Една от неразкритите все още мистерии е удълженият череп, открит в Перу. Той е бил открит в град Андахуайлилас и никой няма обяснение на кого е принадлежал.
Черепът е с много дълга горна част, очните кухини са огромни, а зъбите са само кътници, въпреки че според големината на долната част на черепа е очевидно, че той е детски.
Смята се, че това най-вероятно е череп на извънземно, чийто кораб се е разбил наблизо. До черепа не е открито абсолютни нищо, което да хвърли светлина по този въпрос.
Има вероятност собственикът на този череп да е вдъхновил някои племена да удължават изкуствено горната част на главите на бебетата, за да приличат на богоподобните пришълци от небето.
Друга мистерия, свързана отново с извънземните и Космоса, са огромните мегалити, пръснати из цялото земно кълбо. Загадъчните древни монументи са във Франция, в Малта, в САЩ и къде ли още не.
Тези величественни каменни руини, създадени между 4500 и 1500 година преди новата ера, най-вероятно са били своеобразни обсерватории.
Най-древните мегалитни съоръжения са в Малта. Там мегалитите достигат огромна височина. Съоръжението имитира пътя на Слънцето, а по време на слънцестоенето лъчите огряват главния олтар.
Има вероятност мегалитните съоръжения да представляват генератори на акустични или електромагнитни трептения. Повечето съоръжения са от скали с високо съдържание на кварц, който може да генерира електрически ток.
Хилядите бразди на остров Малта, които пресичат острова в различни посоки, също са неразкрита мистерия. Ширината на тези „релси” е 20 сантиметра, дълбочината им е от 10 до 70 сантиметра. Те обикалят целия остров и след това свършват във водата.
Антични рудници за добив на злато разкриха край Созопол, информират от фейсбук страницата Archeologia Bulgarica, цитирана от Флагман. Откритието е направено от интердисциплинарен екип под ръководството на археолога проф. д-р Иван Христов (НИМ).
“След анализа на теренната работа и лабораторната обработка на пробите от Шарлан баир и Алефо тумба над полуостров Буджака вече е сигурно – откритите рудници (рупи) и малката скална галерия, изсечена в скалите на Шарлан баир, са резултат от дейност за добив на злато преди много векове
По време на обходите на Шарлан баир са разкрити и основите на сграда от елинистическата епоха; намерени са още останки от дълга над 400 м оградна стена на източния склон, южна оградна стена с дължина около 150 м, основи на три сгради на северозападния склон, три каменни могили.
„Очевидно в района е съществувал важен комплекс. Ако успеем да докажем, че конкретно елинистическата постройка на върха е била свързана по някакъв начин с рудника там, ще имаме сигурни репери за специфична рударска дейност през III в. пр. Хр.“, коментира проф. Иван Христов пред Archaeologia Bulgаrica. На този етап той и другите специалисти от проучването – геологът гл. ас. д-р Стефан Велев (СУ „Св. Кл. Охридски“) и инж. Тотьо Ангелов („Картпроект“), консултантите доц. д-р Красимир Ников (НАИМ-БАН) и доц. д-р Даниела Стоянова (СУ „Св. Кл. Охридски“) – допускат рудни разработки преди и след тази дата
Рудниците са вкопани в най-високата част на Шарлан баир, във високи до 4 м скали. Дъното им е запълнено с дребни ломени камъни, част от експлоатирани рудни жили. На различни места около тях са заснети отвали от рудни късове. В скалите и в отделни блокове са документирани следи от разломявания, дело на въоръжена с метални инструменти човешка ръка.
Рудните разработки обхващат площ от 8 дка. Взетите проби са изследвани в лабораторията на „Евротест-контрол“ ЕАД със средства на програма Инфрамат. Допълнителни изследвания са проведени и в лабораторията на Асарел-Медет в Панагюрище и в Централната лаборатория по консервация и реставрация на НИМ, така че не може да има никакво съмнения в заключенията на специалистите, дори на този ранен етап.
