нея.Да наследиш такава личност е тежка и отговорна задача.С нея се заема Ludwig Biermann /Лудвиг Бирман/1907-1986/

Астрономът Бирман защитава докторат в най-прочутия университет на Германия-Гьотинген /1932/.Откритията му в астрофизиката носят отпечатъка на уникалността.Във физиката на плазмата открива процеса батерия на Бирман-възникване на слабо магнитно поле при нулеви изходни условия/1950/.Единствен негов източник се оказва взаимодействието между отделни електрони и йони, движени от проста ротация.Можем да оценим истинското значение на откритието,като си дадем сметка че в такова състояние се е намирало космическото пространство преди да започне да се „запълва“ с материя и много преди да започнат да се формират познатите ни космически обекти-звезди,планети…

Предсказва съществуването на слънчевия вятър-излъчваната от слънцето радиация в междузвездното пространство и неговите характеристики/1947/.Изследванията му върху кометите водят до ново прозрение от изключителна важност-наличието на обвивка от неутрален водород /най-често срещания елемент в космоса/ около тях.Тя е открита много по-късно поради липсата на достатъчно добра апаратура по времето,когато Лудвиг Бирман я „вижда“ само в своето съзнание и въображение.Признанията не закъсняват.Получава двете най-големи награди в астрономията- Златен медал на Лондонското кралско астрономическо дружество /1974/ и Брюс на Тихоокеанското астрономическо дружество /1967/.

Най-престижното му постижение е друго.Първоначално е ръководител на отдела по астрофизика в Института по физика и астрофизика „Макс Планк“/Мюнхен/,чийто директор е самият Вернер Хайзенберг.А след смъртта му го наследява на поста.

Хайзенберг получава своя заслужен наследник.

Георги Караджов

1. 1.  Защо една обществена библиотека реши да организирана научен форум от такъв мащаб? И това обичайна практика ли е?

Идеята да организираме конференция се зароди преди 7 години, когато институцията отбеляза своята 130-та годишнина. И когато обсъждахме форма̀та осъзнахме, че именно при нас, в библиотеката, се събират на едно място наука, изкуство, култура, образование, което пък от своя страна ни подсказа идеята – да предоставим възможност специалисти от различни области да представят своите гледни точки по една обща тема. Начинанието се оказа успешно и форумът спечели доверието на преподаватели и изследователи от България и извън страната.

Относно въпросът Ви дали това е практика – да, повечето обществени библиотеки организират подобни форуми, но това, което отличава нашата конференция е стремежът да представим различни аспекти на една тема, което от своя страна провокира участие на специалисти от различни области. И ако първата година за повечето участници беше странно, то днес това вече е очакван и търсен резултат.

1. 2.  Бихте ли ни казали повече подробности за тазгодишния форум?

Традиционно конференцията се провежда през месец април, но поради настъпилите обстоятелства тази година срещата ще се проведе от 17 до 19 септември в Русе. Новото е, че за първа година форумът се организира в партньорство с Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив и Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД – Русе.

1. 3.  Какво определи изборът на партньори?

Изискванията, които съвременното общество поставя пред обществените библиотеки, е да бъдат много повече от книгохранилища. Необходимо е да предоставяме пространство за учене, култура и социална комуникация, да бъдем посредници между информация и потребители, да бъдем образователен и възпитателен фактор. Партньори за успешното постигане на тези цели са образователните институции, каквито са Академията в Пловдив и университетската болница в Русе.

Сътрудничеството между трите организации е факт повече от година. Подписаните меморандуми за съвместна дейност са действащи документи, а изградените на тази база партньорства – реални инструменти, с помощта на които библиотеката обогатява и развива своята дейност. Така например специалисти от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство подпомагат екипа на библиотеката, ангажиран с провеждането на международния конкурс за екслибрис – форум, който русенската културна институция организира за 16-та поредна година и в който участват художници от над 50 държави. Разработен е и предстои да бъде реализиран съвместен проект към Фонд „Научни изследвания“.

Активно си сътрудничим и с Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД в Русе. Освен меморандума през тази година подписахме договор, в рамките на който русенската библиотеката ще окаже експертна помощ при изграждането на структурно звено „Библиотека“  към болницата.

Партнирането при организиране на конференция е поредна стъпка от съвместните ни дейности.

1. 4.  Темата на тазгодишния форум е „Еволюция срещу революция или за моделите на развитие“. Защо според Вас днес е важно да се дискутира по въпросите за еволюцията и революцията?

Една от дилемите, пред които се изправяме ежегодно преди старта на подготовката за всяка конференция, е изборът на обединяваща тема. Тази година се спряхме на „Еволюция срещу революция или за моделите на развитие“.

Темата за еволюцията и революцията във всяка една област насочва мисълта към отношенията между минало, настояще и бъдеще. Затова смятам, че е изключително важно учени и изследователи от различни области да представят своите гледни точки по въпроси за моделите на развитие както на отделния човек, така и на човешката  цивилизация. Това именно е и целта на форума – да интерпретира от различен ъгъл еволюционните и революционни процеси в обществото, да представи различни модели на развитие в сферата на наука, култура, социум, както и различните теории, учения, доктрини, които имат важна обществено значима стойност и последствия в миналото и днес. Защото без наука и иновации скокове в развитието не могат да се осъществят.

