Monthly Archives: юли 2022

ЖЕНСКИ ИСТОРИИ

Свикнали сме да възприемаме женските компании, като твърде бъбриви и несериозни. Може би, защото в масовото съзнание историите, които се разказват там не се възприемат твърде сериозно. Положението се усложнява от факта, че самите дами не са склонни да споделят своите разговори с широката публика, за да опровергаят наложеното мнение.
Но има и други женски истории, които си струва да бъдат чути.
Мнушкина, Ариана Александровна — Википедия Ариан Мнушкин /1939/ е френска театрална режисьорка и създателка на легендарния Театър на слънцето /1964/.Той е истинска театрална революция. Спектаклите му комбинират всички значими световни култури. Представленията се играят в училища, хамбари, на открито…Често зрителите, които пристигат на представлението, стават свидетели как актьорите се подготвят пред тях- например, като се гримират. Признанието на  Ариан Мнушкин не закъснява- оглавява катедрата по артистична креативност на прочутия Колеж дьо Франс /Париж/. Става почетен доктор на Университета в Оксфорд/2009/, носител на Европейската награда за театър /1987/.
Продължаваме  сОсвен всичко искам и да живея | Портал за култура, изкуство и общество с Ясмина Реза /1959/- драматург, актриса, романистка, сценаристка. Първата ú пиеса „Разговори след погребение“/1987/ печели наградата „Молиер“- френският аналог на американските „Тони“. Придобива световна слава и признание, с класическата черна комедия „Богът на касапницата“. С нея печели всички големи театрални награди за най- добра нова комедия- германската „Нестрой“, английската „Оливие“, американската „Тони“. Тя е една от малкото жени спечелили Голямата награда за театър на Френската академия /2000/.
А какво да кажем за българката Отиде си Юлия Огнянова. Поклон! - Последни Новини от DNES.BGЮлия Огнянова /1923-2018/. Завършва театрознание в прочутия ГИТИС- Москва. Заедно с големитеОБИЧАМ СТАРИТЕ БЪЛГАРСКИ ФИЛМИ! - 95 години от рождението на Вили Цанков! Вили  Цанков е български театрален и кинорежисьор.Зад гърба си има 130 театрални  постановки, 15 филма (най-известните от които „Сватбите на Вили Цанков, Наследството на Леон Даниел | Литературен ВестникЛеон Даниел, Българската дивотия спъва"Козият рог" за "Оскар" - България ДнесМетоди Андонов формират легендарната „Бургаска четворка“, която формира звездния период на Бургаския драматичен театър /1958-1960/. Постановките му изпреварват с четири години, тези на прочутия театър „Таганка“ /Москва/, където изгрява звездата на Владимир Висоцки. След прекратяване на дейността на групата по идеологически причини ,тя води специалността куклено-театрална режисура във
ВИТИЗ, където нейни ученици са прочутите Теди Москов: За моите представления публиката да идва подготвена - Последни  Новини от DNES.BGТеди Москов и Александър Морфов: Нискоинтелигентен охранител по стечение на  обстоятелствата стана премиер - e-vestnik.bgАлександър Морфов…
Пловдивчанката Бина Харалампиева - Снимки | ArtVibe Бина Харалампиева /1048/- театрална, оперна и телевизионна режисьорка е директор на Малък градски театър „Зад канала“ от 1995 до днес, като я превръща в една от най-блестящите български театрални трупи. На последните награди Аскеер- нейната постановка „Една испанска история“ на Ясмина Реза /виж по-горе/ печели Аскеер, за най- добра мъжка и женска роля- Малин Кръстев и Мария Каварджикова.
И това са „женски истории“…
Георги Караджов

XX-18

 1949 год. 27 януари пловдивското радио прави първи проби за радио-излъчване, а през март е обявен конкурс за говорители.
1950 год. 28 май медицинския факултет прераства в медицинския академия .Агрономическия факултет става самостоятелно висше учебно заведение.
1951 год. Асен Диамандиев слага началото на първия в града. Ансамбъл за народни песни и танци.
По книгата на Николай Илчевски  „Пловдив най най най най най

