Най-старата писменост в света е Българският Куниг. Българите имат писменост от преди 12 000 години. Българската писменост в началото е руническа писменост – Руни/Куни, после се нарича Пожаревац (жарене на скалите), по-късно Санскрит и Линеар А. Съвременната Българска азбука произлиза от древните Български писмености. В Шумер и Акад думата “Кунуку” означавала “надпис” или “царски надпис”. Древното Българско писмо е открито по места, населявани от Българи – Добруджа, Болго-Камското междуречие, Северен Кавказ. В произведението “За буквите” Черноризец Храбър отбелязва, че Българското рунно писмо е служело и за гадаене. Буквите на съвременната Българска азбука са почти същите, както древните Български знаци – Куни (в днешно време популярни, като Руни): А, Б, В, О, Х, М, Е, Ш, Щ, Ц, Ж, Ъ, Ь, Ю, Ч, К, Т, голям юс, малък юс.