Category Archives: Кой-кога-защо

10 семейства носителки на Нобелова награда в областта на науката

двойки баща син в областта на науката, носители на Нобелова награда

Нобеловата награда е най-престижната награда за интелектуални постижения в света. Въпреки че имаше няколко противоречиви пренебрегвания , малцина също така спечелиха множество награди . Това е списък с 10 известни семейства на Нобелови лауреати в света.

Семейство Кюри

Може би вече знаете, че Мария Кюри и Пиер Кюри са спечелили заедно Нобелова награда по физика. Дъщеря им Ирен Жолио-Кюри получи наградата по химия, споделяйки я със съпруга си Фредерик Жолио-Кюри.
Мария Кюри е удостоена с още една награда за работа по химия, като по този начин семейството им е на пет Нобелови награди.

Нилс и Ейдж Бор

Този дует баща и син е носител на Нобелова награда за физика съответно през 1922 и 1975 г. Нилс Бор беше награден за заслугите си в изследването на атомната структура, а Аге Бор спечели за описание на структурата на атомното ядро.
баща син niels bohr aage bohr нобелова награда ден на бащата
Кредит: Научна фотобиблиотека

Раман и отвъд него

През 1930 г. CV Раман става първият индийски лауреат на Нобелова награда по физика. Неговият племенник Субраманян Чандрасекар е награден през 1983 г. за обяснение на еволюцията на звездите. През 2009 г. друг тамилианец Венки Рамакришнан спечели наградата само този път по химия.

семейство Томсън

Джей Джей Томсън получи Нобелова награда по физика през 1906 г. за откриването на електрон, първата открита субатомна частица. Синът му Джордж Пейджет Томсън е признат от Нобеловия комитет през 1937 г. за това, че е показал, че електронът се държи като вълна.

Артър и Роджър Корнберг

Роджър е само на 12 години, когато вижда как баща му Артър Корнберг получава най-желаната награда през 1959 г. След това, 47 години по-късно, Роджър печели Нобелова награда по химия за обяснение как информацията се копира от ДНК в РНК.

семейство Ойлер

Ханс фон Ойлер-Челпин, далечно свързан с математика Леонхард Ойлер, е биохимик, който печели Нобелова награда за химия през 1929 г. Синът му Улф фон Ойлер е физиолог, който печели наградата по медицина за работа върху невротрансмитерите.

Мане и Кай Зигбан

Този дует баща и син беше експерт по спектроскопия. Ман Зигбан спечели Нобелова награда по физика за пионерска работа, извършена в рентгеновата спектроскопия. Докато неговият син Кай Зигбан спечели същата награда за разработване на нов метод за електронна спектроскопия.

Семейство Браг

Уилям и Лорънс Браг са удостоени съвместно с Нобеловата награда за 1915 г. за заслугите си в анализа на кристалната структура с помощта на рентгенови лъчи. Лорънс досега е най-младият лауреат по физика. Дуото баща-син има и кристал, кръстен на тяхно име – Брагит.

Мей-Брит Мозер и Едвард Мозер

Семейство Кюри не са единствените двойки, които са спечелили Нобелова награда. През 2014 г. Едвард Мозер и Мей-Брит Мозер получиха наградата по медицина за откриването на мрежови клетки. Това са неврони, които осигуряват координатна система на мозъка и по този начин помагат на животното да се ориентира в пространството.

Карл Фердинанд и Герти Кори

Друга двойка носителки на Нобелова награда: Герти Кори беше третата жена, спечелила Нобелова награда за наука. Двамата биохимици споделят наградата за медицина от 1947 г. за откриването на гликоген.
https://www.wondersofphysics.com/2021/06/nobel-prize-winning-families.html

Къде, кога, защо и кой е създал българската азбука?