КАМЕННО ЛИЦЕ

Мимиката е едно от най-важните човешки изразни средства. А когато говорим за комедията или театъра- те са едно от най-важните. Но какво се получава, ако съзнателно се лишим от нея, но въпреки това оказваме неотразимо въздействие върху съзнанието и възприятията.
Бъстър Кийтън, актьор, vaudevillian, комик, режисьор, каскадьор изпълнител,  писател, мълчаливи филми, кино, реколта, ретро | PikistBuster Keaton /Бъстър Китън/1895-1966/ е другата голяма филмова звезда на нямото кино, заедно с Чарли Чаплин. За разлика от него, създава физическата комедия. В нея извършва и най-големите си „подвизи“ с ледена физиономия, сякаш не осъзнава кашите, в които се забърква .И въпреки това, смехът и сълзите, които предизвиква не отстъпват на тези на Чаплин. Наричат го „Голямото каменно лице“. Като своя голям конкурент, той режисира филмите, в които участва. Според великияПоследният ден на Орсън Уелс : Chronicle.bg Орсън Уелс Орсън Уелс, неговата комедия „Генералът“ е „най-голямата комедия и най- големия филм правен някога“.
Ако се обърнем към нашето съвремие, само двама големи майстори могат да се сравняват с него. Единият е българин-Време за култура: Мариус Куркински представя утре постановката "Черното  пиле" онлайн | Moreto.net - Варна Мариус Куркински /Ивайло Стоянов/1969/.Който е гледал емблематичните му моноспектакли, на които е и режисьор, не може да не отбележи поразителната прилика в подхода към комедията , и театралната игра на Куркински с „великия ням“ Бъстър Китън. По „каменната му“ физиономия могат да бъдат разчетени най- съкровените мисли и чувства на неговите герои. А публиката е сграбчена за гърлото и дълго след представлението не може да дойде на себе си.
А кой е другият…И нека на сцената излезеРоуан Аткинсън ще воюва с пчела в нов сериал Rowan Atkinson /Роуън Аткинсън /1955/. Невероятният англичанин става световно известен с героя си Мистър Бийн. Ах, този неотразим Бийн! Винаги отдаден на сто процента в постигането на начертаната цел. Нищо не е в състояние да го спре. Той е толкова съсредоточен, че дори няма време да се усмихне или да ви заблуди с някоя гримаса. Заливате се от смях и в същото време се питате възможно ли е да не осъзнава вселенските глупости, които сътворява „проницателния“ му ум. Аткинсън е майстор на второстепенните персонажи. Незабравими остават героите му в изключителните филми „Четири сватби и едно погребение“ и „Наистина любов“.
Интересно е, че и тримата ни герои са изявени защитници на свободата на словото и изразяването Дори и с риск да предизвикат негативна реакция са готови да защитят несправедливо обвинените или представителите на малцинствата- религиозни, духовни, интелектуални. Братът на Аткинсън е академик, политически и икономически коментатор, бизнесмен с либертариански възгледи.
Излиза, че, каменното лице“ в киното и театъра, всъщност е вик за свобода и независимост.
  Георги Караджов

XX-17

1948 създава се проектантска организация.
1948 Пловдив надхвърля 140 000 жители.
1948 ноември започва прокопаването на Тунела под Трихълмието.
1948 30 декември се създава Клубът на културните дейци в Пловдив, станал емблематичен за живота на града до 90 те години на 20 век. Той е място, в което се събират художници, поети, писатели, музиканти, актьори и журналисти.
По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“

ТЕАТЪР 2

Едно от най-забележителните явления в културата и изкуството на България през последните повече от 30 години, е новата вълна български театрални режисьори.
Да започнем с може би най- забележителния сред тях-
Мариус Куркински: Време е нещата в България да станат по-добри! - Bgonair Мариус Куркински /Ивайло Стоянов/1969/.Завършил  класа по актьорско майсторство на проф. Еми Азарян: Откровено за един баща-празник | Lifebites.bg Азарян,Тодор Колев – Уикипедия Тодор Колев и проф. Елена Баева, Elena BaevaЕлена Баева във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“/1993/ и две
години кинорежисура при проф.Георги Дюлгеров (певец) – Уикипедия Георги Дюлгеров. Запазената марка са моноспектаклите му, за които  получава 2 Аскеера и 3 Икара за главна мъжка роля. Зрителите и критиката ги разглеждат, като явления, не само в българския, но и в световния театър.
Продължаваме с Явор Гърдев фен на хип-хопа - Lifestyle.bgЯвор Гърдев /1972/- магистър по философия в СУ „Климент Охридски“/1997/ и магистър по режисура в класа на
Проф.Иван Добчев: Не ме разбраха правилно за Мария Бакалова! Гордея се с  нея! | Барометър.нетпроф. Иван  Добчев НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“/1998/.Специализира в Германия, Франция, Великобритания, САЩ/1996-2003/.Той е представител на философското направление в българското театрално изкуство, а представленията му поразяват със своя мащаб, съвременно звучене и проникновено разкриване на мисленето на съответната епоха.
Режисьор - Теди Москов, Tedi MoskovТеди Москов /1960/ е син на българската поетеса, детска писателка, драматург, сценарист Рада Москова и внук на големия български социалдемократ, репресиран след 9.09.1944 год.- д-р Атанас Москов. Завършил куклена режисура, при голямата Юлия Огнянова и специализация по драматична режисура в прочутата Академия „Дарте  Драматика“/Рим-1992/. Спектакълът му „Улицата“ / излъчван и по БНТ/ печели „Златна роза“ на критиката на легендарния фестивал в Монтрьо /Швейцария/.Особено ценен е в Германия, където поставя хитови постановки в прочутия „Талия театър“ /Хамбург/.
Галин Стоев става директор на театъра в Тулуза|Новини| Хай КлубГалин Стоев /1969/ е определян, като мислителя на българския театър. Ученик на прочутия проф. Крикор Азарян. От 1992 год. се изявява, като актьор и режисьор в България, Англия, Германия, Чехия ,Русия, Белгия,
Аржентина, Франция. Печели, като режисьор, Аскеер за най-добро представление на прочутата пиеса „Аркадия“ на
том стопардТом Стопард /НТ „Иван Вазов/.Спечелва сърцата на французите.2018 е избран за директор на театъра в Тулуза /Франция/.2019 год. става кавалер на ордена за изкуство и литература на Франция.
С такива режисьори ,бъдещето на българския театър е гарантирано.
  Георги Караджов