1. 5.  Към кого е насочена конференцията и как става достъпът до нея – с предварително записване или само със специални покани?

Конференцията е отворена за преподаватели, изследователи, докторанти, както и към всеки с интерес към темата, като за целта е необходимо до 20 юли т.г. да подадат през сайта на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе своите заявки онлайн. Изчерпателна информация може да бъде намерена на сайтовете и в социалните медии и на тримата партньори.

Разбира се, екипът, ангажиран с провеждането на конференцията, направи предварително проучване и се свърза с редица водещи имена, които сме поканили да участват със свои доклади. Сред тях бих отличила имената на проф. д-р Маргарита Богданова от Стопанската академия в Свищов, проф. д-р инж. Маруся Любчева от Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас, проф., д-р на ик. науки, д-р на науките (Национална сигурност), д-р на науките (Социални дейности) Венелин Терзиев – преподавател в Русенския университет „Ангел Кънчев“, Военна академия „Георги Стойков Раковски, София, както и проф. д-р Любима Деспотова-Толева от Медицинския университет в Пловдив.

Подадените до момента заявки са над 70 от участници от 5 държави, но до крайния срок, 20 юли, остава почти месец, така че очакваме още нови заявки.

Теодора Евтимова

Директор на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе

  наречен с предизвикателното заглавие “Еволюция срещу революция или за моделите н

Международното събитие се организира от Регионална библиотека „Любен Каравелов“ в Русе, Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив и Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД  в Русе.                                          

Интервю с професор доктор на науките Венелин Терзиев

Каква е мисията на форума?

Международната научна конференция се провежда за седма поредна година. Изборът на тема „Еволюция срещу революция или за моделите на развитие“  беше обоснован с промените, които се случват и всеки един от нас наблюдава.

Целта на екипа, участващ в организирането на форума, е да ангажира учени и изследователи от различни сфери да интерпретират през призмата на областта, в която работят, еволюционните и революционни процеси в обществото, да представят моделите на развитие в науката, културата, социума, да представят различни теории, учения, доктрини, които имат важна обществено значима стойност и последствия в миналото и днес.

Привлечени от темата за  еволюционните и революционни процеси в обществото участие до момента са заявили представители на публичния, частния и неправителствения сектори. Естествено – най-много са от страна на висшите училища. Заявки са изпратили преподаватели и докторанти от 18 висши учебни заведения, 3 от които са извън България. Свои доклади на конференцията ще представят преподаватели от ВВМУ „Н. Вапцаров“, НВУ „Васил Левски“, Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов, Медицинския университет в Пловдив, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, Нов български университет, Университета за библиотечни и информационни технологии, СУ „Св. Климент Охридски“, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Югозападния университет „Неофит Рилски“ Благоевград, Русенски университет „Ангел Кънев“, както и представители на съорганизаторите от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив и Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД – Русе.

От чуждестранните участници ще споменем Университет ,,Хаджи Зека” Печ, Косово, МИТ Университет, Скопие, Северна Македония и Ростовски държавен икономически университет (РИНХ), Русия.

За поредна година е изключително силно участието и на представители на Българската академия на науките, като в тазгодишния форум до момента са получени доклади от Института за изследване на изкуствата, Института за балканистика, Института за държавата и правото, Института за исторически изследвания. По традиция в конференцията участват и представители на неправителствени организации.

Наред с утвърдените имена свои доклади са изпратили и над 20 докторанта.

В заключение – бих изтъкнал, че стремежът ни като организатори е форумът да предостави възможност за:  Колаборация между организации от различни сфери и области   Изграждане на нови партньорств                    Преосмисляне на новите възможности на създадените партньорски мрежи·                      

Кои са приоритетни области?

Когато говорим за еволюция и революция, независимо в какви области, винаги става въпрос за исторически преходи и релация минало – настояще – бъдеще. За нас е изключително важно изследователи от различни области да представят своите гледни точки по въпроси за моделите на развитие както на отделния човек, така и на човешката  цивилизация.

Работата на конференцията се организира в няколко научни секции, които обединяват разработки от различни области: история, теология, дипломация, културология, международни отношения, европеистика, изкуства и хуманитарни науки, образование, социални науки, социология, психология, литература, езикознание, антропология, археология, поп-култура, политика, техника, технологии, медицина, здравеопазване, мултидисциплинарни изследвания и др. 

Не бива да пропускаме и факта, че форумът се посвещава на 170 години от рождението на видния български писател и общественик, летописецът на българските въстания – Захарий Стоянов. Участник в Русенския частен революционен комитет на Вътрешната революционна организация, член на окръжния съд в Търново (1880), а след това секретар на Апелационния съд и съдебен следовател в окръжния съд в Русе (1881), част от личната му библиотека се съхранява в русенската културна институция, така че в рамките на конференцията участниците ще могат да усетят духа и да се докоснат до непреходността на книжовното културно-историческо наследство.

