Древноримската култура ни остави много крилати изрази, които все още се използват за изразяване на сложни идеи и чувства. Ето няколко от най-популярните:
1. Alea iacta est (Жребийът е отличен) – тези думи, изречени от Юлий Цезар при пресичането на Рубикон, символизират окончателното и
2. Veni, vidi, vici (Дойде, видя, победи) е легендарен израз на Цезар, описващ бърза и решителна победа в битката при Зел.
3. Carpe diem (Улови момента) е призив да се насладите на настоящия момент, без да го отлагате за бъдещето. Появи се благодарение на поетесата Хорация.
4. Memento mori (Помни смъртта) е напомняне за непрестоянството на живота и неизбежността на смъртта, която служи като призив към съзнателен живот.
5. Panem et circenses (Хляб и забележителности) е израз, измислен от сатирика Ювенал, за да описва политиката на римските власти, които се опитвали да контролират народа, само за да му осигурят храна
6. Cogito, ergo sum (аз мисля, следователно съществуват) е фраза на философа Декартес, въпреки че принадлежи към съвременната епоха, има корени в римската философска традиция и латинския език.
7. Sic transit gloria mundi (Така преминава светската слава) е напомняне за ефимерността на земната слава и величие.
8. Homo sum, humani nihil a me aleneum puto (Аз съм човек и нищо човешко не ми е чуждо) е афоризъм на римския драматург Терънс, подчертаващ общочовешката природа и общите интереси на хората.
9. Non scholae, sed vitae discimus (Учим не за училище, а за цял живот) са думи на Сенека, подчертаващи важността на практическото прилагане на знанието.
10. Festina lente (Бързай бавно) е израз, приписван на император Август, напомнящ ни за важността на благоразумието и предпазливостта в бизнеса, дори да е необходимо да действаме

Галина Софонова

от фейсбук

Асен Йорданов остава в историята на две страни. В България се знае малко за този смел изобретател, но той е основателят на авиоинженерството в нашата родина и има голям принос в развитието на световната авиация. Той е сред почетните граждани на Ню Йорк, портретът му може да бъде видян в залата на славата на Нюйорското летище Ла Гуардия“ , намира място в Смитсонския институт и има кръстен залив на негово име в Антарктида “Jordanoff Bay”.

Асен Йорданов е роден в София на 2 септември  1896 г. Има честта да се роди в заможно и изключително образовано семейство. Баща му, Христо,  споделя, че като малък любимото занимание на неговия син са хвърчилата. Самият Христо Йорданов е инженер химик и верен на веруюто, че страстта към науката и към желанието да се лети се предава от баща на син, той води сина си на различни технологични изложби по целия свят. Италия, Швейцария и Франция са страните, в които младия Асен попива най-новото от научните тенденции и с нестихващ интерес разглежда представяните макети на нови изобретения.

Не след дълго Асен изобретява първия си планер с подръчни материали и полита за първи път през 1912г. Големият авиатор по-късно си спомня: „На практика аз въпреки мизерните ми ресурси скоро можах да конструирам истински планер като използвах бамбукови пръти, тел, части от разглобено пиано и двете колела от собствения ми велосипед. От всичко се получи нещо като огромно хвърчило.“

Скоро след това бащата на Асен за огромна радост на цялото семейство купува автомобил Форд. През 1912 г. той е един от първите в София. Едва 16 годишен и без да има шофьорска книжка, Асен започва да кара колата, за да спечели малко джобни пари като бъде такси. Един ден го наема богата двойка от Русе. Оказало се, че те познават д-р Йорданов, който им е помогнал в труден момент. Нямайки деца и възхитени от зрелостта на Асен те го поканват да прекара лятната си ваканция заедно с тях в Париж. Родителите бързо му разрешават и скоро момчето в рамките само на една година има втори шанс да посети Франция. Там неговата мечта е да се добере до световно известното авиоучилище Лиу Блерио, но кой би допуснал едно 16-годишно момче от почти неизвестната Българи да учи там, въпреки че вече беше построил първия си планер. Прекарва дни на летището да гледа как излитат и кацат самолетите. Един ден той усеща една ръка на рамото си и чува някой да казва на чист български: „Аз зная отлично кой си ти, така завладян от всички тези самолети. В къщи аз съм чувал за твоя планер и за теб, който си луд по летенето.“ Това е добре известният български авиатор поручик Симеон Петров. Късметът най-после се усмихва на Асен и без никакви формалности той е представен на самия Блерио (Bleriot). Много скоро към българските офицери-пилоти, които са в Етамп (Étampes) на обучение, се присъединява и техният млад сънародник. Той не е официално записан и за него няма диплома, но посещаването на известното авиаторско училище заедно с велики летци изиграва огромна роля в оформянето на бъдещия пилот.

