Токсоплазмозата е широко разпространено паразитно заболяване. Като част от TORCH синдрома (токсоплазмоза, рубеола, цитомегаловирус и херпес симплекс вирус), тя е най-честият причинител на вродени малформации на плода с инфекциозна генеза.

Източник на заразяване с токсоплазмоза са котките. Те опаразитяват водата и зеленчуците, с които се заразяват човекът и животните. Инфектирането се осъществява чрез консумиране на недостатъчно термично обработено месо и месни продукти от опаразитени животни. Важен рисков момент за заразяване са кулинарните навици, свързани с консумацията на сурови или полусурови месни продукти. Паразитите се унищожават при термична обработка на месото или при замразяване.

Трябва добре да се преценява рискът за заразяване от котките, когато се отнася за бременни жени. Домашните котки, които не напускат жилището и се хранят с консервирана храна, не представляват голям риск. Най-опасни са животните, отглеждани извън дома, които в повечето случай са опаразитени.

Важен момент в профилактиката на токсоплазмозата е изследването на жената преди и по време на бременност. Ако се докаже, че има прекарана токсоплазмоза, придобитият имунитет на майката предпазва плода от заразяване.

Вродената токсоплазмоза  се развива, когато жената се зарази непосредствено преди раждането или в хода на бременността. Тежестта на инфекцията при новороденото зависи от гестационната възраст – тежките поражения настъпват при инфектиране в първия триместър, а при заразяване в по-късен етап на бременността заболяването протича леко или без симптоми. Изходът от заразяването на плода е различен – при две трети от новородените не се наблюдават никакви клинични симптоми, а се доказват само антитела в серума. В редки случаи може да настъпи спонтанен  аборт или мъртво раждане. В около 10% от случаите вродената токсоплазмоза протича тежко със засягане на очите и централната нервна система.

Ако жената не е заразена преди забременяването, много важно е спазването на хигиенен и хранителен режим. Необходими са и контролни изследвания през 8–12 седмици, за да не се изпусне остра първична токсоплазмена инфекция. При откриването на такава е наложителна консултация с лекар специалист с цел назначаване на специфични изследвания и терапия.

При раждане на дете от майка с доказана инфекция по време на бременността новороденото се проследява и лекува най-малко в продължение на една година.

Всички жени във фертилна възраст трябва да бъдат скринирани преди плануване на бременност, тъй като токсоплазмозата в повечето случаи протича безсимптомно и само чрез серологично изследване би се открила настояща инфекция. 

Д-р Десислава Велчева, вирусолог, МДЛ „Цибалаб”

http://9m-bg.com/bremennost/toksoplazmoza-i-bremennost/

ма множество предизвикателства в живота ни, които искат пълно спокойствие и увереност – интервюта за работа, речи, важни срещи и тъй нататък. За щастие има и методи, които помагат бързо да преодолеем страховете и да се вземем в ръце.

Ето няколко научни доказани метода, представени от Bright Side:

1. Застанете в поза на победител и стойте така две минути

В известната си лекция за TED, събрала повече от 30 милиона гледания, социалният психолог от Харвард Ейми Къди говори за езика на тялото и увереността. Съветът ѝ е да заемаме „силна поза“ преди всяка трудна задача. Правете го сутрин преди да се събудите, в асансьора, пред огледалото – мястото няма значение.

„Позата на супергерой“ изглежда така: изправете гръб, издърпайте назад раменете, леко повдигнете брадичка и поставете храката в една линия с ханша. Усетете как се изпълвате със сила и задръжте тази позиция в продължение на две минути. Опитайте да дишате дълбоко и ритмично. Можете също да заемете и поза „морска звезда“ – като издигнете ръце във въздуха във V-образна форма. Представете си, че сте олимпийски шампион на пиедестал.

Експериментите показват, че хората, които използват този метод, постигат по-добри резултати. Езикът на тялото се отразява не само върху начина, по който ни виждат другите, но и на начина, по който ние самите гледаме на себе си.

2. Представете си бъдещото си аз

Ярката и подробна представа за това как ще изглежда живота ви в бъдещето помага за преодоляване на страха от провал. Хал Хершфийлд, преподавател по маркетингови технологии в Университета на Ню Йорк приканва участниците в изследването му да си представят как ще изглежда живота им след 10 години.

След което показва на част от тях изображения на „по-възрастното им аз“ и предлага на всички ролята на инвеститори в стартиращи проекти. Тези, които са видели „остарелите“ версии на себе си били два пъти по-склонни да инвестират в сравнение с останалите. Оказва се, че когато си представим ярко бъдещето си – такова, каквото желаем то да бъде – се стремим да го постигнем колкото можем по-бързо, действайки по-решително.

3. Благодарете на живота си

Това е друг начин да видите нови хоризонти пред себе си, независимо от всеки скорошен стрес. Като начинаещ бизнес коуч и самотна майка за Джейн Скалия е било страшно трудно да се справи след като била уволнена от работа, преживяла труден развод и се оказала до гушата в дългове. За да реши проблемите си, тя решила да инвестира в себе си и да изкара няколко онлайн курса по личностно развитие и да изпълнява някои всекидневни практики. Всичко това ѝ помага да увеличи приходите си от нула до половин милион долара.