Какви ще бъдат основните пленарни доклади?

УНИВЕРСИТЕТСКИТЕ БИЗНЕС МОДЕЛИ – ПРЕДИ И СЛЕД COVID 19

Проф. д-р Маргарита Богданова

Стопанска академия „Д. А. Ценов“, Свищов

Докладът на  разгледан бизнес модела като подход за дефиниране на стратегически намерения на университетите и са обобщени най-успешните краткосрочни и средносрочни интервенции, наложили се в практиката на управление на университетите след възникване на глобалната криза Covid 19. Разгледани са особеностите на стратегическия анализ на риска при възникване на външни заплахи. Специален акцент се поставя на ревизирането на бизнес моделите  в контекста на новите ограничения и нарушен баланс на приходи и разходи.

РЕВОЛЮЦИЯ В ИНДУСТРИЯТА И ЕВОЛЮЦИЯ В ОБРАЗОВАНИЕТО ИЛИ ИНТЕЛИГЕНТНО РАЗВИТИЕ

Проф.  д-р Маруся Любчева

Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас

Изключително актуални въпроси поставя и изследването на проф.  д-р Маруся Любчева от Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас. Докладът поставя въпроса за дистанцията между Индустрия Х.0. и Образование У.0., за търсенето на модели на съответствие между образованието и индустрия и намирането на пътища за тяхното сближаване.

НАУКАТА КАТО ИНСТРУМЕНТ ЗА СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

Проф. д.н. инж. Венелин Терзиев

Русенски университет „Ангел Кънчев“ – Русе,

Военна академия „Георги Стойков Раковски“ – София

Докладът обстойно разглежда въпросите за ефективността като социален феномен и акцентира върху методите и инструментите за измерване на науката като показател за нейната значимост. Богат на аналитичен материал трудът представя основни показатели на отделни висши училища и анализира текущата ситуация на научния потенциал във висшето образование.

ВИЗИЯ ЗА УНИВЕРСИТЕТА НА БЪДЕЩЕТО

Проф. Ангел Смрикаров, чл. кор., проф., д.т.н. Христо Белоев, проф. д-р Цветомир Василев, проф. д-р Цветозар Георгиев, проф. Стоянка Смрикарова, Анелия Иванова, Галина Иванова, Ваня Стойкова, Елица Арсова, Юксел Алиев, Павел Златаров

Екип от преподаватели в Русенския университет „Ангел Кънчев“ представя обстойно изследване върху актуални въпроси, свързани с промените във висшето ни образование, така че то да отговори на нуждите на цифровата икономика и общество. 

„Изграждането“ на университета на бъдещето ще се сблъска с най-малко два основни проблема: обективен – средствата и субективен – хората и по-точно тяхната инертност.

УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКЪТ  Quo vadis?

Проф. д-р Любима Деспотова-Толева от Медицински университет в Пловдив

Да посадиш дъб

Какво се променя?

Какво не се променя?

Кои са новите предизвикателства?

Медицинското образование носи в себе си и постоянното, и променливото. Неговата основна цел винаги е била и остава грижата за човешкото здраве като най-висшето човешко благо. Flexner и Osler поставиха основите на съвременното медицинско образование, основано на дълбоки научно обосновани клинични познания за човека и болестите, В началото на новото хилядолетие промените в медицинското образование представляват истинска революция в сравнение с хилядолетията традиционно обучение на лекари. Новите високи технологии, които непрекъснато въвеждаме и използваме през последните години, са истинско предизвикателсто. Те съществено променят не само процеса на обучение, но и учителите и учениците. През последните години натрупах достатъчно опит с най-новите компютъризирани симулатори и машини за виртуална реалност, прилагани не само за обучение, така и в клиничната работа. Възхитени сме от предимствата им, оправдаваме някои от недостатъците им, но трябва ясно да осъзнаем, че това са само методи за постигане на главната цел – здравето и благополучието на човека. Да, високите технологии променят бързо и значително процеса на обучение, но нищо не може да замени личността на учителя, неговата харизма, таланта му да мотивира, да стимулира, да изгражда бъдещи лекари, знаещи, можещи, състрадателни. Технологиите се променят, но остава учителят. Учителят, водещ учениците си към нови предизвикателства. И все пак остава въпросът: Quo vadis?

Каква тематика са избрали част от другите участници?

Проектното творчество на ВХУТЕМАС (Высшие художественно-технические мастерские) – ВХУТЕИН (высший художественно-технический институт)  (1920-1930) в архитектурната еволюция

д-р изк., д.и.н; д-р арх. Саша Лозанова, Стела Ташева от ЛТУ; ИИИзк-БАН

Предмет на изследване е проектното архитектурно творчество на руската/съветска школа в лицето на преподавателската колегия от Висшите художествено-технически работилници (ВХУТЕМАС-ВХУТЕИН). Основание за това е юбилейната годишнина – изминалото столетие от основаването им. Цел на доклада е оценката и преосмисляне на приноса им към архитектурни реализации на XX и XXI век.

