Category Archives: Български език свещен

НАПИСАНОТО ОСТАВА

Полимерен прах или полимерна прах?
Думата прах има дублетни форми за род – от м. и от ж.р. Това колебание обаче е при общата ѝ употреба. В словосъчетания термини се наблюдава подчертана тенденция думата да е от м.р.: абразивен прах, графитен прах, въглищен прах, полировъчен прах, циментов прах и т.н. Затова е правилно и в термина полимерен прах думата прах да е в м.р.
Готвен грах или готвена грах?
Думата „грах“ в книжовния български език е от м. р. Правилно е: „готвен грах“.
Битов газ или битова газ?
Родът на думата „газ“ се колебае в някои от значенията. В българския език има няколко омонима „газ“.
Първият омоним назовава различни вещества и е основно от м. р. В значението „горящи газообразни вещества, употребявани за осветление, отопление, в качеството на двигателна сила и под.“ думата се колебае по род. Срв. за м. р.: природен газ, светилен газ, газът като гориво. Срв. за ж. р.: натискам педала на газта.
Вторият омоним назовава „течност за лампи за осветление“ и се употребява основно в ж. р., но се среща и в м. р. Срв.: газта в лампата е свършила; калпав газ за лампата.
За значенията на „газ“ вж. Речник на българския език.
В словосъчетанието „битов газ“ може да се препоръча формата за м. р.
Ударение на глагола „говоря“ във формата за второ и трето лице ед. ч. в мин. св. време
Ударението на формите за 2 и 3 л. ед. ч. мин. св. вр. е върху втората сричка: говòри. Тези форми съвпадат с формата за 3 л. ед. ч. сег. вр. Поставянето на ударението при формите за 2 и 3 л. ед. ч. мин. св. вр. върху последната сричка представлява отклонение от книжовната реч под влияние на западнобългарските диалекти. Ударението пада върху последната сричка само при формата за ед. ч. на повелителното наклонение: говорѝ.
Ударение на глагола „говоря“ във формата за второ и трето лице ед. ч. в мин. св. време
Ударението на формите за 2 и 3 л. ед. ч. мин. св. вр. е върху втората сричка: говòри. Тези форми съвпадат с формата за 3 л. ед. ч. сег. вр. Поставянето на ударението при формите за 2 и 3 л. ед. ч. мин. св. вр. върху последната сричка представлява отклонение от книжовната реч под влияние на западнобългарските диалекти. Ударението пада върху последната сричка само при формата за ед. ч. на повелителното наклонение: говорѝ.
Езиковите съкращения – значение и означения
Маргарита Димитрова
В общуването се стремим да предадем максимално количество информация с по-малко усилия и затова използваме съкращения. Между двата вида съкращения – графични и лексикални – има една основна отлика. Графичните съкращения принадлежат само на писмения текст. При четене и говорене те не се произнасят, а се заместват с пълния вариант на съкратените думи. Лексикалните съкращения принадлежат и на писмената, и на устната реч. При четене и говорене те функционират като самостоятелни думи успоредно с пълния вариант.
Графичните съкращения се използват в различни случаи: при собствени имена: Е. Багряна, Зл. Бояджиев; названия на обекти: х. „Веслец“, о. Анастасия, гр. Плевен, с. Стражица; титли и длъжности: д-р, д. т. н., гл. ас., ген., зам.-дир., н-к; мерни единици: 5 т, 2 лв., 100 км/ч.; обичайни изрази: пр. Хр., т. нар., в т. ч., мн. ч. Графичните съкращения задължително се пишат с малка буква и се означават с точка (с единични изключения като с/ка, у-ще). Правилата са валидни и за титлата доктор на педагогическите науки – д. п. н. Лексикалните съкращения представляват съкращения на имена, изрази или сложни думи. Най-разпространени са т. нар. абревиатури: ЕС, СЗО, МВнР, НДК, БВП, АГ. В устната реч абревиатурите се произнасят по определени правила: БАН – ‘бан’, АЕЦ – ‘аец’; БНТ – ‘бе-не-те’, ДДС – ‘де-де-се’. Някои абревиатури в разговорната реч заживяват като самостоятелни думи: Екагето му не показва отклонения; Навсякъде и за всичко ти искат егенето. В българския език са се установили само две изключения от правилата за съкращенията: жп за железопътен и тв за телевизионен.
Къща-музей или къща музей?
Ивелина Стоянова
Има най-различни съчетания от две съществителни имена, някои от които се пишат разделно, други – полуслято, а трети могат да се пишат и разделно, и слято.
Най-често настъпва объркване при съчетания, които трябва да се пишат разделно, но са утвърдени за означаване на определено понятие, възприемат се като едно цяло и се появява тенденция към полуслято изписване. Например: къща музей, страна членка, майстор зидар. Характерна отличителна черта на тези съчетания, по която можем да ги разпознаем, е, че първата съставка е изменяема и може да се членува или променя по число: къщата музей, страните членки – в този случай съчетанията винаги се пишат разделно. При думите, които се пишат полуслято, при образуването на форми (членуване, изменение по число) се променя само втората съставка: храм-паметник (храм-паметника), вагон-ресторант (вагон-ресторанти). Това са обикновено съчетания, при които втората част конкретизира първата (вагон, който е ресторант).
Има и много сложни думи (изписвани слято), съставени от две основи със свързваща гласна: газостанция, пътепоказател, както и такива без свързваща гласна: балетмайстор, голмайстор, тонрежисьор. Това са обикновено съчетания, при които първата основа е подчинена на втората (станция за газ, майстор по балет).
Съществува и категория съчетания от две съществителни, при която се допуска както разделно, така и слято изписване. Това са случаи, при които първата съставка е от чужд произход, често неизменяема, но се среща и като самостоятелна дума:  бизнесадминистрация  и  бизнесадминистрация, кафе машина и кафемашина, поп музика и попмузика. Представеното тук обобщение засяга само съчетанията от две съществителни имена. Подробните правила за слято, полуслято и разделно писане са описани в Официалния правописен речник на българския език, София, 2012, стр. 51 – 67.
http://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/kashta-muzey-ili-kashta-muzey/