Реализирането на детската мечта към хвърчилата и летенето изглежда вече в ход. Но този полет към детското хоби на Асен Йорданов е спрян от военно-политическата обстановка на Балканите. През 1912 г. избухва Балканската война и всички годни за служба мъже в България са привикани на фронта. Едно момче, ненавършило пълнолетие, едва на шестнадесет години се записва добролец. Но отново няма да бъде далеч от самолетите, защото ще започне работа като механик в аеропланното отделение край Свиленград.

Престоят на Асен Йорданов край Свиленград ще даде своя плод след няколко години. На 10 август 1915 г. създава  първия български самолет, носещ името „Йорданов-1“. Изобретателят му Асен Йорданов  е едва на деветнадесет години, но вече е основоположник на българската авиация.

През май 1921 г. Асен Йорданов и неговият приятел пилотът Александър (Сашо) Стоянов прочитат в Германското списание Флугшпорт (Flugsport) една обява: „Международната авиационна федерация заедно с аероклубовете на Америка, Германия и Франция организират състезание за обиколка на земята със самолет. Маршрутът ще започва от Ню Йорк, а в Сиатъл, Йокохама, Солун и Париж ще има контролни точки… Наградата от един милион долара ще бъде дадена на авиатора, който пръв, за по-малко от 100 дни обиколи земята…“

Йорданов пише писмо до тогавашния премиер Александър Стамболийски: „Имайки предвид важността и значимостта на този епохален проект – първи в историята на авиацията и може би единствен по рода си в следващото десетилетие… Той ще даде шанс на представители на всички цивилизовани нации да се срещнат на рицарски турнир във въздуха и да премерят своята сила и издръжливост… Ние искаме да убедим господата министри, че не търсим лични изгоди, а искаме да ни бъден даден шанс да покажем българския дух от най-добрата му страна…

Правителството удовлетворява молбата за финансова поддръжка и дава на двамата авиатори сумата от 6000 долара, за да вземат участие във великото начинание. И така един ден двамата смелчаци се озовават в Америка да бранят името на България, но ги чака разочарование – състезанието е отложено. Всичко това напълно променя плановете на двамата българи и обмисляйки ситуацията Асен Йорданов решава на остане в Съединените Щати, където по-късно ще намери своята нова родина. Ще започне най-бляскавия етап от летателната кариера на Асен Йорданов. Но първо ще му се наложи да измине стъпките от най-ниското ниво – ще се посвети на изучаването на английски и да се препитава като рине сняг по Нюйорските улици, а когато е достатъчно уверен, ще постъпи като чертожник в конструкторско бюро, а след него ще стане и летец-изпитател. Успява да отдели и достатъчно време и средства, за да завърши аероинжинерство, химия, физика и радиоинжинерство.

През 1941 г. ще се случи нещо немислимо – създателят на първия български самолет ще основе дружеството „Jordanoff Aviation Company“. Офисите му са разположени на цели четири етажа и се помещават не къде да е, а в сърцето на Ню Йорк, на „Медисън Авеню“. Наред със своята изследователска работа, Асен Йорданов се стреми да предаде своите придобити с безброй усилия познания на всички, които споделят неговата страст към летенето. За целта създава над десет практически ръководства, в които на разбираем език и с илюстрации обяснява как трябва да се подготвят един пилот и самолетът му. Йорданов използва обикновено разговорен стил, сякаш се обръща към читателите като към свои ученици и приятели. Написаните от Асен Йорданов учебници са разпространени в над 750 000 екземпляра в САЩ и Европа, даже и в СССР, и които стават настолни книги за летците и хората от авиоиндустрията.