ВАЗОВ И РЕВОЛЮЦИЯТА (текстове на Вазов за революцията, въстанието, бунта и преврата)

Доц. Д-р Живко Желев Иванов, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Как времето и Вазов гледат на събитията, които изграждат националната ни съдба през втората половина на ХIХ век? Поезията, прозата и мемоарите са наситени с Вазовата гледна точка към големите социално-исторически промени, към националните катаклизми и обществените вълнения. Текстът проследява серия от манифестации – Френската революция, Априлското въстание, Преврата от 1881 г., Съединението, Преврата и Контрапреврата от 1886 г.

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И РАСТЕЖ – МОДЕЛИ, СЪВРЕМЕННИ ТЕНДЕНЦИИ И ИНСТРУМЕНТИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

Доц. д-р Кирил Генадиев Радев, НБУ

В доклада е направена хронология на моделите за икономическо, организационно развитие и растеж. Посочени са съвременните предизвикателства пред развитието на световната икономика. Поставен е акцент върху използването на изчислителните технологии за моделиране на икономическите процеси и реализирането на икономическо развитие, в условията на глобална икономика. Препоръчани са съвременни управленски инструменти за реализиране на целите за икономическо и организационно развитие.

Какво се предвижда след приключване на форума?

Получените доклади и научни съобщения се публикуват в сборник, който  ще бъде рефериран в Google scholar, Научная электронная библиотека (eLIBRARY.RU), SSRN, CEEOL (Central and Eastern European Online Library) и Националния център за информация и документация (НАЦИД).

Пред прага на приемането и за периода 2021-2030 година

Стратегията за развитие на висшето образование за периода от следващите десет години и нейното обсъждани ще предизвика гореща полемика, като нейните привърженици и нейните противници ще бъдат достатъчно много и двете групи ще предложат достатъчно на брой и основателни причини в своя подкрепа. Обсъждането този път си заслужава не заради спорта да обсъждаш и коментираш нещо, а и заради това, че това е основата на уреждане на бъдещите обществени отношения. Българското висше образование перманентно попада ов определени кризисни ситуации и къде с успех, къде с неуспех успява да излезе от тях и да съществува в относително непроменен и не трансформиран вид в последните десетилетия. Многото и различните по характер икономически, политически и социални промени в последните години на преход изоставяха темата висше образования или почти я забравяха с очакването тя да не причини или предизвика трусове или неочаквани обрати.

Дефицитите в стратегията са заложени още в началото. Във Въведението на документа липсват препратки към стратегическите документи от национален характер, върху което се базира разработената стратегия, както и връзката и̒ с други стратегически документи като напр. Иновационната стратегия за интелигентна специализация.

Дефинирането на основните национални приоритети е може би най-основното действие при създаването на документ от подобен характер и няма как да се организират приоритетите на която и да е система, била тя и най-важната за обществото ни.

Една стратегия за висше образование трябва да започва и да завършва с качеството на самия процес на висшето образование, защото това е първият и основен критерий, по който можем или не да се „вредим“ в рейтинговите списъци на университетите. Стратегията е започнала с количествени параметри и няма как да не завърши по този начин – с бройки, пъти променян закон и т.н.

Колкото и съществена да е връзката със субсидията /която превърна студентите в „ходещ лев“/ тя в никакъв случай не е най-съществената за определяне на качеството на висшето образование. Качеството на висшето образование много повече зависи от начина, по който тази субсидия се използва. След като се използва за обучение на един, двама или още няколко студенти в една специалност, не е възможно обучението да е ефективно нито икономически, нито социално, нито дори отнесено персонално към потребностите на съответния индивид, освен постигане на заветна, но безполезна откъм знания диплома за висше образование.

Вече доста години се лутаме, за да създадем взаимодействие между бизнес средата и образованието, но с частични и чести промени на съществуващото законодателство, без ясна визия какво искаме и как да го постигнем, резултатът ще продължава да е минимален или с променлив успех. Никакви разговори за дигитализация, за интелигентно развитие, за центрове за върхови постижения няма да ни спасят и няма как да ни дадат възможност да променим ситуацията, в която се намираме и сме попаднали в последния достатъчно дълъг период от време. Промяната ни трябва да е радикална, но не за да превърне едни университети в изследователски, а други в образователни.

И друг път сме говорили и писали, че УНИВЕРСИТЕТ има едно значение и два елемента – изследователски и преподаване на знание са задължителни. Загубата на разнообразието от структури във висшето образование доведе до една своеобразна уравниловка и общо снижаване на нивото, поради стремежа към повече студенти, по-лесни специалности и регулиране на учебните планове според наличния преподавателски състав, а не според нуждите на пазара. Разбира се, излизането извън рамките на баланса винаги може да разруши равновесието, но у нас това беше направено целенасочено и неекспертно, и доведе до очевидно кризисна ситуация. В много случаи това се съпътства с отчетлив дисбаланс по отношение на кариерното развитие, както и с демотивиране на новата генерация учени, изследователи, преподаватели, които да останат в университетите.

