Много често има вопли, че няма запазена българска корона. Разбира се от Първото и Второто царство няма запазена изцяло владетелска корона. Но освен на изображения, има запазила се, макар и на части. Става дума за накитите от Преславското съкровище.
От короната са останали златните плочки, които са я съставяли.


Такъв тип корона има изобрезен дори на самата нея, на централната и плочка:

В случай най-вероятно става дума за олекотена корона състояща се от метални плочки и текстилна основа – лента или шапка.

На макар и късното изображение на княз Борис І от Охрид се вижда, че короната е съставена от няколко елемента, макар и доста по-големи от нашите плочки.
Княз Борис І е изобразен в Учителното евангелие с висока корона-шапка.
С такава висока червена шапка е изобразен и цар Симеон І в миниатюра към хрониката на Скилица-Кедрин.
А също и в Иполитовия сборник:

С висока червена шапка са изобразени в хрониката на Скилица също Самуил и Петър Делян:

Другия вариант е да е на текстилна лента или ниска шапка, подобно на изображенията от печатите на цар Симеон І и цар Петър І.


От типа като лента е малко вероятно. Това е по-ранен тип от времето, когато все още е същесвувала и западната империя, като на този портрет от 19в. на имп. Хонорий: 
От ниския тип са познатите ни изображения на Симеон І и Борис от художници по-близо до нас по време:

С ниска корона е изобразен имп. Александър – съвременник и противник на цар Симеон:
и неговия племеник Константин VІІ 
Като пример са съставена от плочки корона, можем да посочим тази на Константин Мономах:

А това е короната на Лъв Мъдри – съвременник и противник на Симеон. Това разбира се е масавни, церемониална корона, но също с изображения направени с преградъчен емаил:
С изображения от преградъчен емайл е и унгарската кралска корона на св. Сефан:

Сред ценностите от Преслав има намерен и златен „връх“ украсен с преградъчен емаил, който навярно е увенчавал владетелска корона.
Представата ни за корона най-често се сварзва с типа подобен на короната на един виз. владетел от времето на края на І Царство – т. нар. „митра на Никифор ІІ. 
Огърлицата е сравнително ясна и не създава проблеми – за огрлица на владетеля споменава Йоан Екзарх при описанието на двореца, а и подобна има изобразена на владетелските печати.


http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3160
