≈СТИХОВЕ≈
ЕВА
Земята от величие сияе,
цъфтят цветя и зреят плодове.
Едем подобен на небесен Рай е,
букети сбира Ева с часове.
Забулена от облаци уханни,
в проблясъци от пурпур,изумруд,
танцува Ева в дреха златоткана
за първи път излязла без съпруг.
Тя пие свобода на глътки едри.
Пълзи прикрит коварен,дързък враг
сред гъсталакът борове и кедри
се вие като рехав дим без крак.
Тъй както вятърът с води играе
таз гнусна твар опашката кълби
пред Ева е и мъчи се да смае
и в образ на змия уподоби.
Какви слова! В тях дишат тръпки тайни
нечути от Адам,но имат власт,
живяли сякаш в сънища нетрайни,
отключват скрита непозната сласт.
Сега виденията стават явни,
надзърта Ева във мистичен свят
посяга към плода и с хапки бавни
в плътта запалват огън непознат.
ДЪЩЕРЯТА НА ЕВА
Когато Те срещнах, нарекох: „Любов“!
И вярвах, че себе си ТЕБ ще намеря.
В беди ли пропадна и в приглушен зов
аз с ТЕБ да споделям бе страх на вечерня.
Аз никога в ТЕБ не се усъмних,
ТИ стана звездицата моя изгряла,
щастлива подреждах несръчния стих
нестроен,но с музика в мен оживяла.
От сън ли избягал бе?Как ме откри?
Предаде от Своята сила безмерна,
за нищо и никога не укори,
от мене поиска:Да бъда ти верна.
И аз, дъщерята на Ева съзрях,
когато отминаха много години,
как рани кървяха за всеки мой грях,
но бяха за моята сляпост, безвидни.
АДАМ
С дъх на амброзия вятър повява.
Птици се връщат за сън у дома.
„Ево,къде си?Защо закъсняваш?
Залезът гасне и мрак заръмя.
„Чакам те скъпа,сърцето се свива,
празно без теб е“-шепти си Адам,
свил е венец с теменугата дива,
с трепети низъл- с тъга, че е сам.
„Ева!- от друго ребро Бог да стори
тази си искам и друга не ща!“-
мисли Адам,а тя с грейнали взори
дръзко целува,без свян прегръща´
„Плът от плътта ми си,кост от костта ми,
Ево, ще бъда до теб и в смъртта…“
Клетва изрича без размисъл,драми-д
двама в прегръдка люлеят нощта.
Утро е! Няма дъхът теменужен.
Мъртъв е славеят в тъмното пял.
Бликат сълзи. Светът- друг,бездушен
облак навъсен над Едем е спрял.
представи Мария Герасова