Трудно се определят приоритети за научноизследователска дейност и в съответствие с тях да се насочи финансиране, ако държавата няма точна и ясна стратегия за индустриалното си развитие или ако тя е направена по същия принцип, по който се развива системата на висшето образование.

Направленията на изследванията са оставени на вътрешната университетска логика, а стратегическите изследвания се съдържат в опитите на Министерство на образованието и науката да провокират и развиват определени програми и проекти, продиктувани от европейски насоки за развитие. Несъответствията се видяха при прилагането на Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и трудностите при формирането на екипи, които да отговорят на изискванията. Задълбоченият анализ в тази посока ще покаже набор от трудности и непреодолими елементи, които имат наслагвания в последното десетилетие и са резултат както от управление на процесите, така и от настъпилите обективни обстоятелства. Много ясно трябва да се откроят стратегически, национални, регионални и местни приоритети, които естествено могат да бъдат цел на изследователска дейност в различните университети, което ще спомогне същите да бъдат достатъчно точно и вярно определени, а не на последно място и изпълними. Съществуването на стратегия с цели, които са хубави, но неизпълними, е почти непотребна и ненужна никому.

Надграждането на новата стратегия върху анализ на старата за много хора е естествен процес, но ако забравим, че още през 2000 година е изведен един основен приоритет на икономическото развитие – „икономика, базирана на знанието“. Препотвърдена през 2010 година с идването на идеята за „интелигентен растеж“.

Знанието и нищо друго е крайъгълният камък на всяко развитие и в негово име трябва да се развие нова визия и да се даде смисъл на мисията на висшето образование, неразделно от изследванията и в пълното му разнообразие – колежи, висши училища, университети, институти.

Предизвикателствата, отразени в Стратегията, са изговаряни много пъти и са същите, каквито бяха и преди пет години и повтарянето им не носи добавена стойност на новата стратегия – повтаряне на добре звучащи фрази, които по-скоро имат смисъл на слогани, а по същество не носят полезност. Нужно е да се ограничат онези, които стоят като пречка пред извеждането на знанието /качественото знание/, на управлението на знанието, на управлението на качеството като основа за постигане на това, което се изисква и се очаква от висшето образование. „Съвременно знание“ може да се произнесе във всеки един период на развитие. Днес ни е необходимо висше знание, което е тясно свързано с високите технологии, дигиталните технологии, с новите модели на управление на икономиката, с висока интелектуална стойност на продуктите на всяко производство, с предприемачески дух, който не зависи само от данъци и такси, а от „внедрения“ по време на получаването на висшето образование манталитет. Крайно остаряло звучи „Повишаване на ролята на науката и иновациите за развитие на конкурентоспособна икономика и за решаване на обществени проблеми“ и ако се върнем години назад, ще намерим този израз в доста документи, свързани с науката.

Аналитичността на Стратегията е много важна, но не прогнозираща от какво висше образование имаме нужда от днес нататък, като не случайно казваме „от днес нататък“, защото имаме вопиюща нужда не толкова от това, което знаем, а от това, което другите правят и ние не знаем и не правим в тази област.

Защо всички други страни имат своите представители в рейтинговите списъци на университети (колкото и забележки и критики да имаме към тях), ние нямаме своите представители. Защо, въпреки че има много полезни становища и смятаме достатъчна експертиза в тази посока, ние продължаваме да се въртим в кръга на „много университети, малко студенти, ниско финансиране, необходимост от…“, и какво трябва да развием в българското висше образование, за да преодолеем дефицитите. Аналитичността е необходима, но не е достатъчна, за да реши този проблем, а да подскаже или да аргументира правилни и точни решения.

„Развитие на диференцирана и гъвкава система от висши училища… Изграждане на академична общност, споделяща общи принципи, ценности и морални норми“.

Визията за висшето образование вече е свързана с модерно знание, иновации, изследвания и конкурентоспособност. Всичко останало е резултат от действието на структурите в системата и правилното управление на процесите.

Как въз основа на формулираната визия ще преосмислим висшето образование, така че то наистина да произвежда висше знание, потребно на икономиката? Това е основният въпрос.

Всички приоритети са добри пожелания. Разполагани в различни документи през целия многогодишен период на преход и активни политически и икономически трансформации Как едновременно ще „повишаваме предприемаческите умения на студентите и преподавателите“ и до този момент науката не е ли била „интегрална част от висшето образование“? В момент, когато всеки с придобито средно образование може да стане студент /от една страна поради демографската криза, от друга поради широко отворените врати и високата държавна поръчка/, приоритетът „достъпът до висше образование“ най-малко не съответства на реалността или поне трябва да се свърже с други параметри, например – финансовите.

Нека кажем на хората във висшите училища кои са приоритетите за „ускорено развитие на икономиката“ и кои са „важните обществени проблеми на национално и регионално ниво“, които се нуждаят от техните решения в образователен и научен план. За да могат да бъдат решавани заедно от висшето образование и бизнес средата или по точно цялата социална среда.