Къде, кога, защо и кой е създал българската азбука?
Статията е подписана от проф. Божидар Димитров като негово мнение
Всички знаем от училищната скамейка, че през 863 г. при византийския император Михаил III пристигат пратеници на Великоморавския княз Ростислав с молба да му изпрати учители, които да проповядват на славянски език.
Византийските управници удовлетворяват молбата на Ростислав и изпращат в Моравия изтъкнатите вече мисионери, работили сред славянството, Кирил и Методий. Във Великоморавия те създават писменост и богослужение на славянски език. Задачата на Кирил и Методий е била да постигнат каноничното признание на азбуката от тогавашните авторитети по въпроса – Константинополската патриаршия и Папството. Да не забравяме, че тогава в сила е триезичната догма – на гръцки, латински и еврейски език.
През 863–865 г. цар Борис приема християнството с цел да обедини българския народ. Той идва на власт през 852 г. и управлява огромна територия – от Будапеща до Одрин и от устието на Днестър и Днепър до днешния албански град Драч.
Цар Борис е искал приемането на християнството и осъзнавал външнополитическото положение /акт на международно признание/; съзнавал е и фундаменталното вътрешното положение, а именно – създаване на общ кодекс за различното население на народа, състоящо се от десетки етнически племена, но е съзнавал, че тази голяма амалгама от народности е могло да бъде сплотена от един закон.
Християнството си върви със своите закони, обединени още в VI век от Юстиниановия кодекс. Нещо повече, цар Борис I получава възможност да създаде писменост, която да е валидна за всички, не всеки да пише на своите руни, друг – на своите резки и черти като славяните, трети – на гръцки език, а четвърти – на латински език.
Факт е, че през 855 г., със знанието на Борис I, Кирил и Методий провеждат мисия в източна Македония, по река Брегалница. Там те покръстват близо 54 хиляди славяни. Има предположения, че дори цар Борис е покръстен през тази година, защото във византийски извор, наречен „Брегалнишка легенда”, се казва, че Борис I е бил покръстен в град Равен, близо до Щип. Смятаха това за легенда, но се оказа, че не е. Македонските археолози, покрай всичките си дивотии, направиха и нещо хубаво. Преди няколко години откриха град Равен. Самият му откривател – Иван Никулчич от Скопския университет, пише: „Това е една малка Плиска”.
Стигаме до фаталната 886 г. Кирил отдавна е мъртъв, Методий също умира през тази година. Учениците им са арестувани, изпратени в затвор, продадени в робство – над 200 души. Само съдбата на няколко от тях е по-необикновена – на Климент, Горазд, Наум, Ангеларий и Сава. Те са изведени от затвора, конвоирани са до българската граница при Белград и оттам са прехвърлени от другата страна на Дунав.
Очевидно се е състояло следното: цар Борис I просто е „вдигнал телефона“ и е казал на немския крал, че българите няколко пъти са ги пердашали и пак ще ги напердашат, ако не пуснат поданиците му. При което немският крал правилно преценил, че за петима монаси не си струва да си разваля отношението с българската държава и ги пуснал.
Пристигнали в България. Цар Борис I замислил, дори за днешните мащаби, гигантска операция за въвеждането на християнството на роден език във всички църкви в България. И изобщо – в практиката. Това може да ни се струва днес много леко, но ще кажа какво струва това днес в материално изражение. Книгите тогава са били писани не на хартия, а на пергамент – добре обработена кожа от младо животно – агне, яре и т. н. От една кожа можело да бъдат изкарани най-много от четири до шест листа, това е скъпа технологична операция, изискваща специални познания и умения от определен тип хора и друго – не е имало печатници и книгите е трябвало да бъдат писани на ръка.
По времето, когато при Борис са дошли учениците, те са били само петима, грамотни, с по десетина книжки в торбичките си. Изчисленията показват – тъй като християнската религия е единствената, която се изповядва с книга – че сборникът от книгите, които всяка църква трябва да има както тогава, така и днес, обхваща 20-22 книги. Това са Светото Евангелие, 12-те минеи, требници, псалтири и какво ли не още. Цялата тази работа изисквала смъртта на 20-25 милиона агнета, съответно – обработка на кожите им, отделяне от стопанския и военния живот на двайсетина хиляди младежи, които трябвало да станат свещеници. Това не е могло да стане без ресурса на държавата и без политическа воля. Защото много е лесно да се откажеш, като видиш какви са разходите. Но цар Борис е останал непреклонен докрай и слава Богу, че е живял толкова дълго.
