Горите на България изобилстват от диви животни. Част от тях са ловни видове, които ние наричаме „дивеч“. От едрите бозайници ловни видове са дивата свиня, благородния елен, елен-лопатар, сърна. Само в определени райони се срещат дива коза, муфлон, зубър, тибетски як и алпийски козирог. Ловните стопани полагат грижи за всички диви животни.
Най-често в гората можете да срещнете представители на семейство Еленови или Плътнороги. Това са благородния елен, елена-лопатар и сърната.
Благородният елен е голямо красиво животно. Теглото на един елен може да достигне 300 кг. Мъжките елени имат рога и се наричат рогачи, а женските – кошути. Интересното при мъжките елени е, че всяка година през февруари-март падат рогата им и порастват нови. Докато растат, рогата са покрити с мъхеста ципа, която е богато кръвоснабдена. Тази ципа храни и осигурява бързия растеж на рогата, който приключва през юни-юли. Тогава кръвоснабдяването се прекъсва и мъхестата ципа изсъхва, започва да ги сърби и елените обелват рогата си. За целта те ги трият ожесточено в стъблата на дърветата. Така през септември рогачите са с големи и красиви рога, готови за битки през сватбения период. Тогава най-големите и най-възрастни мъжки елени, които са водачи на стадото привличат кошутите. По това време те трябва да премерят сили с младите елени, които искат да заемат неговото място. А рогата са им необходими, за да защитават стадото си от съперниците си. През септември гората се оглася от рева на елените и от трясъка на рогата им по време на битките.
Еленът-лопатар е по-дребен от благородния елен. Теглото му достига до 70-90 кг, а на кошутите 35-45 кг. Мъжките имат рога, които накрая се разширяват като лопата, от където идва и името му – елен-лопатар. Женските са без рога и се наричат кошути. Окраската на лопатара е специфична червено-кафява с бели петна през лятото и сиво-кафява през зимата. Както при всички мъжки животни от семейство Еленови и при елена-лопатар всяка година падат рогата и порастват нови. Еленът-лопатар сватбува на обширни открити поляни или в рядка гора. Рогачите пристигат от големи разстояния. На сватбовището се водят ожесточени битки за надмощие. Ревът на лопатара не е мощен като на благородния елен, а по-скоро хриплив, като „грухтене“.
Сърната е най-дребният и най-грациозния представител на семейство Еленови в България. Мъжките са с рога и се наричат сръндаци, женските са без рога. Теглото им достига най-много 30- 35 кг. Сърната има добър слух и силно обоняние. Зрението й също е добро, но тя почти не различава неподвижни предмети. Когато излезе срещу неподвижно стоящ човек тя се спира само на няколко метра от него и го оглежда продължително. Побягва при най-малкото му раздвижване или при някакъв страничен шум. Сърната сватбува през лятото – от средата на юли до средата на август. Сръндакът избира някоя полянка в гората и я маркира със специфичната си миризма и характерния си брачен зов. Ревът на сръндака е характерен еднократен звук, повтарящ се през определени интервали и се нарича брецане. Сръндакът преследва сърната, която си е избрал в брачен танц около някой камък или дърво. От дългото преследване остава по земята кръгла диря, наречена от народа „самодивско колело“.
Сърната е много боязлива. Тя се притеснява от всякакви шумове. Винаги е нащрек и е готова да се отдалечи. Непрекъснато се оглежда, дори когато се храни.
https://www.iag.bg/kids/lang/1/id/43/display
таг семейство, еленови