Целите и мерките за постигане поставят пред системата на висшето образование един прекалено дълъг хоризонт – да се движи бавно и систематично да се опитва да подобрява, да ускорява, да подпомага, да стимулира, да активизира и ако успее да достигне до поставената цел по някакъв начин ще е успех, а част от нея ще се загуби по този начертан път. Естественият подбор при сложените обстоятелства се явява нерационално решение или по-скоро отлагане на решение, което ще очакваме да се случи от само себе си.

Намираме се на етап, след който ще ни бъде не трудно и дори невъзможно да догонваме останалите европейски образователни системи за висше образование.

Например „Стимулиране на въвеждането на информационни системи с цел повишаване на прозрачността и взаимен контрол на ректорското ръководство и ръководителите на основни звена“ не означава ли, че сме се отдалечили твърде много от системите „университети трето поколение“ и с подобни мерки едва ли ще излезем от тази задънена улица на лошо изпълнявана автономност? По темата академична автономия има колкото привърженици, толкова и противници – но и едната, и другата страна споделят мнението, че тя не функционира според демократичните правила и нейното съдържание е не съвсем добро, а в някой случаи – дори е лошо.

Каква все пак трябва да бъде стратегията?

Досегашното развитие на висшето образование създава впечатление за решаване на възникнали проблеми „на парче“, продиктувани от различни причини – несъответствия в развитието на академичния състав, демографската криза, неравномерно покритие на специалисти, пренасищане с кадри в определени райони или направления, недостиг на хабилитирани преподаватели, несъответствия с критерии по Европейската и Национална квалификационни рамки, отлив на желаещи да се занимават с научна и изследователска дейност, трудно кариерно развитие в академичните и научни среди, нерационално определяне на критериите за кариерно израстване /преподавателски и научни/ и ред други. Все въпроси, които действително се нуждаят от решения, но ако не се анализира техният генезис, трудно може да се вземе цялостно решение за постигане на високо качество на висшето образование. Качеството на висшето образование се определя от нивото на знания (плюс умения и компетентности), достигнато в определен етап от време и с определена диплома. От своя страна качеството на знания се определя от няколко фактора – качество на преподаватели и модели на преподаване, качество на учебни планове и програми, съотношение между теоретична и практическа подготовка, съотношение между продължителност на образованието и изходните показатели за знания. По всеки от тези фактори съществува набор от критерии и показатели, които имат своята национална основа, но и с достатъчно на брой индивидуални особености в отделните структури. Ние често наблюдаваме разминаване между националните и индивидуалните изисквания, критерии, показатели, както и практиките в тяхното постигане, които поставят академичната общност в зависимост от модели, които не са особено подходящи за висшето образование, или в зависимост от хора, получили високи позиции и еднолично определящи правилата.

По структурата и функционалността на висшето образование

В исторически план висшето образование у нас отговаряше на традиционно наложена структура – колежи, висши училища, институти и университети. Промяната, наложена през 1999 година, превърна всички структури на висшето образование в университети – на пръсти се броят самостоятелните колежи и висши училища. Направи се опит за унифициране, което създаде определен дисбаланс както в преподавателската част, така и сред студентите по региони, а също и в научните изследвания. Ясно се диференцира висшето образование по регионален признак и едва ли не се откроиха две категории – такива в столицата и извън София. Качество на знания – различно, качества на преподаване – различно, затихващи функции на научноизследователска дейност и стремеж единствено към наукометрични изследвания /данни/, свързани с изискванията за процедурите за хабилитация и недостатъчно внимание на преподавателската дейност. Това отдалечи академичния състав от истинските критерии за кариерно развитие, въпреки честите законови промени в тази област. В много университети се появиха недоразумения, свързани с устройването на лектори, хабилитационни процедури, разделяне на хабилитираните преподаватели на ВАКовски и не ВАКовски и ред други.

Предложението за разделяне на университетите на изследователски и образователни е несъстоятелно най-малко от гледна точка на значението на думата „университет“. Освен това връщането на разнообразието в структурите на висшето образование може да реши проблемите, да диференцира образователните степени и така да облекчи всички процедури, както и да създаде една реална среда за развитие без противоречия и конфликтни ситуации.

Преструктуриране на образователните степени и програми:

Целесъобразността от въвеждането на бакалавърска и магистърска степен е доказала ефективността си. Необходима е промяна по отношение съдържателната част на обучението, както и съотношението между продължителността на бакалавърската и магистърска степен. Преповтарянето на информация и съдържание от бакалавърските в магистърските програми за съжаление е често явление в момента. „Силата“ на магистърските програми се губи, а трябва да бъде обратно – широк профил в бакалавърската степен и силен специализиран профил в магистратурата. Широко разпространената разнопосочност между бакалавърските и магистърски програми допуска получаване на дипломи в крайно различни области, неподплатени с достатъчно фундамент и специализирани знания.

В някои професионални области е възможно бакалавърско образование да се получи за три години /така нареченото бързо образование/, но в други това е невъзможно. Трябва да се изградят експертни групи по професионални направления, които да обсъдят тази възможност максимално обективно и задълбочено. Много по-строго трябва да се подхожда към определяне на магистърските програми и техните учебни планове и програми. Сегашното ниво на тези програми в някой от случаите е незадоволително. Тук също качеството на подготовка и качеството на придобитите знания трябва да са водещи.