На кого е била възложена тази работа. Тя е била възложена на петимата ученици, които са били разпратени в различни точки на царството. Климент – в Охрид, Горазд и Ангеларий – в Берат, Албания. В Плиска е останал Наум, който е създал десетки манастири – единствените места, където е можело да бъдат правени всички тези неща в онази епоха. Те са и люпилни на кадри, те са и производствени предприятия на книги, те са и печатници, място на написването им. Работата продължила от 886-а до 893-а година. Само за седем години, научаваме, Климент е подготвил 3500 ученици; ако по толкова са подготвили и Наум, и Горазд, и Ангеларий, това означава, че необходимите десетина хиляди свещеници вече сме ги имали – обучени да четат и да пишат на български език – и че са създали вероятно за тези седем години необходимите за начало двеста хиляди книги.
И тук обаче се появява големият въпрос: братята са написали глаголицата. Именно тази азбука са внесли Кирил и Методий, а днес пишем на друга азбука – съвършено различна като графични очертания. Кой е създал тази, другата, азбука и къде е създадена? Ако не беше едно малко прозрение на византийския писател Теофилакт Охридски. Той пише, че по време на работа с учениците си, Свети Климент забелязал, че те трудно усвоявали графиката на новите букви и измислил нови, по-прости и по-хубави.
Съвършено ясно е, че азбуката, която наричаме кирилица днес, е създадена от Климент. Но това не е проста работа – да създадеш, ей така, азбука и да я пуснеш в употреба по цялата страна. Това не може да стане без решителна държавна санкция, която може да дойде от цар Борис. Той също установил – убедили са го, че много сложно се усвояват тези трудни за очертания букви и се е съгласил на една азбука, която българите познават.
Каква познават? Петнадесет от буквите на тази азбука са гръцки и са много добре познати /от нашите книжовници поне/, а други петнадесет са всъщност знаци от прабългарското руническо писмо, на които се предава фонетично, а не изографично значение, каквито са имали до тогава. /Някои автори говорят, че това е своеобразен средновековен български патриотизъм/. За пример: знакът „щ“ е означавал „щъркел“ и нищо друго в изографичната прабългарска азбука. А „щ“, вече в азбуката на Климент, е означавал фонемата „щ“. Така че повече от сигурно е, че днешната азбука, е създадена от Климент отново със санкцията на цар Борис I и с мощния ресурс, който е излял отново за създаване и за преписване на книги. Не бих могъл да изчисля, поради липса на база за сравнение, но най-вероятно държавата е отделила в този момент няколко милиарда лева, при това значително надвишаващи числото десет.
Остава последният въпрос: къде е създадена азбуката? Няма какво толкова да му мислим, то е ясно къде – тези неща се решават в столицата. Там се вземат решенията, след което се хвърлят пари, за да бъде построен към катедралната църква на града – Голямата базилика /тази, която сега е реставрирана със средства на българската държава и на безброй дарители/, най-големият манастир, който е можел да съществува въобще някъде в света християнски – на няколко десетки декара. Този манастир е бил доста луксозен /в него е имало даже „ватер клозети“, бил е снабден с прясна вода/. Очевидно за монасите /или вероятно за повече от тях/, както се шегувам – на „чергобоилчетата“, т. е. – синовете на управляващата аристократична класа, са създавани всякакви условия да творят книги, които да бъдат разпращани както из огромната българска земя, така и по чуждестранни мисии – в Русия, в Краков, в Прага. За това имаме изрични сведения.
Затова, възстановявайки Голямата базилика и на манастира край нея, ние трябва да знаем, че възстановяваме не просто църква, а възстановяваме и мястото, където се е родила нашата духовност. И нека, когато споменаваме Кирил и Методий, да споменем, че все пак създателят на нашата азбука е Свети Климент. Кирил и Методий са свършили много – те са пробили, както се казва, системата, която е забранявала да имаме своя азбука. Те са автори и на идеята, че може да има такава азбука, но истинският реализатор е Свети Климент.
https://news.bg/your-voice/kade-koga-zashto-i-koy-e-sazdal-balgarskata-azbuka.html