Бал и Кибела – боговете на единното българско начало

 автор: Елица Димова
Историята е наука, чието призвание е да открива истината за човешкото развитие, а не постулат на религиознат догма, който е опасно да променяш. В този смисъл тази статия ще излезе извън рамката на догмата за това кои са траките, дали имат нещо общо с българите и кои са всъщност първичните български божества.
Тя разглежда древността по нашите земи като част от един по-глобален процес на съзидание и придвижване на знанието от един духовен център към друг, превръщайки се в глобален поток.
Историческата наука е дала различни гледища историята на траките, за божествата им и за това кои са Бал и Кибела.[i] В някои от изследванията двата персонажа са интерпретирани отделно, но тук ще обясним защо е много по-възможно да са по-дълбоко свързани от досега откритото.
Особеното в тази двойка започва още от имената. Те се съдържат едно в друго. Ки Бел А е създание, което освен божествения й произход, притежава и връзка с мъжкия персонаж от по-различен – духовен порядък . От името на Бал произлизат повече от 50 топонима на българска територия, както и етнонима ни, което е достатъчно за да се приеме, че има връзка с нашата история.[ii] Лингвистичният анализ на Бал извежда съдържанието от добре познатата ни дума бял, синоним на блестящ, откъдето се смята, че и името на пелазгите – белазгите. Пелазгите са описани като едно от жреческите тракийски племена, известни и с войнствеността си, потвърдено от „Илиадата” на Омир.
Зевс е пелазгиец, както и сина му Хермес, който носи кадуцей и торба „булга”.
Бал абаче е познат не само по нашите земи, но и в териториите на Шумер и Вавилон. Храмът на Бал в Сирия беше едно от чудесата на храмовото строителство, както и внушителния мегалит от Балбек, Ливан, кръстен на същия персонаж.
Но Бал е облечен като тракиец на черна рисувана ваза от музей Пергамон, където присъстват Кибела, срамежливо навела глава настрани, докато ангел, интерпретиран също като Сибила и подава тракийски венец. Върху керамиката присъства атрибутът бича глава и предмети, свързани с предназначението на божествената двойка.
Фиг.1 Източник http://world-jewellery.livejournal.com/36545.html
fig 1
Да се опитаме да проследим нишката на тези незрими на пръв поглед връзки. Имаме податка в „Илиадата” на Омир, където се споменава Бал, като роднина на троянеца Тевкър.
Той е от лувийците, които приемат Тевкър, след като го изгонва баща му и отива в изгнание при роднини в Сирия. Тевкър е изпратен по семейни причини на това заточение, но всъщност косвено се разбира, че има мисия, тъй като отива при роднината си Бал. Така имаме податка, че произходът на Бал е от траките.
Кибела от друга страна в повечето извори е наречена „Понтийската богиня”, „Богинята-майка” или „Фригийската богиня”. Всъщност името Кибела се свързва с обслужващите култа сибили, известни в българската апокрифна книжнина и фолклора.
Ведите описват една история, която съвсем не косвено отново е свързана с нашите земи. Според текста по време на всемирния потоп (тук не става дума за черноморския, който се приема, че около 5600 г. пр.Хр) останал един човек на име Ману, който веднага се свързва след оттеглането на водите с друг човек с необикновени възможности като него, който е оцелял на втората по височина планина в света. Според геолозите Рила е била от най-високите пранини, след което е потънала при следващо нагъване на земните пластове. Мъжът, подобен на Ману се казва Сид. Но това не е краят на историята, защото индийският епос разказва как Ману по-късно се жени за Сита, твърде вероятно от рода на Сид. Трогателната семейна драма за ревността на съпруга минава през тежкото доказателство за верността на Сита, което става чрез изпитание-ритуал с огън, подобно на нестинарството. В България има местност около с. Ситово, където е намерен един от най-ранните надписи по нашите земи от система, чийто местен произход ще бъде задача да се докаже.
