Category Archives: Литература

ПОЕЗИЯ

Една жена

Една жена разресваше косите си,
разплиташе стаените въздишки.
Една жена изправяше съдбата си
заплетена по избелели нишки.
 
Не чакаше светът да се усмихне,
тя знаеше – светът е разнолик.
В себе си обичаше да стихне,
на миналото, не беше съдник.
 
С всеки ден отваряше широко
на гърдите прозорец за светлина,
изми косите и мечтите си.Дълбоко
сееше в живота си нови семена.
 
Решеше косите си и дните си,
а в нощите – пишеше нова книга,
държеше и кормило, и юздите си
на колесницата живот – със женско име!

Елеонора К

  13.ЧОВЕКЪТ НА НОВОТО ВРЕМЕ

Човек съм на Новото време!
-С какво ли си нов пък сега?
Знам,че от стара драперия
не шият пердета!…Ха!Ха!

Ти цвят ли смени или смисъл?
С усмивка на мазен геврек -
показваш ми само,че бил си
на някого близък човек…

С това изобилие в плана,
по който се движиш сега,
едва ли си падал и ставал
с идеи и празна ръка.

В очите ти кораби плуват -
с товари от чужди сълзи.
За докер на техните нужди
не ставаш!И нивга не си…

То – Новото време,не идва
от някакъв таен бардак,
с метреси – грубо гримирани,
с пиянския призив:-На крак!

Дали си Човек – се съмнявам.
Но Новото време е факт!
Под улична лампа се сгрява -
настръхнало като котарак.

Онези,които го хранят,
са расли под друго небе.
Те знаят цената на хляба
и хвърлят ненужната смет!

 Маргарита Петрова