„Първата ми всекидневна практика беше да изразявам благодарност. Всяка вечер си спомнях за всички прекрасни неща, които са ми се случвали и съм виждала през живота си. Следващият етап от моето самообучение беше да благодаря за нещата, които предстои да постигна. Например, вместо да си кажа „Искам да имам двама нови клиенти през този месец“, си казвах „Благодарна съм, че ще имам двама страхотни нови клиенти“.
Как работи? Достатъчно просто: лесно е да „подведем“ съзнанието си да повярва в успеха, за да го постигне по-лесно. Когато сме благодарни за нещо, мислим позитивно и чувстваме прилив на енергия вътре в себе си.

 http://lifetime.bg/%D1%82%D1%80%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B2-%D1%81/

тагове: три начина, увереност, себе си

 общуване и мотивация

В търсене на отговор какво трябва да се промени в училище и кой може да го направи, се обръщаме към хора с различни допирни точки до темата образование.

Първите мнения идват в два разговора, напълно независими един от друг, но сякаш пророчески допълващи се: те са на Силвия Андреева, която от 15 години се занимава с обучение на възрастни, и на Цвета Брестничка – председател на асоциация „Родители“.

В училище са нужни повече общуване и мотивация

В отговорите и на двете се открояват думите общуване и мотивация – и че това са основните неща, които трябва да се променят в училище.

И докато Силвия говори повече за промяна в общуването с децата, за Цвета  основното е да се промени общуването между възрастните: учители с родители, а също и учители с учители.  

И докато за Силвия липсва мотивация у децата да учат, за Цвета мотивация е нужна на учителите, за да преподават.

И двете работят за ускоряване на промените, свързани с общуването и мотивацията. Силвия е обучител по програмата за трениране на успешни родители на Gordon Training International и помага на родителите да открият, усвоят и използват ефективни начини на общуване с децата си, така че да подобрят взаимоотношенията си с тях и да укрепят връзката родител-дете. Цвета и председателстваната от нея асоциация „Родители“ реализират обучения за учители и работят за популяризиране на идеята за по-качествено общуване  в учителските екипи, както и между учители и родители.

Пълните интервюта ще публикуваме през следващите дни.

Родителите могат да направят много повече

И въпреки, че инициативата се очаква по-скоро от учителите, родителите  могат да направят много – всъщност, те са свързващото звено дете-училище: общуването им с децата може да помогне заедно с учителите да ги разбират по-добре и да ги научат преди всичко да се справят, а не просто да изпълняват учебните програми. От друга страна, родителите могат да бъдат и не просто изпращачи и „спонсори“, а да подкрепят учителите в изграждането на  училищна общност, състояща се от родители, учители и деца: да се опознават с другите и да се доверяват на другите родители и най-вече на учителите.

Сигурна съм, че много родители изпитват затруднение в това накъде да ориентират детето си и търсят отговора от учителите – къде се справя най-добре, коя дисциплина му е най-интересна, какви таланти проявява. Безсилие да отговорят на тези въпроси все още се открива и у двете страни. Затова, защото общуването и мотивацията, за които Силвия и Цвета говорят, все още се срещат в малко български училища.

Образованието ще ни заведе в бъдещето

В последните години технологиите „изстреляха“ възможностите за знание и общуване толкова напред, че едва ли преди 50 години някой е можел да си представи днешния свят. Както казва Сър Кен Робинсън (за когото съвсем скоро ще можете да прочетете повече тук), „предназначението на образованието е да ни откара в необозримото бъдеще“. С това си обяснявам защо погледите днес са насочени към създаването на творчески, самостоятелно мислещи, проактивни личности: за да могат по-лесно да се адаптират към бързо променящия се свят.

Клише са вече подходите, с които са израсли поколенията до 90-те години в опита да бъдат превърнати в еднакомислещи, неинициативни възрастни. Насочвани „за тяхно добро“ от родителите им, сред тях днес има много инженери, които са несбъднати художници или лекари, така, както има и много икономисти, които са несбъднати архитекти и т.н. Успокоението идва от това, че и на Запад проблемите са близки до нашите: и там търсят нови модели, които да им помогнат да образоват по-креативни личности.

Уменията, които днешните работодатели по целия свят ценят са най-вече проактивност, инициативност, творческо мислене, работа в екип, умение за търсене и даване на обратна връзка – кое е добре, кое не е добре.

Според Драгомира Шулева, управител на консултантска фирма „Заедно“ в областта на управлението и развитието на човешките ресурси, всички тези умения се тренират, но истината е, че колкото по-отрано се започне, толкова по-добре.

Вече има ясно осъзнат стремеж към това – както сред учители и родители, така и от страна на държавни институции и неправителствени организации. Вече за всички е ясно, че няма как промяната да стане само „на хартия“ и че е нужна промяна в самите нас.  Но проблемът е, че именно  ние, които не сме учени на инициативност и работа в екип, които сме били направлявани от родителите си и порицавани от учителите си, ще трябва да станем носители на тази промяна.  Така се затваря омагьосаният кръг, в който лично аз намирам обяснението защо нещата стават толкова бавно.

https://www.namama.bg/article/kakvo-triabva-da-se-promeni-v-uchilishte–obshtuvane-i-motivaciia/

 тагове: променим, училище