За Ману се предполага, че произходът му е от атлантите, тъй като големият потоп ликвидира предходната цивилизация, но събитията, които се описват не са датирани. Въпреки митологичния си характер идеята, че нашият произход е дълбоко през вековете, се потвърди и от генетичните изследвания на населението на Балканите.
При цялата условност на епосите по света, които касаят древност по-голяма от 10 000 г. пр. Хр. те са извор, който се потвърждава от множество артефакти, станали явни в последните години и намирани по цял свят. Тези открития касят развитието на човешката цивилизация и връзките й с предходната.
И така Бал, за който говорим се оказва една много интересна личност. От една страна той има нещо общо с траките и Троя и от друга той е известно божество на територията на Сирия, Ливан и Иран. Възможно е това да не е първият прародител с това име, тъй като събитията, с които се свързва тази митична личност са далеч преди Троянската война.
Кибела на свой ред е известна в България като Богинята-майка, макар че нейни изопачени реликти намираме в рамките на Римската империя и Мала Азия. Другото име на Кибела е Рея, Земела идр., чийто проявления и трансформации са на различни места. Смята се, че името Семела или Земела е по-ранно от Кибела, а то е добре известно от тракийската древност.
Много интересни са плочките от Абритус, които показват богинята в почти идентична поза на изображения на Ищар от Шумер, но за разлика от нея, короната на Кибела е разтроена, факт, който не е намерил адекватно обяснение. Тиарата е съставена от вързани житни снопове, обаче тълкуването, свързано с нейната идентификация със Земята, може да се окаже само първото ниво на обяснение.
 fig 2fig 3
 Фиг. 2 Регионален исторически музей Разград
Фиг. 3 Вавилонско изображение на Ищар, Британски музей
Не е за пренебрегване и факта, че организираното земеделие и скотовъдство се появават в Европа първо на Балканите. Важните за развитието на обществото знания достигат Западна и Северна Европа няколко хилядолетия по-късно. Макар и косвено това показва връзката на богинята с нашите земи. Освен със Земята – Гея Кибела е идентифицирана като главна виновница за плодородието. През хилядолетията преди идването на фригите в Мала Азия, откъдето се извежда произходът й, древните анатолийски племена почитали Кибела под различни имена – Астарта или Аста, Ищар и др. Това става около 12 в. пр. Хр., Аст  е най-древното име на Изида, чийто култ се оказа по-близо до земите на днешна България, отколкото си представяме. Астите са пазителите на Странджа. За генеалогията на Кибела от траките, а не от римляните има достатъчно проучвания в последните години. 
На много от откритете артефакти Кибела е с хиперболизирани женски атрибути, а на скултпурни изображения от Ватиката, Ефес и др. места над главата й има тристепенна корона с розети, която показва тайното предназначение на божествената й мисия. В намерените нейни изображения от Ефес на полата и освен обичайните бичи глави, има и пчели. В храма в Старосел куполът е кошерообразен, а и в Казанлъшката гробница отново Богинята-майка, която е централен пресонаж, е съпроводена от същия атрибут – бичата глава. Другите придружаващи предмети са жезли, държани от служителките на култа – сибилите, огледала и музикални инструменти, тирс и съд за миро.
Фиг. 4 
 fig 4
Кибела с жезъл, тирс, житни класове и съд за миро
Източник:http://world-jewellery.livejournal.com/36545.html
  fig 5
Фиг. 5. Кибела със знак за изгряващото Слънце под формата на роза, изобразена като амазонка, Музей Кайро
fig 6