XX-16

1945 год. 4 август с указ е създаден първият извънстоличен университет в Пловдив с 6 факултета: историко-филологически, физико-математически, юридически, стопански, медицински и астрономически.

По план е трябвало да бъдат тези факултети, но остават само медицински и астрономически .Първата лекция по биология се чете в салона на кино „Балкан“, докато се подготвя сградата на учебното заведение.
1946 год. по инициатива на художника Цанко Лавренов започва дейност по опазване на Стария Пловдив. През 1949 год. в „Държавен вестник“ излиза списък на възрожденски къщи, обявени за „народни старини“.
По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“

ЗАЩО ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ВЯРВА В ДОБРОТО

Защо човек трябва да вярва в доброто
Живеем в свят, в който е трудно човек да оцелее, ако не си служи с хитрини, всякакъв вид шашми и разбира се, интриги. Свят на хауса – този свят, определено е място, в което оцеляват единствено силните хората, които не се огъват пред трудностите и които вярват в себе си и в невидимата сила.
Човек е способен за секунди да промени света, само е нужно да повярва в доброто, да го прави и едва тогава, постепенно ще усети промяната и в другите хора. Доброто е вътре в нас. Ние го носим винаги със себе си, защото преди всичко останало, ние не сме безсмъртни и хора без чувства. Можем да вярваме, мечтаем и обичаме, стига да го пожелаем. Човек е истински силен, когато вярва в доброто, тогава той може да промени обстоятелствата, стига да го пожелае истински.
 ”Да запазиш меко и добро сърце, когато светът ти показва жестокото си лице… Това е смелост, не слабост!”
Доброто е около нас, но е трудно да повярваме в него, когато сме заобиколени от толкова фалш, интрига и злоба. Когато нямаме нужното спокойствие, за да се почувстваме щастливи. Да, трудно е да повярваш в нещо, което не можеш да усетиш в другите. Трудно е да бъдеш добър, когато с теб се отнасят зле, но човек е силен, когато вярва в доброто. Добрината е начин да покажем, че сме истински, че имаме смелостта да се борим с неправдата и злобата, която ни заобикаля ежедневно.
”Първо обикни хората после задавай въпроси. И тогава ще видиш, че светлината с която си огрял останалите се е върнала, при теб стократно!” - Кент Нербърн
Добрите хора са значително по-щастливи, уравновесени и обичани от останалите хора, не го забравяйте никога!
”Три важни неща има в човешкия живот: първото е да си добър, второто е да си добър и третото е да си добър.” – Хенри Джеймс
Човешкият живот е кратък, а не е ли важно как ще ни запомнят другите и какво ще отнесем със себе си във вечността. Дали това ще са злоба, омраза и ненавист или любов, топлина и съвършенството, което сме постигнали тук на Земята, зависи единствено от нас самите. Всички ежедневни оправдания, за да не сме добри хора са просто слабост, която в последствие ни се отразява отрицателно на мислите, на живота, на съдбата ни.
Човек е истински щастлив, когато обича и раздава с пълни шепи от тази любов на другите, и ако искаме да минен по пътеката на безкрайността смирени и удовлетворени от този, така кратък живот, трябва да се научим да бъдем добри. А един от начините, чрез който можем да го постигнем, е на първо място, да зачеркнем всички хора, които носят със себе си злоба и завист, да им простим за избора и да продължим, чисти напред по пътя си.
Когато се затворим за лошото и нагласата ни е да виждаме единствено хубавото, ние ще успеем да се извисим над всичко, което ни прави нещастни, едва тогава, ще можем да отворим очите си за прекрасните неща, които до този момент не сме забелязвали, ще се почувстваме безспорно истински живи, защото човек е жив, когато е щастлив, а е щастлив, когато вижда доброто и успява да го предаде напред.
”Толкова е просто да бъдеш добър. Трябва само да се поставиш на мястото на другия човек, преди да започнеш да го съдиш.” – Марлене Дитрих
Трябва да се научим, че най-правилният отговор за всяка обида, е усмивката и положителната нагласа към света, защото само така ще сме отворени за всичко ново и прекрасно, което ни предстои.
”Който иска да помогне, даже и с вързани ръце, ще направи много добро.” – Фьодор Достоевски
Ние сме силата и духа, когато обичаме и когато чувстваме любовта на другите, затова трябва да се постараем да зачеркнем всички лоши чувства, които сме таили до този момент. Едва тогава ще усетим съвършенството на живото удовлетворение от факта, че сме хора.
”Пази добре в себе си, това съкровище – добротата. Знай, как да даваш без колебание, как да губиш без съжаление и как, да придобиваш без подлост.”– Жорж Санд
https://www.gnezdoto.net/vdyhnovenie/3290-zashto-chovek-trqbva-da-vqrva-v-dobroto
Таг човек, вярва, доброто

