ГОРЯНСТВО
В миналото, дървообработването е било силно развито в град Априлци. Най-старият занаят свързан с обработването на дървото е горянският. Горянството е груба обработка на дървения материал изрязван на стружните (гатерите) на талпи (дебели дъски) и педаври (тънки дъски). В Новоселската котловина е имало доста стружни, на които са добивани дъски. Не случайно първото име на Ново село през турско робство е била Тахтаджикьой (Дъскарско село).
Майсторите са правели греди, други наплати, картове, хомоти, лопати, крини, кобилици, оси за каруци и др. ,а по-опитните майстори от дъските са изработвали сандъци, шкафчета, ракли, маси. Изделията опушвали и обгаряли, срещу загниване на дървото, след което с помощта на железен пергел, нож или длето ги украсявали с геометрични фигури (черти, точки, кръгчета, зигзаги) или дълбаели птици и животни, цветя и клонки.
И всичкият този дървен материал и покъщнина от дърво се е приготвял с една единствена цел – да се откара в полето и да се замени за царевица и пшеница.
KОПАНИЧАРСТВО
Копаничарството наред с горянството, е един от най-старите занаяти свързани с обработката на дървото. Копаничарите работели предимно, за да задоволят собствените си нужди от груби, но здрави и функционални съдове. Този занаят не изисквал специална подготовка или продължително обучение и сложен инструментариум. Той е свързан непосредствено с благоприятните, предимно планински условия, където местните гори изобилстват от разновиден дървен материал. Най-често използваните дървесни видове предпочитани от копаничарите са орехът, ясенът, яворът, крушата, ябълката и сливата. Копаничарите-делачи използвали само няколко твърде примитивни ръчни инструменти: обикновен прав нож или кустура (сгъваем нож с пета), изнемало, пергел, евентуално длето и тесла. С тяхна помощ правели множество предмети за лична и домашна употреба: лъжици, геги, кутели (големи чаши с дръжка за вода и мляко), солнички, копанки и др. Някои от тях украсявали с релефна резба, понякога и със скулптирани триизмерни фигури на животни и птици.
Овчарска (пастирска) дърворезба
Една от творческите прояви в областта на традиционното народно приложно изкуство, е овчарската дърворезба. Тя е непосредствено свързана с всекидневния бит и с материалната дейност на нейните творци – планинските пастири. Използвали предимно твърдо дърво (бук, орех, клен, явор) и с помощта на ножа и длетото, дялали предмети за лична употреба: лъжици, геги, свирки, копанки, кобилици и др. Украсявали ги чрез обгаряне, писане (с въглен или други багрила) и по-рядко с дълбока триизмерна резба.
Църковна дърворезба – Овчарската дърворезба е в основата на множество традиционни форми и орнаменти, които се развиват в сложни художествени композиции на тавани и църковни иконостаси, владишки тронове и др. В църковната дърворезба постепенно се формират и утвърждават, особено по време на българското Възраждане, значителни резбарски школи. При Дебърската и Банската стилна резба, растителните орнаменти умело се комбинират със стилизирани човешки и животински фигури, а мотиви на цветя, плодове, житен клас и птици, умело творят майсторите от Самоковската и Тревненската школи. Ярки представители на последната са новоселските марангози. Известни са имената на Колю Матеев роден през 1785 г., неговия син Йонко Колев (вече приел фамилното име Марангозов) и внука Никола Й. Марангозов (1835 – 1905). По време на Новоселското въстание Йонко Марангозов и синът му Никола изработили „артилерията“ на въстаниците – две черешови топчета. Въпреки, че дулата им били стегнати с железни обръчи, след няколко изстрела те се пукнали. Наред с това, техните длета са изрязали такива шедьоври на народното приложно изкуство, като иконостасите в църквата на Троянския и Батошевския манастир, иконостаса на църквата „Св. Илия“ в гр. Севлиево и на църквата „Св. Николай“ в село Гумощник, Троянско. Царските двери в църквата „Св. Николай“ в с. Гумощник изработени от Никола Маранг.
тагове: старите, занаяти, горянство, копаничарство, дърворезба