Фиг. 6 Церемониална чаша с изображение на Кибела в златна колесница със запрегнати лъвове. Богинята  е в специална позиция спрямо второто Слънце позлатено сребро, Ай-Ханум, 2 век пр. Хр.. Афганистан.  Източник: http://world-jewellery.livejournal.com/36545.html
Артефактът от Афганистан е особено интересен заради директното послание, че Кибела е дошла от звездите, както и с връзката с българите от Балх. Оттук и култа към черния метеорит и черните мадони, който се свързва с нейната поява на Земята.
Ако систематизираме нещата и потърсим логиката на подобна еклектика в символите само в днешната ни материална представа за света, най-малкото ще изкривим тълкуването до неузнаваемост. Връзката между всички тези предмети е чрез функцията на Богинята-майка като пазителка на знанието за раждането на човешката цивилизация. На нея се приписва създаването на земеделието, а ако намерим историческия синхрон с образите на Изида, Рея или някой от другите й свещени проявления, ще има възможност да се приближим до обяснението. Бичите рога върху короната на Изида е не друго, а йероглифът за изгрев, но в образа на Кибела, това е указание за епохата, в която се е появил свещеният й образ – епохата на Телеца. Пчелите и кошерът са символ на значението й за общността, тъй като пчелата-майка контролира генетично колко и какви пчели да се раждат. Трите дяла върху главата й от Абритус и по-късните образи от Ватикана, е много вероятно да са свързани с начина, по който функционира възпроизводствения процес в човека чрез синхрон на жлезите с вътрешна секреция и по-специално на трите жлези в главата – пинеална-епифиза, щитовидна и хипофиза. Всъщност няма тракийски храм, който да не почита чрез явни или тайни символи Богинята-майка.
fig 7
Фиг.7 Ефеската богиня, копие в Рим, музей Capitolini
Музиката също е част от божествената хармония на зараждащия се живот, но много интересно е значението на огледалото, което е останало като антрибут в някои фолклорни кукерски обреди и досега в България. Принципът на древния свят, че това, което е горе, е това, което е долу е част от магическото извикване на реалността от света на идеите и понятията.
Жезлите са символи на властта, но и реален език на посвещението във висока духовна степен.
В скулптурите от прекрасно запазения храм на Кибела в Балчик, лъвовете са опитомените сили на природата. И те освен като част от властовия ресурс на посветените в тайните на сътворението, отново ни препращат към мощта на генома.
Първоначално траките-фриги, преселили се от Балканския полуостров в Мала Азия прикачили на Великата майка на боговете загадъчния епитет „Кибелейа”, който впоследствие се превърнал в име. И потомците на траките-бриги населили новите си Анатолийски територии с каменни светилища на Кибела. Най-прочутото анатолийско скално светилище сега се нарича „Асланкая” („Лъвската скала”).
Името Кибела – неговата форма, а също и значението му са идентични в по-късните заемки с понятието Сибила – една архаична пеласгийска дума, която означава пророчица (в резултат от епитет на Великата Майка – Сипилена).[iv] Сипилена е наричана праобраз на Кибела е свързана с връх Сипил – Sipylus, в чието подножие е бил разположен древен град, носещ името на върха. В него се подвизавал Тантал и след неговата смърт синът му – Пелопс. Той дава и названието на п-в Пелопонес. Овидий в „Метаморфози” разказва за тази истария. Според някои този връх се е намирал в древна Лидия, в територията днешна Турция – вилает Маниса. В близост тече реката Гедиз Нехри с древното си име Ерми или Хермес. Такава река Ерма протича и през българска територия в близост до границата с южната съседка. Но Омир в „Илиада” в глава 24 – стих 614-616 споменава в близост на връх Сипил не друга, а реката Ахелой:
Даже и днес във Сипил сред скали и самотни чукари;
гдето са, казват, местата за отдих на нимфи богини,
гдето те кръшно танцуват покрай Ахелой бистроструен,..
 