СТАРЧЕСКИ ДОМ „КОНСТАНТИН Х. КАЛЧОВ“, ПЛОВДИВ

СТАРЧЕСКИ ДОМ „КОНСТАНТИН Х. КАЛЧОВ“, ПЛОВДИВ

Тежките травми, преживени след Балканските войни (1912–1913), и включването (1915) на България в Първата световна война корено променят облика на Пловдив и живота на неговото население. Увеличава се броят на пострадалите от войните (инвалиди, сираци, вдовици и бежанците от Македония и Тракия), а местната власт не е в състояние ДА поддържа общинския старчески дом, защото приоритетите на кметството са в друга посока.
Създаденият през окт. 1916 г. Върховен комитет на благотворителността (ВКБ) чрез обединението на гражданските структури с участието на представители на общината и различни учреждения решава, наред с другите си задължения при подпомагането на социално слабите, ДА вземе под своето покровителство и общинския старчески дом. За ДА събере необходимите средства, ВКБ се обръща към пловдивчани ДА окажат морална и материална подкрепа. На призива се отзовава единствено Константин Х. Калчов (21 май 1856, Пловдив – 16 юни 1940, София) – общественик и политик, търговец и банкер, който натрупва голямо богатство (вж. „Константин х. Калчов“ – фондове). На 2 юни 1917 г. той прави дарение, съпроводено с учредителен акт за създаване на старчески дом извън общинския. Той купува двуетажна сграда и дворно място с обща площ 858 кв. м в стария град до църквата „Св. Богородица“. Къщата разполага с 10 стаи, 2 салона, голяма изба и 3 спомагателни постройки в двора. Имотът се оценява на 425 хил. лв., като за мебелирането и приспособяването на къщата за приют К. Калчов дава още 30 хил. лв. За издръжката на самия дом той предоставя 100 хил. лв., с които учредява „Фонд на старопиталището „Константин х. Калчов“ в гр. Пловдив“.
Приютът преминава под егидата на ВКБ, а върховният контрол се осъществява от МВРНЗ. Тъй като общинският съвет не е в състояние ДА издържа своя приют, а настанените там живеят в мизерия, през дек. 1918 г. кметът Милош Данов предлага двата приюта ДА се слеят, като общината се задължава ДА отпуска средства от своя бюджет за изпратените от нея питомци.
Според приетия устав целта на дома е „ДА се притече на помощ на бедни бездомни, недъгави – стари пловдивски граждани“, без разлика на вяра, народност, лишени от средства и от свои близки, които могат ДА ги гледат в старините ИМ. На практика в дома се приемат и по-заможни бездомни бежанци, които искат ДА получат грижи и внимание в последните дни на живота си. Прякото управление на старопиталището се осъществява от петчленно настоятелство, в което влизат двама души от рода на К. Калчов, двама представители на Комитета и един от Пловдивската община. Настоятелството е автономно и има статут на юридическо лице. Председатели на настоятелството стават последователно Никола Г. Чалъков, Ганка Ст. Калчова, София Г. Данова, Михаил Г. Стефанов и др. Длъжностите в настоятелството са почетни и лицата не получават заплата. Начело на старопитала стои управител, който се назначава. От 1919 до 1928 г. този пост заема Василка М. Балджиева.
В края на 20-те години ВКБ изчерпва своите възможности, в касата му вече не постъпват средства, а обединените дружества развиват самостоятелна дейност. Поради тези причини през пролетта на 1933 г. ВКБ взема решение ДА прекрати съществуването си. Назначена е ликвидационна комисия, която е натоварена ДА раздели двата приюта, като имуществото ДА се подели между Пловдивската община и настоятелството на старопиталището „Константин Х. Калчов“. В хода на разделянето на имотите и средствата споровете между двете страни прерастват в лични нападки и обиди в пресата. В крайна сметка ликвидационната комисия оставя сградата и капиталите на разположение на настоятелството на старопиталището „К. Х. Калчов“ със задължението то ДА изплати 25 хил. лв. на общината и дадените от нея средства за ремонт на сградата.
