Хари Спасов  е отличаван е в редица литературни конкурси в България. Първо място в литературен конкурс “С Ботев в сърцата ни“. 2021година.Първа награда в конкурс „Благодаря ти, мамо“, 2021г. Втора награда в конкурс „Иван Бързаков“, 2020г. Трета награда в конкурс „България започва от сърцето“, 2021г. Бронзов медал и Трета награда – Конкурс за сценарии на късометражен филм “Твоят живот е твоят живот“ – София. В Италия е отличен: Второ място и сребърен медал от конкурса „Padre che sei nei cieli”, 2022година. град Губио. Първи конкурс за религиозна поезия „Nel Tuo Nome”, 2021г. – специалната награда на журито. Литературен конкурс “Lettere al sempione”, 2021г.,Рим, специалната наградата на журито. Салон за българска култура и духовност – Чикаго. Първа награда в литературен конкурс „Изящното перо – 2019“, категория „Патриотична тематика“.

СТИХОВЕ

В съня ми

Не ме моли да те забравя,

забравата на сън прилича

където бос след тебе тичам,

а ти шептиш да те оставя.

 

И в този сън се лутам сам,

намирам стъпките си бели

за миг родени – отлетели,

следи от пяна в океан.

 

Не ме моли да те оставя

в съня ми – сън недосънуван,

не мога с теб да се сбогувам,

не мога аз да те забравя.

Ветре

Ветре бурни, защо не заспиваш?!

Уморен си от дневния бяг.

Разкажи ми за вечната обич,

ще те скрия до външния праг..

 

Ветре мъдри, ти всичко разбираш!

Надживяваш неволи и страх

Разкажи ми за вечната вярност,

ще те пазя от кал и от прах.

 

Ветре тъжни, недей да униваш!

Утре пак ще летиш над света.

Разкажи ми сега без да скриваш,

как да пазя докрай любовта.

 Врекох се на птиците 

И се врекох без думи на птиците

да ги кътам от вятър и студ,

да им пазя гнездата в лозниците,

да ги чакам след дългия път.

 

Да им милвам перцата, главиците,

да ги пазя от дъжд и мъгла,

а когато накацат по жиците

да им махам за сбогом с ръка.

 

И се врекох безумен на птиците

да ги чакам дори във снега.

Да събирам в шепа сълзиците

дето ронех за тях през нощта.

Зелените пътеки

Изгубих се в трептящите корони

на дърветата,

превърнах се в зелено клонче,

в зелено мислех

и в зелено помечтах.

Говорех с други клонки

за зелените планети.

Денят ми бе зелен,

нощта спокойна,

а бухалът до мен

ми бухаше за хората

отдолу.

И тъй зелено всичко беше,

а облаците толкоз близки.

Помахах им в зелено,

за да знаят, че ме има.

Да знаят, че изгубен бях,

а се намерих

в зелените пътеки на сърцето.

 представя Мария Герасова

Таг стихове, Хари Спасов