Category Archives: Кой-кога-защо

„Малките зелени човечета“

  откриването на Пулсарите и седемдесетте години на двадесети век

Kovak  
Преди петдесет години този месец една малка група астрономи направиха революционно космическо откритие – обясняващо явление, което първоначално смятаха, че може да дойде от интелигентна извънземна цивилизация.
През ноември 1967 г. Джоселин Бел, която е завършила университета в Кеймбридж в Англия, прави интересно откритие, което се оказа първото откриване на пулсар – невероятно плътна топка от материал, образувана, когато масивна звезда изхвърля гориво и го изгаря в себе си.
В това време на откриването на пулсарите обектите дадоха представа за жизнения цикъл на звездите и крайните състояния на материята и предоставиха доказателства, които подкрепят теорията за гравитацията на Алберт Айнщайн.
А в наши дни се правят усилия да се използват пулсари, за да се открият гравитационни вълни или вълни в тъканта на вселената, и друга да се използват пулсари като част от космическата навигационна система.
Пулсарите се въртят бързо, като същевременно излъчват противоположни лъчи на радиовълни в пространството. Настройката е подобна на фар, който се върти около една ос нагоре и надолу и излъчва два светлинни лъча от втора ос. За корабите на водата, постоянните лъчи изглеждат като светлинен пулсиращ морски фар. Същото важи и за пулсарите; ако някой от гредите се спусне през Земята, за астрономите изглеждат така, сякаш обектът мига или пулсира.
Бел Бърнел изследваше предмети, използвайки радиотелескоп, който помогна да се изгради в Обсерваторията за астрономическо наблюдение на Mullard, извън Кеймбридж, под надзора на нейния съветник Антоний Хюиш, който проектира такъв инструмент. Този инстромент представлява телескоп предназначен да помогне за изучаването на радио космоса, използвайки техника, наречена интерпланетарна сцинтилация. Хюиш е възнамерявал да използва този метод върху обекти, наречени квазари, или невероятно ярки центрове от масивни галактики, осветени от материал, който се върти около чудовищно големи черни дупки. Той смята, че междупланетарната техника на сцинтилация е подходяща за идентифициране на тези промени.
„Ние гледахме далеч отвъд това, което може да се види с оптични телескопи“ , каза Хюиш на Би Би Си.  „Всъщност се чувствахме много привилегировани. Беше като да отворите нов прозорец във вселената и вие бяхте първите хора, които са се оглеждали и видяли какво е там“.
Бел Бърнел е отговарял за работата на телескопа и анализирането на данните, през 70-те години на миналия век. Използвайки тази техника, той е забелязал обект, който сякаш проблясва на всеки 1,3 секунди; този модел се повтаря в продължение на дни. Обектът не съответства на профила на квазара. Сигналът е различен с най-общо хаотичната природа на повечето космически феномени изочавани до тогава, по-късно изследователите ще обяснят, че е нормална. Освен това светлината е с много специфична радиочестота, изследваните до тогава естествени източници  излъчват в по-широк диапазон. Поради тези причини Бел Бърнел, Хюиш и някои други членове на астрономическата служба е трябвало да признаят, че са открили изкуствено създаден сигнал – нещо, излъчено от разумни същества. Бърнел дори е означил първия пулсар LGM1, който е наречен „малки зелени човечета“.
Второ откритие
Бел Бърнел по-късно съобщава, че Хюиш свиква среща без нея, в която обсъжда с други членове на катедрата как трябва да се справят с представянето на резултатите си пред света.
И все пак колегите им упражняват сдържаност и скептицизъм, и то защото вероятно  откриването за интелигентна извънземна цивилизация да създаде хаос сред обществото, твърдят учени от това време. Страх ги е било да не станат за посмешище пред пресата.
„Тук се опитвам да придобия докторска степен с помоща на нова технология и някои глупави мънички „зелени човечета“ решават да изберат точно антената и честотата ми да комуникират с нас“, пише Бел Бърнел в статията за Cosmic Search Magazine.
Седмица по-късно Бел Бърнел решава проблема. Тя се връща през някои от данните от радиотелескопа и намера нещо, което приличаше на подобен, редовно повтарящ се сигнал, който идва от съвсем различна част на галактиката. Този втори сигнал показва, че това е семейство от обекти, а не една цивилизация, която се опитва да се свърже с нас.
„Най-накрая извадихме хипотезата за малките зелени човечета „, каза Бел Бърнел в документалния филм на Би Би Си, заснет през 2010 г. „Тъй като е много малко вероятно да има две малки зелени човечета на противоположните страни на вселената и двете да решат да сигнализират  по едно и същото време, използвайки някаква техника и то на една и съща  честота. “
През 1974 г. Нобелова награда по физика е присъдена на Хюиш, заедно с радиоастронома Мартин Райл, „за техните пионерски изследвания в областта на радиоастрофизиката: Райл за своите наблюдения и изобретения, по-специално за техниката на синтез на отворите, а Хюиш за решаващия му роля в откриването на пулсарите. “ Пропускането на името на Бел Бърнел като участник в откриването на пулсара предизвиква противоречия сред учени и членове на обществеността, въпреки че Бел Бърнел не е публично оспорила решението на Нобелова комисия, разказват от SPACE.
https://kovaklog.wordpress.com/2017/11/28/%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE/

Това са три от най-зловещите места в цяла България

 Константин Серафимов 
България
В България има няколко особени места, за които се твърди, че са сред най-зловещите и прокълнати в цялата страна
Прокълнатата къща в село Мусачево
В софийското село Мусачево се намира призрачна къща, изоставена от десетилетия, смятана за едно от най-зловещите места в България. Твърди се, че в миналото на мястото, на което е построена, се намират турски гробища, а според други там са заровени жълтици, носещи единствено нещастие и смърт на осмелилите сe да се заселят там. Местните жители разказват, че преди десетилетия всички членове на семейството, построило самата къща, мистериозно умират. Същата съдба застига и две други семейства след това, които не обръщат внимание на зловещите легенди.
България