През петдесетте години Асен Йорданов „приземява“ своите научни стремежи и фокосира изследванията си вече върху автомобилите и повишаването на тяхната сигурност. И в тази сфера ще остави следа, като един от създателите на въздушната възглавница и дал началото на още много други устройства и изобретения, на които в последствие ще се основат световно известни компнаии.

Асен Йорданов умира на възраст 71 години на 18 октомври 1967 г. близо до Ню Йорк. Прахът му е разпръснат от самолет в небето на Америка – достоен край за човек, който е посветил целия си живот на прокарване на път през простора.

С това огромно книжно наследство и принос в разработване на различни типове самолети в САЩ, Асен Йорданов става най-известният български авиоинженер в света. Няма да е пресилено, ако кажем, че той учи амерканските летци на науката за летене.

https://www.sladura.place/blog/asen-yordanov

 Таг Асен Йорданов, учен,  изобретател, България  САЩ и баща българската, авиация!

Ошо Алия фейсбук

Кожени обувки на 5500 години, най-старите обувки в света, намерени в пещерата Арени в #Армения.

Обувките са открити в почти перфектно състояние поради студените и сухите условия на пещерата и дебел слой овча тор. В същите пещери са открити големи контейнери за съхранение, много от които съдържаха добре запазена пшеница, ечемик и кайсии, както и други хранителни култури. Съхранява се в Арменския исторически музей.

 Евгения Дюлгерова фейсбук

• Ако искаш да имаш успех в живота си, търси го в себе си, а не вън от себе си. Отвън са само условията на живота.

• Докато сте на земята, вие трябва да си помагате едни на други. Без взаимопомощ няма успех в живота.

• Гдето няма любов, там няма и успех, и благословение. Щом се обичат хората, никой не може да им направи зло.

• За да има успех в живота си, човек трябва да притежава следните качества: такт, твърдост, наблюдателност, разсъдливост, интуиция. Има ли тези качества, каквато работа започне, той ще има добри резултати.

• Съвременните хора искат да бъдат щастливи, да имат успех в живота си. За да постигнат това, те трябва коренно да се преобразят. Не могат ли да изменят живота си, те не могат да направят връзка с Първата Причина, от която зависи техният успех и щастие. Да бъде човек добър, това зависи от него. Да има успех в живота си, това зависи от Бога. Като не разбират тези отношения, хората се силят да постигнат желанията си, като не знаят, че успехът им зависи от Бога. Щом не успяват в своите работи, те се разочароват, обезсърчават и казват, че животът няма смисъл. За пример, някой иска да стане министър. От него ли зависи това, или от хората? За да успее в желанието си, човек трябва да бъде добър, умен, да има предвид интересите на своите избиратели. Отговаря ли на тия условия, избирателите ще го приемат за министър. Както виждате, успехът на човека в известно направление не е в негови ръце. Обаче да бъде добър, това зависи от него.

• Радвайте се на успехите на приятелите си като на свой успех. Радвайте се на онзи успех, който е придобит с труд, с работа, с постоянство. Само по този начин вие можете да се повдигнете.

• Успех е да вървиш по един път дето няма никакви препятствия, никъде няма да се блъскаш. Щом се блъскаш успех няма, понеже харчиш повече енергия.

• Кажеш ли, че си нещастен, това подразбира погребение. Ти погребваш нещо в себе си.

• Някой търси щастието си в книгите, но и там не го намира. Той чете някоя книга, в която се говори за силата, чрез която човек твори, създава и придобива нещата. Докато чете книгата, той се въодушевява, радва се. Обаче щом я свърши, вижда, че в нея няма сила, джобовете му са празни. Той трябва да знае, че силата не е в книгата, а в самия него. Достатъчно е да обича работата си и да я прилага с любов, за да се прояви и силата, която е вложена в него. Когато болният чете за силата, трябва да повярва в нея и да направи известно усилие, да я прояви. Без разумно усилие няма успех. – „Ама ще се огъна!“ – И без огъване няма успех.