Подобно на аналогичните домове и този на К. Х. Калчов има малък капацитет. През 1917 г. там са настанени 11 души, като в следващите години те се движат между 25 и 30 души. След разтурянето на ВКБ и откриването на общинския старчески дом (юни 1934 г. за 50 души), техният брой рязко намалява. През 1939 г. са заети 9 легла, а в края на 1942 г. има само 2 питомци. К. Х. Калчов вече е покойник, а общината обявява, че градът няма нужда от два старопитала.
Приходният бюджет на старческия дом „К. х. Калчов“ се формира от лихвите на неприкосновения капитал на дома (дарените от К. Х. Калчов средства 100 хил. лв. през 1917 г. и 500 хил. лв. през 1929 г.), от помощите на общината, дарения от фирми, фабрики, организации и частни лица. Според председателя на ВКБ о.з. генерал Стефан Богданов от 1919 до ян. 1933 г. за нуждите на дома са изразходвани 1 838 290 лв., от тях 825 лв. са помощи от общината, независимо че тя често не изпълнява своите задължения. За сметка на това, обикновените пловдивчани са отзивчиви към проблемите на възрастните хора, като всяка година между 30 и 50 частни лица и организации подпомагат с пари, продукти и предмети. Например през 1919–1921 г. техните дарения възлизат на 2777 лв., а през 1925 г. те са 105 103 лв. Постъпленията обаче се внасят чрез ВКБ, а това предопределя бъдещите конфликти.
Дълъг е списъкът на дарителите, които са предоставили по-солидни суми и имоти. С някои от тях са оформени като дарителски фондове, но за повечето няма информация как са оформени и използвани. Сред тях са:
Димитър П. Кудоглу – най-щедрият дарител на Пловдив и неговите жители. През 1924 г. той дарява 75 хил. лв. за изграждане на модерна пералня и кухня.
Към 1928–1929 г. Израил-Насим Леви (неизв.) дарява 100 хил. лв. за учредяване на фонд на негово име.
Наследниците на Никола Г. Чалъков – Зоя Бракалова, Милка д-р Н. Золотович, Райна Г. Алтънова, Елиза Генерал Винарова – подаряват на старопиталището къща на стойност 18 хил. лв. (с нотариален акт от 31 март 1926) и осигурява годишен наем между 25 и 30 хил. лв.
Евтехия Димитрова Панова (неизв.) подарява дворно място от 150 кв. м в Пловдив на стойност 40 хил. лв. (с нотариален акт от 19 юли 1929).
Анна Х. Велева (неизв.) подарява дворно място в размер 150 кв. м на ул. „Авксентий Велешки“ (с нотариален акт от 1918).
С публично нотариално завещание от 1922 г. Анка Х. Лазарова (неизв.) завещава сумата 5 хил. лв. и цялото си имущество в дома ѝ на ул. „Братство“ № 41, оценено на 3 хил. лв.
Фанка Николова Димитрова (неизв.) завещава цялата си покъщ­нина ДА послужи на старческия дом (с нотар. акт от 26 апр. 1927).
Василка Лефтер Кирякова (неизв.) – бежанка от с. Еникьой, Ксантийско, жителка на Пловдив, вдовица. Дарява 100 хил. лв. (в облигации) с условие ДА бъде гледана в дома до края на живота ѝ.
Х. Михаил Дяков (неизв. – 14 февр. 1938) дарява 100 хил. лв. С писмо от 25 март 1932 г. Осигурително дружество „Балкан“ съобщава за завещаните от него средства. Дарител е и на Пловдивското сиропиталище.
Пловдивският митрополит Максим (светско име Марин Пелов) (14 септ. 1850, с. Орешак, Троянско – 1 март 1938, Пловдив) – висш духовник, благодетел (вж. „Митрополит Максим“ – фондове). Завещава 10 хил. лв.
Братя Илиев Калеви (неизв.) през май 1938 г. даряват 5 хил. лв.
След 1944 г. старческият дом „Калчо Х. Калчев“ и фондовете към него престават ДА съществуват. Къщата става собственост на Пловдивската община и след основен ремонт там се настанява филиалът на Дружеството на научните работници в България.
https://daritelite.bg/starcheski-dom-konstantin-h-kalchov-plovdiv/
Таг старчески,, дом, Константин Калчев„

10-те археологически открития на 2021 г.

Древен град, ловен лагер на неандерталци, каменна 3D географска карта и други ценни находки развълнуваха изследователите по света.

 
Все още си личат зъбите от кофата на багера, който е разчиствал пространството около древния храм в Перу.

