Рудолф Щайнер

Събитието на Голгота е посвещение, изнесено върху сцената на световната история! При това, въпросното посвещение се отнася не само за неговите непосредствени свидетели, а и за цялото човечество. И кръвта, която се пролива на Кръста също прониква в цялото човечество. Капките кръв, изтекли от раните на Христос Исус засягат цялото човечество и дават началото на нов духовен живот. Сега , в човечеството се влива сила, докато всички други основатели на религии са вливали в него само мъдрост. Ето огромната разлика.

За да бъде разбрано това събитие, необходимо е много по-дълбоко вникване в нещата, отколкото хората предполагат. Онова, с което човешкият аз е физически свързан, е кръвта. Кръвта е външният израз на човешкия аз. Без идването на Христос хората непрекъснато биха усилвали своя аз и биха потънали в безграничен егоизъм. Ето от какво ги предпазва Събитието на Голгота! Какво изтича тогава, наред с Христовата кръв? Излишната субстанционалност на аза! Кръвта е трябвало да се пролее! Това, което започва в Елеонската планина, когато потта на Спасителя избива в кървави капки, намери своето продължение в пролятата кръв от Христовите рани на Кръста. И това, което се е проляло тогава като кръв, е знак и символ на всичко, което под формата на излишък от човешки егоизъм е трябвало да бъде пренесено в жертва… Фактически , тя няма нищо общо с човешката кръв. Тя представлява не друго, а излишната кръв на човечеството, чрез която хората биха потънали в безогледен егоизъм; да, точно това би станало, ако неизмеримата Христова любов не взима решението да бъде пролята кръвта на Спасителя. Към кръвта, пролята на Голгота е примесена и неизмеримата, безгранична любов и окултният изследовател ясно установява как тази безгранична любов е изцяло проникнала в кръвта на Голгота… Тази неудържима, безгранична любов, прощава дори и най-ужасното злодеяние във физическия свят, и от Кръста прозвучават думите, които са висш израз на любовта: прошка на онези, които са извършили най-голямото злодеяние на света “Отче, прости им, защото не знаят какво правят”/Лука, 23:32/. От Кръста Христос измолва прошка за тези, които го разпнаха!

Освен това, Евангелието на Лука свидетелства и за безграничната сила на вярата…Именно по това се различават двамата разбойници. Единият от тях няма вярата, но другият разполага с таза вяра като с една слаба светлина, която проблясва в духовния свят и той не губи връзка с духа. Ето защо, той чува думите: “Истината ти казвам, още днес ти ще бъдеш с мен в рая”/Лука, 23:42/. Ето как,от Кръста прозвучава истината за вярата и надеждата, наред с истината за любовта.

И сега, в душевната област на човека се сбъдва още нещо. След като е изпълнен с безграничната любов, разливаща се от Кръста на Голгота, човек може да се вгледа в бъдещето и да потвърди: цялата еволюция трябваше да протече по такъв начин, че онова, което живее в мен като дух, постепенно да обхване и преобрази цялото планетарно развитие на Земята. Това, което е тук преди намесата на лициферичните същества, принципът на Отца, духът, който приехме, всичко това, ние отново ще върнем на Отца; но постепенно , ние ще проникнем целия си дух с Христовия принцип и ръцете ни ще дадат израз на това, което живее в душите ни под формата на чист и ясен образ. Както ръцете ни са създадени не от нас, а от принципа на Отца, така и занапред , те ще се изпълнят с принципа на Христос. Преминавайки от едно прераждане в друго, хората постепенно ще внесат в своите външни тела духовният поток от Мистерията на Голгота, стигащ чак до принципа на Отца, така че и външният свят ще бъде проникнат от Христовия принцип. Хората ще изпитат онова вътрешно спокойствие, което се разля от Кръста на Голгота, превръщайки се в най-голямата надежда, в идеала: “Ето, аз оставям в мен да покълне вярата, да покълне любовта; и тогава вярата и любовта ще заживеят в мен, а аз ще зная, че ако са достатъчно силни, те ще изпълнят целия външен свят. Защото ще зная още, че те ще изпълнят дори принципа на Отца.”

Надеждата за бъдещето ще се прибави към вярата и любовта, и хората ще разберат, че занапред трябва да извоюват следната увереност: имам ли вярата, имам ли любовта, аз ще се отдам на надеждата, че всичко, което е в мен благодарение на Христос Исус постепенно ще обхване и преобрази целия външен свят. И тогава, хората ще разберат последните думи, прозвучали от Кръста като висш идеал: “Отче, в Твоите ръце предавам Духа си” /Лука, 23:46/

Рудолф Щайнер СС 114, Евангелието на Лука 10 л. 26 септември 1909 год.

тагове:последни, думи, Христос, кръст