• Законът на огъването съществува във всички светове. Ако в центъра на една металическа пружина поставите някаква тежест, пружината ще се огъне. Махнете ли тежестта, пружината се изправя, заема естественото си положение. Огъването на пружината става на физическия свят. Обаче същото нещо става и в умствения, и в чувствения свят. За пример, една мисъл се проектира в пространството. Първоначално мисълта върви праволинейно, но щом срещне известно препятствие, тя се огъва. Същото става и с чувството. Значи огъват се и мислите, и чувствата, и постъпките. Огъва се даже и характерът на човека. Всичко, което съществува и се проявява, е изложено на огъване. Не се огъва само непроявеното и това, което не съществува. – „Ама аз не искам да се огъвам.“ – Щом не искаш да се огъваш, не трябва да се проявяваш. Щом не се проявяваш, все едно, че не съществуваш. Невъзможно е човек да се прояви и да не изпита някаква тежест. Колкото малка и да е тежестта, все ще предизвика известно огъване.

•  Вие може да постигнете какъвто и да е успех, ако имате една силна концентрирана мисъл. Концентрирана мисъл имате, когато има нещо, върху което най-силно мислите. Трябва да знаете силата на мисълта.

•  Успех можеш да имаш, когато ти и Божественото в тебе, сте заедно.

•  Съвременните хора се оплакват, че нямат успех в работата си. Защо нямат успех? – Защото те очакват повече от другите, отколкото от себе си.

• Там, гдето присъствува Бог, има успех. А пък там, гдето Той не присъствува, няма успех.

• Досега сте живели всеки за себе си. Така успех не можете да имате.

• Учете се лесно да сменяте състоянията си, защото успехът ви зависи от доброто разположение на духа.

•  Уверен ли си в успеха на твоята мисъл и твоето чувство? Не е достатъчно само да имаш подтик. Без увереност в това, към което се стремиш, няма успех.Дънов: Кажеш ли, че си нещастен, погребваш нещо в себе си!

Дънов: Кажеш ли, че си нещастен, погребваш нещо в себе си!

Дънов: Кажеш ли, че си нещастен, погребваш нещо в себе си!

Пена, както е истинското име на баба Илийца и мъжът и Илия Цветковски са преселници в Челопек. Дядото на Илия дошъл по тия земи около 1780 г. от врачанското село Осеновлаг. Тръгнал уж на по-богата земя, но не случил – отвсякъде баири и чукари.

Илия бил овчар като своите предци. Най-напред построил къшла под връх Околчица, в която живеели и гледали овцете, а след години – и къща в Челопек. В ония мъжки времена неписан закон било задоми ли се жената, да приеме за собствено малкото име на мъжа си Така, след като се омъжила за Илия, Пена станала Илийца. Тя била изключетелно работлива жена, не подгъвала крак от сутрин до вечер. Била и много набожна. Когато поповете от Черепишкия манастир идвали в Челопек по кръщенета и сватби, отсядали в нейния дом.

Илия и Пена имали три деца – двама сина и дъщеря. Синът им Иван също имал две момчета – Дано и Цено. Именно Дано е полумъртвото внуче, което баба Илийца носи в Черепишкия манастир в онази нощ, да му чете игуменът за здраве. И което оживява, въпреки богохулната постъпка на Пена да открадне попско расо за бунтовника от разбитата Ботева чета.

Патриархът на българската литература Иван Вазов в разказа си произвежда Дано в „майор П.“, но в действителност воинската му кариера е по-скромна – бил е редник в армията, а след приключване на военната си служба се връща в Челопек и става овчар като дядо си.

През 1899 г. Иван Вазов предприема пътуване до Черепишкия манастир. Целта му е да научи повече за съдбата на Ботевата чета след нейното разбиване от турците. В ханче на пътя местни хора му разказват за Пена Цветковска от с.Челопек, която наричали Илийца, на името на мъжа и. С риск да живота си тя укрива Ботев четник.

Впечатлен от тази история, Вазов пише разказ, който е публикуван същата година в сп.“Българска сбирка“. Заглавието е „Челопешката гора“, но по-късно го променя на „Една българка“. Под това име разказът е включен в сборника „Пъстър свят. Разкази, спомени, драски, пътни впечатления“, 1902 г.

споделено – Emil Lazarov фейсбук