През 2021 г. в археологията имаше някои изумителни находки, които дадоха много данни за отминали събития, за бита, нравите и обичаите на древните. Ето и десетте най-значими открития на миналата година:

Богът паяк от Перу

Това е една удивителна фреска, на която е изобразен богът паяк, оцветен в охра, жълто, сиво и бяло. Тя беше открита през май върху стената на древен храм близо до град Ла Либертад в перуанската провинция Виру, на 500 км северно от столицата Лима. 

Самият храм е направен от кирпич и откривателите са го нарекли Томабалито – умалително от намиращия се наблизо стъпаловиден обект El Castillo de Tomabal, изграден от хората от древната култура Виру-Галинасу. Храмът е открит случайно, когато местни фермери разчиствали с багери пространството, за да разширят плантациите си за авокадо и захарна тръстика. По стената все още личат следи от зъбите на багерната кофа, която е унищожила около 60% от храма, но археолозите все пак са успели да спасят част от находката. 

Според учените храмът е изграден от хората на културата Куписнике преди около 3200 г. Някои артефакти от тази култура имат изображения на паяци, които в доколумбовата епоха са били свързвани с дъжда и плодородието. Тепърва предстои изследването на запазената неразрушена от багери около 1/3 от древния храм.

Най-старите човешки стъпки в Северна Америка

През септември 2021 г. бе намерено доказателство, че хора са обитавали Америка цели 7000 години по-рано от предполаганото досега. Свидетелство за това са 60 вкаменени отпечатъка от човешки стъпки, които група златотърсачи открива по бреговете на древно езеро в Националния парк “Уайт Сандс” в щата Ню Мексико.

Изследователите от Геоложката служба на САЩ определиха възрастта на находката чрез датиране на микроскопични семена на водни растения, открити редом с отпечатъците. Оказва се, че тези места са обитавани преди 23 000 години и това прави стъпките най-старите, откривани някога в Северна Америка.

Находката показва, че хората са заселили южните части на континента, когато е бил пикът на последния ледников период. Те са преминали от Азия през ивица суша, свързваща днешна Русия с Аляска. Преди това се смяташе, че първите заселници са достигнали Северна Америка с лодки преди 16 000 г. 

Най-старото гравирано бижу

През миналата година бе показано най-старото обработено бижу. Става въпрос за фрагмент от кост на елен, намерен още в края на 2019 г. в Пещерата на еднорога (Einhorn-hohle) в Западен Херц, на около 200 км югозападно от германската столица Берлин. Откритието се води през 2021 г., защото тогава е завършило изследването и фигурката бе показана пред света.

Според учените става въпрос за целенасочено издълбаване с цел украса, като самото изображение е “женска фигура, планински пейзаж или нещо абстрактно”. Датировката – отпреди 51 000 г., пък променя представите за неандерталците, смятани за брутални същества, способни да се хранят, обличат, ловуват, домуват, но не и на сложна и съответно творческа мисъл.

Изследователите стигат до извода, че това е украшение, и защото костта стои изправена (може би е стояла в някой ъгъл на пещерата като статуетка), тъй като долният ѝ край е изпилен до равна повърхност. Най-вероятно костта е била държана първо във вряща вода, за да омекне и да стане по-лесна за обработка с кремъчни инструменти

Изгубеният Златен град на Египет

През август известният египтолог Захи Хавас обяви откриването на смятания за най-голям древен град в Египет, останал под пясъците в продължение на 3400 години. Според експертите това е една от най-важните находки след разкопаването на гробницата на Тутанкамон.

Златният град е открит близо до Луксор в Долината на царете. Той е бил изграден по време на управлението на фараона Аменхотеп III и в него има общо три негови двореца. Градът е процъфтявал след това и при Тутанкамон и Ай.

При разкопките са открити руините на кирпичени къщи, чиито стени са достигали до 3 м височина. Досега са разкрити няколко квартала, в които личат пекарна с пещи и съдове за съхранение, помещения за сушене на месо, работилници за дрехи и сандали, както и административни и жилищни сгради.

Част от помещенията са много добре запазени и в тях са намерени предмети от бита като цветни керамични съдове и тухли с печата на Аменхотеп III. Но също така и пръстени, накити и украшения със скарабеи.

Най-старата 3D карта в Европа

Тази древна каменна плоча с размери 2х1.5 м е открита още през 1900 г. от археолога Пол дьо Шателие при разкопки в праисторическо гробище във Финистер, Западен Бретан. Тя е датирана на 1900-1650 г. пр.н.е. и е била забравена с десетилетия в замъка на Дьо Шателие - Château de Kernuz.

Артефактът, известен като Плочата от Сен Блек, е преоткрит през 2014 г., но едва през април 2021 г. учените стигат до извода, че браздите по повърхността представляват карта на район в Западен Бретан.

„Наличието на повтарящи се мотиви, съединени с линии, предполага, че е изобразен районът на Финистер, пише в бюлетина на Френското общество за древна история. По-специално става въпрос за релефно изобразяване на речната мрежа на река Одет с дължина около 30 км. Геолокационното сравнение е показало 80% съвпадение.

