Не ставаше въпрос за сравняване, ставаше въпрос, че любовта е една и съща. Но ти обичаш само това, което е ТВОЕ, децата са ТВОЕТО огледало, ТВОЯ клонинг и щом го обожествяваш, значи обожествяваш себе си и се слагаш на икона, издигаш себе си, майчинството си, СВОЕТО дете на пиедестал и нищо друго не те интересува… Ами значи, скъпа моя, ти си егоистка.
И самия факт, че не можа да осмислиш какво ти се казва, показва нивото ти на образование. Ама ти, драга, нищо не можеш да осмислиш. Зомби такова. По цял ден:Аз, АЗ, АЗ, АЗ, … МОЕТО, МОЕТО, МОЕТО, МОЕТО дете, -нищо друго за теб няма значение!
Това ти е явен пример от психологията. В домашната си библиотека имам няколко психологически книги, и съм ги чела. А ти не си чела в живота си май и една книга, личи си…
Любовта, която се отдава на каквото и да е било, е една и съща. Това, което те прави щастлив, без значение, какво е то, даже и спорт, ако щеш, ти му отдаваш цялата си любов, всеки си избира за него какво е, а ти щом заявяваш че другите не могат да обичат, а само ти, то не знаеш и не разбираш какво е любовта! Едни обичат хобито си, други децата си, трети пиянството, ако щеш-разни хора разни идеали. Ти да не си Бог, че да съдиш кой умее и кой не умее да обича??? Я не се прави на всемогъща, че си смешна!!!
Причината за твоята любов към детето ти, е че то е ТВОЕ-ПЛЪТ ОТ ТВОЯТА ПЛЪТ. Следователно и лично притежание. От тук следва, че обичаш само това, над което имаш власт. Това, според психологията, не е любов, а егоистична любов, обсебване и налагане на волята ти. Ти го раждаш, радваш му се, защото то прилича на ТЕБ. Сливаш се с образа му и искаш да го правиш по свой образ и подобие. В същото време издигаш СЕБЕ СИ на нивото на Господ, защото си му дала живот и защото го правиш като себе си, по свой образ и подобие. След което не му разрешаваш, то да има своя собствена личност и индивидуалност, различни от твоята,. Не му разрешаваш то да има свой собствен избор и да следва свой собствен път в живота. Раждаш един свой клонинг и искаш да мине точно по твоите стъпки. Искаш , то да има твоите мечти и да няма характер, различен от твоя. Затова през пубертета, когато детето прояви своя собствена воля, индивидуалност и мисъл, свой собствен характер и когато, то спира да се подчинява на родителските команди, всеки родител го намразва, защото то спира да бъде “малкото сладко и послушно бебче, омацано с шоколад по устата и незанаещо какво да прави без всевластната и всемогъща велика МАМА“. И докато, то те гледа като икона, това не значи, че не си СМЕШНА и ЖАЛКА в очите на околните, по начина, по който се самоиздигаш и самоидеализираш, даже направо се възгордяваш! Вие с Дева Мария ли се отъждествявате? Май да.
Пламена Личева
тагове:хразговор, две, жени