Интересен детайл е, че някога братя Шкорпил са обозначили Шарлан баир с името „Дракуса кале“. В карти от първата половина на XX век местността е известна и като Дракуса сая. Думата „дракус“ е производна на „караконджул“ (демонично същество от фолклора). Това вероятно има нещо общо с преданието, че на връх Шарлан баир имало дълбоки пещери със скрито „голямо имане“, но тези, които дръзнели да го потърсят, намирали само бърза смърт заради злите демони, „пазачи“ на съкровището.
Разбира се, съвременните изследователи знаят, че в геоложко отношение Шарлан баир попада в Източносредногорската магматична област, че за района са характерни множество медни, златни и полиметални находища. Хълмът, на който се разполагат археологическите структури, е изграден предимно от вторични кварцити.
В няколко образеца, намерени от геолози от предходни години, съдържанието на злато е над 0.03 г/т.
Аргументираните доказателства за наличието на древна рударска дейност включват наличието на шлаков материал, вторични кварцити и хидротермални скали, генетически свързани със златото, както и на подходящи разломни зони за локализирането на златни жили. Но макар да е отдавна известно, че в района има множество медни и полиметални находища, предоставяли в течение на хилядолетия на повърхността богати и лесни за преработка минерали, дори самородни метали, досега липсваха.”
Историята на Уолтър Колинс е може би най-ужасяващата история за отвличане, която ще прочетете. Разиграва се преди около 90 години, а главен герой е не само отвлеченото момче, а и неговата майка Кристин Колинс.
В продължение на цяло десетилетие Кристин води десетки съдебни битки заради полицейска грешка, а накрая се озовава и в психиатрична клиника, защото не спирала да търси сина си.
9-годишният Уолтър Колинс изчезва през март 1928 година, отивайки на театър. Още на следващия ден майка му, подкрепена от своите приятели, стартира кампания за неговото издирване.
Новината за отвличането идва само 3 месеца, след като край Лос Анджелис е открито тялото на 12-годишната Марион Паркър, отвлечена и убита от Уилям Хикман Лисицата, и очакванията на полицията не били обнадеждаващи.
След месеци на разследване по различни следи, които водят до задънена улица, изненадващо властите от Чикаго изпращат известие, че са открили Уолтър. Майка му плаща разходите, за да бъде върнат в родния Лос Анджелис.
Кристин го чакала на гарата заедно с десетки души, включили се в акцията по издирване, но когато вижда момчето, разбира, че това не е нейният син. Полицията обаче била подложена на огромен натиск и обявила случая за приключен, опитвайки се да убедят Кристин, че това е изчезналият Уолтър.
Но 3 седмици по-късно Кристин се появява в полицейския участък и заявява, че момчето е измамник. Носи зъбните картони на нейния син като доказателство, че полицията е сгрешила, но органите на реда нямали намерение да си признаят грешката. Казват на Кристин, че си е изгубила ума и я изпращат в психиатрична клиника.
Само че скандалът не останал забравен. Капитан Джей Джей Джоунс извикал момчето на разпит и след като бил притиснат, признал, че не е Уолтър Колинс. Казвал се Артър Хъчис и след смъртта на майка си избягал от баща си и неговата втора съпруга, за да търси по-добър живот.
Снимка: YouTube
От снимка във вестника разбира за изчезналия Уолтър Колинс и тъй като двамата силно си приличали, решил да се представи за отвлеченото момче. Кристин е освободена от клиниката, а полицията е глобена с 10 000 долара.
Издирването на Уолтър започва отново и този път от полицията смятат, че са открили вярната следа – смятали, че Уолтър е бил убит от Гордън Стюарт Норткот и неговата майка Сара. Двамата са обвинени за убийството и изнасилването на 11 деца, чийто трупове били открити в близост до фермата, в която живеели.
Трупът на Уолтър обаче не е сред тях и макар че са намерени дрехи, подобни на тези, с които е изчезнал, категорични доказателства за неговата смърт няма. Сара Норткот признала, че някои от телата са погребани в пустинята, но и това не било достатъчно доказателство за Кристин Колинс.
До смъртта си през 1964 година тя вярвала, че синът ѝ е жив и не спирала да го търси. Нейната история е пресъздадена от режисьора Клинт Истууд във филма Подмяната с Анджелина Джоли в главната роля.