Това откритие прави 4000-годишната плоча най-старата триизмерна карта в Европа. ”По света има няколко такива карти, издълбани в камък. Като цяло те са само интерпретации, но това е първият път, когато карта изобразява област в определен мащаб”, обяснява един от изследователите – д-р Клеман Никола от Университета на Борнемут.

Древноримска мозайка във Великобритания

Това откритие бе направено от археолог любител. Джим Ъруин, син на фермера Брайън Нейлър от английското графство Рутланд, се разхождал из полето. “Бях със семейството си и изведнъж съзрях необичайна керамика сред житото. Това запали интереса ми и ме подтикна да проуча нещата. Гледайки сателитно изображение, забелязах ясни правоъгълни очертания. Така започна всичко”, разказва Джим.

Оказва се, че той е открил останки от древноримска вила, датирана на III-IV век. И с работата се заемат професионалните археолози, които при разчистването намират, че подът на едно от помещенията е покрит с удивителна мозайка с размери 7х11 м. На нея ясно се виждат хора, коне и колесници. Изследователите са категорични, че това са сцени от Омировата “Илиада”, и по-специално битката на Ахил срещу Хектор при Троя. Римска мозайка с древногръцки мотиви е откривана досега едва на няколко места в Европа и за първи път във Великобритания.

Помещението е било нещо като огромна трапезария и салон за развлечения на богат римски сановник, който е бил почитател на класическата древногръцка литература. 

В допълнение около вилата са открити руини на други сгради – още вили, но също стопански постройки, пекарни, оръжейни помещения и др. Намерени са и човешки кости и някои украшения. Проучванията на древния комплекс продължават, но той вече е определен като най-интересната древноримска находка в Обединеното кралство в последните 100 години.

Мумии със златни езици

В края на есента екип археолози се натъкна на мумии на мъж и жена в древния египетски град Охсиринкс, на 160 км югозападно от Кайро. При това едната гробница – тази на мъжа, е била запечатана и съответно останките са отлично запазени. Находката е датирана към династията Саите, властвала в периода 664-332 г. пр.н.е. 

Гробовете са близо един до друг, което предполага, че мъжът и жената са били в близки семейни отношения. Но най-интересното е друго – и двамата имат златни листове вместо език. Че става въпрос за златен език, става ясно от останките на мъжа, чийто череп е идеално запазен и пластината е в устната кухина. Същият златен лист е намерен и в гроба на жената, който не е така добре съхранен. Наблизо е намерен и един по-малък златен език.

Погребална практика, при която балсамиращите заменят езика на починалия със злато, е известна, но много рядко са откривани такива останки. Египтяните са считали, че златният език може да помогне на починалия да убеди бога на прераждането и подземния свят Озирис да прояви милост към душата му.

В непокътнатата гробница има също така и много предмети, включително амулет скарабей, 4 глинени делви, използвани при мумифицирането на органите, както и над 400 малки керамични фигурки на мумии.

Доказателство за стъпването на викингите в Америка преди 1000 г.

За присъствието на викинги в Северна Америка много преди откриването на континента от Колумб се знае отдавна. От една от нордическите саги се знае и името на първия, стъпил на континента – Лейф Ериксон, син на Ерик Червенокосия.

Но през 2021 г. международен екип от археолози успя да докаже, че тези сурови северни хора са се заселили на канадския остров Нюфаундленд точно 1000 години по-рано.

Датирането е станало чрез анализ на късове дърво от викингското селище L’Anse aux Meadows. Използвайки методите на масспектрометрията и радиовъглеродното датиране, учените са изследвали парчета, върху които са останали следи от метални инструменти, т.е. инструменти на викингите (по това време коренните индиански племена все още не са използвали метал).

В тези парчета дърво има изотопни следи от слънчевата буря през 992 г. Такива следи се откриват неизменно във всички дървесни проби на 29 годишни пръстена от края на дървото. Ето защо екипът заключава, че викингите са обработвали дървесината с метални инструменти през 1021 г.

Стая за роби в Помпей

По време на поредната серия разкопки в древноримския град Помпей през ноември археолозите откриха добре запазена стая, в която са живеели роби. Намерени са три дървени легла (едното детски размер), камерна саксия и дървен сандък с предмети от плат и метал. Под леглата пък има големи амфори, използвани за съхранение на лични вещи, и керамични кани.

Тези находки и скромната обстановка са накарали учените да стигнат до извода, че става въпрос за жилищно помещение на семейство роби. 

Стаята е едва 16 кв. м, като светлината е влизала през малък прозорец в тавана. Не се виждат следи от стенни декорации.

Както е известно, Помпей е затрупан под огромен пласт вулканична пепел от изригването на Везувий през 79 г. Затова и всички находки са изключително добре запазени. Специално тази по думите на генералния директор на Археологически парк “Помпей” Габриел Зухтридел дава възможност да научим за начина на живот на робите, свидетелствата за който са много редки.