Фиг. 8
фиг. 4
Храм на Кибела в Балчик
Така Кибела е една от най-важните богини в пантеона с богатство от атрибути с различно на пръв поглед значение. Но основата на всичко това е мирото на познание, чието значение се изгубило без духовната култура на траките при преминаването в наследство на други народи.
Възможно ли е древните траки да са имали такива, познания, които да указват, че са управлявали развитието на цивилизацията чрез космогония, които едва днес съвременните науки въвеждат като част от новата си методика?
Отговорът е еднозначен, тъй като материалната култура на траките, не просто предполага такова обвито с мистика знание, но го е закодирала в пропорции, в числови поредици и зависимости, в предмети, които на пръв поглед имат само ритуално-религиозно значение.
Кибела често е изобразявана на колесница, символ на времето – с „колото” на кръговрата, което може да обясни защо в тракийските комплекси, където има и гробници, се срещат ритуално погребани коне заедно с колесниците. В един балереф от римската епоха все пак се вижда отгласа на първичния култ. Богинята е изобразена с конник, херосът, за който не е нужно доказване към кой религиозен субстрат принадлежи.

fig 9

Фиг. 9 Римски балереф
Ако погледнем всичките, познати в България факти, не можем да не признаем, че повечето храмове са посветени не на друго божество, а именно на Богинята-майка. Такъв е храмът Жаба могила с фронтона му, където всъщност е открито тракийското златно съкровище, такива са комплексите в Казанлък и Свещаре, където отново имаме бичи глави, както и прекрасните кариатиди, служителки на женския култ, почитащ Богинята-майка в Сборяново. Пред Жаба могила са открити два лъва, разделени и намиращи се в различни музеи – НИМ и регионалния в Стлелча, а от гробницата в Лесичери, която е от римско време, от почти идентичните лъвски фигури, оцелял е само едината, находяща се Археологическия музей на Старопрестолния град.
Интересна е ролята на Сибилите, служителки на култа, които са били и войни и които често са изобразявани до божествената двойка. В Свещаре конникът е воден от жени-войни, такива мотиви се намират върху тракийската керамика.
В Никополис ад Иструм основният култ, изповядван от населението е към Кибела, а във Великотърновския музей се намират прекрасна стела на богинята с много интересна триъгълна тиара. В църквата „Свети четиридесет мъченици” под колоната на Иван Асен Втори, постаментът, взет от по-старо светилище, има същите бичи глави.
Фиг.10
P1050896
Археологически музей Велико Търново
Теракотени фигурки на жена и бикове  са намерени на различни места в територията на древна Месопотами. Наколко от тях от Тело (Шумер. Гирсу), Месопотамия са от Убаидската култура, датирани от 4700-4200 г. пр. Хр.
Произходът на двете божества – Бал и Кибела, обаче, не е необходимо да бъде търсен извън пределите на България, тъй като това няма да бъде точната истина. Следи от култа към бика пък са открити във Варненския халколитен некропол (ок. 4400-4100 г. пр. н.е., Иван Иванов, 1972). На територията на страната са намерени стотици артефакти показващи връзката с почитанието към Богинята-майка. В последните новооткритите погребения в Джулюница, Великотърновско (ок. 6150-5990 г. пр. н.е., Недко Еленски, 2007) и Оходен, Врачанско (ок. 6100 г. пр. н.е., Георги Ганецовски, 2004) отново виждаме дълбоката връзка на култа с културите по нашите земи.
fig 11
Фиг.11.Стела на Бал, който убива змия
Да се върнем обаче към принадлежността на двете божества към един тандем – Бал и Кибела. Разделени те вече имат само косвена връзка със своя български произход. Както уточнихме по-горе Бал, персонаж и от Стария Завет, се споменава като роднина на тракиеца Тевкър, а произходът на Кибела се извежда от траките.
Наскоро бяха открити плочки с изображения на Бал и Кибела на разкопките в Кози Грамади. Те бяха идентифицирани като Зевс и Хера, но типичните антрибути показват по-скоро връзка с българските Бал и Кибела. Макар, че от „Илиадата” научаваме, че Зевс е пеласгиец от Додона. От друг източник разбираме, че в 363 г. по време на кампанията срещу персите император Юстиниан написва поетично четиристишие в чест на Богинята – майка, която тук е майка на Зевс:
Тя, едновременно майка и съпруга на всемогъщия Зевс,
Контролира всички форми на живота.
И тя е причина за всички творения.
Тя води към съвършенство всички създадени форми. 