По управлението на процесите

Автономията на висшето образование създава конфликти, които трудно се решават от една страна, а от друга, създават предпоставки за извънзаконови действия, които не могат да се преодоляват. За съжаление автономията се превръща в някои случаи в самоуправление и самодостатъчност, незачитаща моралните и етични норми и критерии. Разделянето на университетски елити и останали преподаватели е явление, което изкористява принципите на универсализма.

Автономията трябва да съществува както и досега е определено в Закона в академичната част – преподавателска и научна, но в администрирането на университетите /структурите на висшето образование/ трябва да се даде възможност държавата да има своето влияние и намеса – както при определяне на приоритети за научни изследвания, така и за разпределяне на видовете поръчки за обучение и за финансов контрол. Това ще стане съвсем естествено при евентуалното преструктуриране на системата, но трудно ще бъде прието.

Специално внимание на преподавателската дейност

Съвършено нови специалности, нови учебни планове и програми, обърнати към нуждите на бизнеса и обществото и в съответствие с националната стратегия за интелигентно развитие, както и съвършено нова стратегия за акредитация.

Въвеждане на изисквания за преподаване на чужд език.

Категорично въвеждане на дигитални модели в преподаването, както и създаване на дигитална инфраструктура за обучение.

Категорична промяна на кредитната система (т.е. правилното ѝ функциониране).

Ясни регламенти за кариерно развитие и регламентиране на различните степени. При университетите – да се определи съотношение между двата елемента – преподавателски и научен. При висшите училища – само преподавателски, като се установят ясни и точни критерии, които няма да допускат издаване на псевдомонографични  книги, нямащи нищо общо нито с преподавателската, нито с научната дейност. Да не се допускат порочните практики на „приятелските журита“ и цялостна промяна в процедурата.

Специално внимание на научните изследвания

Установяване на съответствие с националните приоритети за икономическо развитие и целево финансиране по приоритети (национално ниво).

Свобода за фундаментални изследвания при съвместно финансиране от държавата и университета.

Обособеност на изследователската дейност в хуманитарната област (особеността тук се състои във факта, че инфраструктурата за публикуване е недостатъчна, а публикуване в редица хуманитарни области не представлява интерес за чуждестранни издания).

Изследователска дейност за индустрията с отчитане на ефективност и икономически ефекти.

Въвеждане на изискване за изграждане на партньорски мрежи между структури на висшето образование както и между структурите на висшето образование и индустрията биха били добра предпоставка за интегрираност и синергизъм както в образователната част, така и в научната.

Ясни критерии за кариерно развитие в науката

Създаване на необходимата инфраструктура за публикационна дейност. Независимо че сме част от общото европейско образователно и научно пространство, нормално е да имаме издателска инфраструктура за българската наука и на български език.

Очевидно е, че отсъствието на българското висше образование от международните рейтингови листи изисква съобразяване с международните критерии за оценка и наложените стандарти, като не можем да се оценяваме по домашному, да се хабилитираме по домашному и да се чудим защо отсъстваме от тези международни класации.

По финансирането:

Достигане на европейския стандарт за финансиране на науката.

Определяне на единни стандарти за финансиране според качеството на образованието в различните по вид структури, без да се определя финансовия принос на един студент.

Приоритетно финансиране на професионални направления, определени  като приоритетни  в икономическото развитие на страната ни.

Регулиране на държавния прием в зависимост от качеството на обучението.

Минимални такси за вход в системата на висшето образование.

Преосмисляне на приема на чужди студенти.

При финансирането на научната и изследователската дейност на университетите да се има предвид ролята  им в различни партньорски мрежи и при водеща такава, те да бъдат допълнително подкрепяни.

При финансирането на научната дейност да се има предвид собствения принос на университетите, както и тяхната колаборация с бизнес средата

Всички тези процеси са достатъчно сложни, за да могат лесно да бъдат анализирани и да бъдат предлагани лесни и бързи решения, но решенията сега трябва да бъдат достатъчно обективни и определящи перспективата на случващото се.

Проф. доктор на науките Венелин Терзиев

Венелин Терзиев завършва своето висше образование в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас с квалификация инженер-химик, а по-късно и Счетоводство и контрол в Стопанска академия „Димитър Апостолов Ценов“ в Свищов. Повече от 13 години работи в различни структури на Министерство на труда и социалната политика на различни йерархични нива. В момента е изпълнителен директор на „Реставрация“ ЕАД към Министерство на културата.

Има присъдени три научни степени доктор на науките по икономика, национална сигурност и социални дейности. Редовен професор е във Военна академия „Георги Стойков Раковски“ в София и Русенски университет „Ангел Кънчев“.

Неговите научни и изследователски интереси са свързани със социалното управление, социалните политики, пазара на труда, образователните политики и технологии, както и управлението на човешките ресурси.

Има над 200 научни публикации в реферираните системи на SCOPUS и Web of Science.