В България има няколко особени места, за които се твърди, че са сред най-зловещите и прокълнати в цялата страна

Дупката в Царичина
През 1990 г. в село Царичина неочаквано започват тайни изкопни работи, ръководени от Генералния щаб на Българската армия. Твърди се, че екстрасенсът Елисавета Логинова получава мистериозни послания от извънземни същества, в които се заявява, че в селото се намират останките на първото човешко същество, живяло на Земята. Впоследствие работата изненадващо спира, а самата дупка е капсулирана с бетон, без така и да стане ясно дали има нещо намерено там. Историята обаче се превръща в една от най-коментираните в България досега.България
Село Шишенци
Жителите на видинското село Шишенци са свидетели на едно от най-необяснимите явления в цяла България. Всяка вечер след 21:00 часа те чуват мистериозни гласове на мъже, жени и деца, които обаче никой не може да види. По-скептичните смятат, че това са само чакали, обикалящи из околните пущинаци, докато други припомнят една местна легенда, разказваща за сватбари от съседно село, избити от татари по пътя за Шишенци, чиито гласове все още могат да бъдат чути и днес.
https://www.chudesa.net/tova-sa-tri-ot-nai-zlovestite-mesta-v-cyala-balgariya/

Свръхпроводниците, които удивляват физиката

Резултат с изображение за Свръхпроводниците, които удивляват физиката
Поставени в свръх мощно магнитно поле, странните метали показват непознато до сега поведение.
От откриването им през 1986 г. от Георг Берднорц и Алекс Мюлер, купратите удивляват светът на физиката със своето нетипично поведение. Наричат ги странни метали, за да ги различават от предвидимите и добре изучени нормални като мед и алуминий например. „Чудаците“ поставят пред науката нелеката задача да намери съвсем нов теоретичен фундамент, който да обясни поведението и свойствата им, понеже съществуващият досега се оказва напълно неприложим за тях, казва теоретичният физик Чандра Варма от Калифорнийския университет. Странните метали са „наистина едно от най-интересните явления в областта на физиката в последните десетилетия“ – признава Варма.Купратите шокират научния свят поне в три аспекта – тяхното съпротивление, способността им за свръхпроводимост, а от съвсем скоро, и с тяхното поведение в силно магнитно поле.На 3 август 2018 г. престижното научно издание „Сайънс“ публикува статия, в която се описва поведението на купратите в магнитно поле 2 милиона пъти по-силно от това на Земята. Оказва се, че съпротивлението им се увеличава линеарно с нарастване на полето. Нормалните метали не реагират по този начин. При тях зависимостта не е толкова ясно изразена. Ако поведението на двете групи метали се изобрази в графики в координатна система, където единият показател в съпротивлението, а другият – силата на магнитното поле, то за странните метали взаимовръзката се изобразява като диагонала права, докато за всички останали – като крива. Предстои да се търси обяснение и на този феномен.Макар открито малко по-отдавна, поведението на купратите при повишаване на температурата, остава също така все още необяснено и мистериозно. То отново се различава значително от това на останалите метали. Докато съпротивлението на „нормалните“ е подвластно на сложни принципи, то при „чудаците“ отново е праволинейно – увеличава ли се температурата, нараства и съпротивлението им.Третата загадъчна особеност на купратите е свързана със спосбността им да провеждат електричество без никакво съпротиление. Докато останалите познати свръхпроводници трябва да се охладят почти до абсолютната нула, за да проявят качествата си, то купратите правят същото при доста по-виоски температури. Това го прави значително по-лесно приложим на практика. Все още не е ясно защо купратът се държи по този начин
.https://spisanie8.bg/%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0/2018/0809/%D1%81%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%85%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D1%83%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D1%84%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0.html

Най-голямата тайна на Уран бе разкрита

  Antonia Rumenova 
Уран
Уран е планетата в Слънчевата система с най-странно поведение заради големия наклон около оста си на въртене. Сега обаче учени успяха да установят защо това се е случило.
Според астрофизиците от Технологичния университет на Джорджия необичайно големия наклон на Уран се дължи на различно въртене на магнитното поле, съобщава руският сайт Лента.
Екваторът на планетата се намира под ъгъл от 97.86 градуса спрямо орбиталната ѝ плоскост. Това винаги е правело планетата чудата и е карала учените да си задават хиляди въпроси за произхода ѝ.
Последните проучвания обаче показват, че още в зародиш газовият гигант се е сблъскал с неизвестна планета, подобна по размери на Земята. Това се е случило във важен стадии от оформянето на Уран и определило облика ѝ.
Магнитната ос се е наклонила на 60 градуса и е променила оста на въртене. Така планетата се е превърнала в най-ексцентричния обект на нашата Слънчева система.
Планета Уран
Математическите модели на учените от Джорджия показаха, че с течение на времето магнитните полюси на планетата са се премествали, стигайки до настоящето си състояние.
Магнитосферата на планетата е станала по-динамична и може да превключва между две състояния – открито и закрито. При открито състояние йонизираните частици в състава на слънчевия вятър проникват в атмосферата на Уран, а при закрито – остават блокирани.
По тези характеристики Уран и Нептун си приличат, а учените определят подобно обекти като екзопланети, съобщава списание Journal of Geophysical Research.
https://sanovnik.bg/n4-85440-%D0%9D%D0%B0%D0%B9-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%A3%D1%80%D0%B0%D0%BD_%D0%B1%D0%B5_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0