 

Ловен лагер на неандерталци на 76 000 г.

През април испански археолози откриха голям лагер на неандерталци в една скалиста местност – Навалмильо край река Лозоя. Проучването показва, че преди около 76 000 г. неандерталците са използвали местността като ловен лагер през топлия сезон. Те са ходели да ловуват в околностите, а след това са разфасовали улова и са пренасяли месото към пещерите – техните постоянни обиталища.

Все още не е разкрит целият лагер, който е на площ 300-400 кв. м. Досега са проучени около 80 кв. м, но вече са намерени 13  000 вкаменени останки от 21 вида животни. Става въпрос предимно за копитни - диви коне, бикове, магарета, елени лопатари, сърни и носорози. Но са намерени кости и от хищници - мечка, хиена, лъв, вълк и рис, като се предполага, че те не са убити от неандерталците, а са идвали в лагера, за да се хранят с остатъците.

Археолозите са открили и много каменни оръдия за обработка на дърво и разфасоване на убитите животни.

 NATIONAL PARK SERVICE
Тези вкаменени стъпки доказват по-ранно човешко присъствие в Северна Америка.
 Университет на Гьотинген
Костната фигурка е стояла изправена като украшение в някой от ъглите на пещерата.

 

Останките от изгубения Златен град
.

Първата 3D карта в света е издълбана върху каменна плоча

 
Битката на Ахил срещу Хектор е основната тема на мозайката
 
 министерство на туризма на Египет
Трите златни езика…
https://www.segabg.com/category-weekend/10-te-arheologicheski-otkritiya-na-2021-g
Таг 10 археологически  открития

Преди 5000 години на Урал

  си пиели бирата с метални сламки

24 Ян. 2022
3 573
V. Trifonov Cambridge.org
Вляво — осемте тръбички. Вдясно – фрагменти от артефакти от майкопската могила. 1 – перфорирован сребърен наконечник, предположително тази част, която е влизала в устата.
През 1897 г., при разкопки в гробищната могила край град Майкоп в южна Русия, археолози намират тънки еднометрови тръбички,  украсени със злато и сребро, чието предназначение оставя неясно повече от 120 години. Ново изследване на обектите обаче позволи на група учени да стигат до ново предпалажение за предназначението им,  съобщава статия,  публикувана в списание Antiquity. 
Възможно е  тръбичките да са били използвани за съвместно пиене на бира от общ съд и за пречистване на напитката от примеси с помощта на вградени филтри, предполагат руските специалисти.   
„Ако предположението е вярно, тогава тези предмети представляват най-ранното материално доказателство за пиене със „сламки“ — дълги по метър, със златна и сребърна украса, но по същество сламки. Практиката да се пие през дълги тръби по време на празници станала обичайна през третото и второто хилядолетие пр. н. е. в древния Близък изток“, се казва в резюмето.
Тръбичките от Майкопската могила от ранната бронзова епоха имат тънки стени и перфорирани накрайници.  Четири от тези  „сламки“ са били  украсени със златни или сребърни бикове. Открити са в най-голямото отделение до човешки останки. Находките, които днес се съхраняват в Ермитажа, датират от четвъртото хилядолетие пр.н.е.
Екипът от изследователи — Виктор Трифонов, Денис Петров и Лариса Савелиева смята, че тръбите е трябвало да филтрират консумираната напитка. Те припомнят, че има запазени изображения с подобни върху печати, открити в Иран и Ирак и датиращи от петото или четвъртото хилядолетие пр.н.е.
През третото хилядолетие пр. н. е. сцени на пиршества с групи хора, които пият напитки през дълги тръби от общ съд, са често срещани в месопотамското изкуство. Освен това подобни тръби (една от тръстикова дръжка, обвита в златно фолио, други от метал) са открити в гроба на жена от висшето общество на шумерския град Ур.  Възрастта на гроба й е приблизително 4,5 хиляди години.
Според руските учени комплектът от осем тръби за пиене в Майкопската могила може да е оборудване за пиршество, предназначено за осем души. Можеха да сядали заедно и да са пиели бира от голямата кана, също намерена в гробницата. Сламките са открити положени в близост до погребаното тяло. 
Професор Августа Макмеън от университета в Кеймбридж отбелязва в коментар за The Guardian, че предложената употреба е необичайна, но практична. В миналото бирата е била гъста напитка с утайка, така че са били необходими филтърни сламки, за да се пие, казва тя. Лулите говорят за важността на споделянето на храна и напитки, което допринася за формирането на социални връзки.  Днес празненствата и партитата служат за  същите тези цели, каза Макмеън.
https://www.segabg.com/category-culture/predi-5000-godini-na-ural-si-pieli-birata-metalni-slamki
 Таг 5000 години, Урал, бира, метални, сламки