 

Освен това праобразът на Кибела – Земела е много по-свързана от Хера със Зевс според друга легенда, тъй като от извънбрачната им връзка се ражда сина им Дионис. Земела е една от шестте деца на Кадъм. Нейният зет е Аристей, прочут опитомител на пчелите. Отново виждаме на пръв поглед индиректната връзка с пчелите и кошера, като специална организация на обществото, служещо на Богинята-майка. Така става ясно, че култът е по-ранен по нащите земи от този в Рим и Мала Азия.
Не е без основание и връзката, която може да се направи със светилищата – утроби, които се намират в изобилие по нашите земи, незаслужено изследвани отделно от тракийските култови комплекси.
Каква е ролята на Бал в тандемната връзка на божествата?
Тракийските имена показват стройна логика, свързана с местообиталището им, предназначението ми и кодираното знание в езика, което е останало като белег в значителен брой български топоними. Ки Бел А определено е водещото божество. Името на град Кабиле несъмнено е свързано с нейното основно значение за траките. Ролята й като духовен стожер е видна от множеството божествени атрибути, които са в нейно владение, но това се вижда и от името й, което съдържа мъжкото начало, трансформирано чрез Ки или Ка, дума за божествена душа от египетската религиозна семантика, но и пряко свързано с тракийските мистерии. Това са две природни изражения на божественото мъжко-женско начало.
Българският и тракийският мироглед всъщност нямат съществена разлика, както се разкрива от все повече факти, намерени в последните години, което е друг аргуметг в посока на автохтонната теория. Именната ни система, която е останала от древността показва връзка с идеята за божествената троица, но като единство, съчетано в мъжкото и женско начало. Макар и от доста по-късен период от богомилската книжнина разбираме, че имената на новородените деца в България са били три и второто е означавало, че новороденото е първо на майка си, а след това на баща си. Така второто име е завършвало на неин или „ин”, а третото на негов или на „ов”. Това показва, че нашата традиция запазва култа към майката много по-дълго от културата на мъжката доминанта, която основно се утвърждава чрез католицизма на Запад.

Фол, Ал. Тракийският орфизъм. С., СУ „Св. Климент Охридски, 1986 г., Осем приказки за миналото на света. София: Народна младеж, 1976, (в съавторство с Иван Венедиков, Иван Маразов и Димитър Попов),Тракийски легенди. София: Наука и изкуство, 1981 (в съавторство с Тошо Спиридонов), Кратка енциклопедия: Тракийска древност. София: Аргес, 1993 г., Тракийската култура: Казано и премълчано. София: Рива, 2001 г.,
История на България, том първи и втори. Издателство на БАН 1979 и 1981 г.,
Венедиков, Ив., Т. Герасимов, Тракийското изкуство. София 1973 г.,
Маразов, Ив. Видимият мит. София 1992. Мит, ритуал и изкуство у траките. София 1992. , Митология на траките. София 1994.
Михайлов, Г., Траките, София 1972 г.,
Владикин-Йонков.Н. История на древните траки от новокаменния период до цар Борис. (Начало 8000 години преди Христа).Наченки и растеж на арийската цивилизация.Том І, Хелиопол 2010 г.
Lynn E. Roller, In search of God the mother : the cult of Anatolian Cybele. Berkeley, Calif. : University of California Press, 1999 г.,
Hugo Hepding, Attis, Seine Mythen und sein Kult. Gießen 1903.,
Maarten J. Vermaseren, Corpus cultus Cybela Attitisque. Leiden 1987 u. 1989 и др.
Miriam Müller. Älteste Wandmalereien der Welt in Syrien  (EPOC.DE, 12.10.2007)
Kim Duistermaat. Administration in Neolithic Societies? The first use of seals in Syria and some considerations on seal owners, seal use and private property  (CMS Beiheft 8)

http://treasures.zonebg.com/stim.htm,www.ekatte.com, http://www.pelasgians.org/website2/12_12.htm,

Ян Балека, Элла Розетт “Черные Мадонны и другие тайны Марии”, 2010, Ерчиван, Ердоган. Забранената египтология. Загадъчните знания и високите технологии на фараоните.Изд. Дилок 2011, с.82,

 тагове:Бал, Кабела, боговете, българското начало

 

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>