Проф. д-р  Маруся Любчева

Завършила е образованието си с професионална квалификация „инженер-химик“, специалност „Технология на полимерите“. От 1972 г. е докторант във бургаския Висшия химикотехнологичен институт „Проф. д-р Асен Златаров“. През 1977 г. доктор и има над 50 научни публикации в реферирани списания, множество публикации в националния и местния печат.

В периода между 1977 и 1987 г. е научен сътрудник. Доцент от 1987. От 1989 до 1991 г. е декан на Отделението по следдипломна квалификация в Университет „Проф.д-р Асен Златаров“. Била е декан на Факултет „Органични химични технологии“ от 1991 до 1993. След това до 1995 г. е ръководител на Катедра „Материалознание“ в същия университет.

От 1991 до 1995 г. е бургаски общински съветник. От 1995 до 2005 г. е заместник-кмет на Община Бургас. От 2005 г. е депутат в 40-ото народно събрание. На 1 януари 2007 г. става член на Европейския парламент от България до 2009. От 2013г. до 2014г. отново е евродепутат.

Доц. Маруся Любчева е член на 4 комисии в Европейския парламент: Комисията по международна търговия, Комисията по бюджетен контрол (пълноправен член), и Комисията по бюджети и Комисията по правата на жените и равенството между половете (заместник-член). Тя е член и на Делегацията в комитетите за парламентарно сътрудничество „ЕС – Казахстан“, „ЕС – Киргизстан“ и „ЕС – Узбекистан“ и за връзки с Таджикистан, Туркменистан и Монголия и заместник-член в Делегацията в Комитета за парламентарно сътрудничество „ЕС – Украйна“. Тя е почетен професор.

 Силва Василева

 

 

 

Глобалната информационна среда, ни атакува отвсякъде.Тя заема пространства не само в нашето съзнание,но и в дома ни,на работното място, дори когато се движим забили поглед в джиесема си.Индивидуалността постепенно се разтваря в информационната вакханалия и бавно се замества от анонимността.Дори не можем напълно да вярваме на истинността  на лицата на профилите в социалните мрежи.Индивидът, обаче има своите средства за защита на микро ниво.Гледа филми,слуша любима музика,обработва личната си градинка пред блока.Едно от най-често срещаните индивидуални убежища, днес е кулинарията.Не случайно, кулинарните предавания чупят рекордите по гледаемост.Но добре познатата ни  класическа кухня също се развива,за да достигне най-изтънчените ценители.

Herve This /Ерве Тис/1955/ е френски физик и химик, а Nicholas Kurti /Никълъс Курти/1908-1998/-известен британски физик от унгарски произход.Двамата създават молекулярната кухня.В далечната 1969 година, Николас Курти-унгарец по произход, завършил Сорбоната          /Париж/,защитил докторат по физика в Берлинския университет Той е учен от световна величина във физиката на ниските температури и изнася лекция с изненадваща тема- „Физикът в кухнята“.Така поставя началото на нова област,в която най-модерните постижения на науката се прилагат за получаване на нови хранителни продукт- начини на обработване на храната и модерно представяне и аранжиране на различни ястия.

През 1985 година се среща с Ерве Тис и двамата решават да положат основите на ново направление в кулинарията.През1988 година съвместно издават „Молекулярна кухня и физика“.След смъртта на Курти през 1998 година, наименованието молекулярна кухня става общоприето.

В последните години има истинска експлозия на интерес, към този нов етап в развитието на гастрономията.Тис става научен  директор на  фондацията „Науката за храната и културата“/2004/.2014 година, основава и е избран за директор на Международния център за молекулярна гастрономия в Париж. Започва и издаването на международно списание „Молекулярна гастрономия“.Тис открива нови,непознати храни- пяна от шоколад без яйца или масло без яйца.Особено иновативни са техниките за обработване на храните,които използват последните постижения на съвременните технологиите.Така, технологичния прогрес напук на глобализиращото се и „анонимно“ информационно общество, се подчинява на задоволяването на най-изисканите индивидуални вкусове на хората. До сега  молекулярната кухня се счита за един от признаците за различно качество на живот.

Поне в тази сфера, микрокосмоса на отделния човек надделява над макрокосмоса на човешкото общество.

Георги Караджов

Кулата на Сачмената фабрика в Пловдив е построена през 1927 година. От Иван Нейков и е най-високото промишлено съоръжение в града в онези времена.Кулата наподобявала по формата си парижката Айфелова кула и била единствената на Балканския полуостров,в която се получават оловни сачми по естествен капков път.

Тя била висока 56 метра и дежурните по производство се качвали на върха по 350 метални стъпала.До тази височина с подемник се издигали съдове с разтопено олово и металът се изсипвал в специални сита.Капките падали надолу и охлаждайки се във въздуха приемали сферична форма.Оловните зърна падали във воден резервоар,където ставало окончателното им изстиване.С различни сита се произвеждали различни по диаметър сачми,според заявките към предприятието.Според някои мнения именно силуетът на кулата,наподобяващ леко Айфеловата станал причина кварталът с бежанците от Беломорска Тракия и македонските територии да се наричат Малкият Париж.

Кулата на Сачмената фабрика е разрушена на 9.12.2003 год.

По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най „