Хаотичното положение е едно от най- объркващите ни състояния. Човек не би могъл  да разбере какво му се случва и не може да предвиди бъдещото развитие на събитията. А който не може да предвиди бъдещето, рискува да не достигне до желаната от него цел

В един от  предишните  материали в тази рубрика, озаглавен „Хаос”, обърнах внимание, че в самото функциониране на „хаотичността”се забелязва тенденция към нейното преодоляване. Това е добрата новина. Лошата е, че времето на „уравновесяването” може да продължи цял човешки живот. Нетърпеливи да се справим по- бързо с „неустановеното” положение, ние се оглеждаме за други възможности. Защото може би, те ще ускорят въвеждането на „ред” в нашето мислене.

Колкото сме по- малко подготвени и знаещи, толкова по- неефективни са способите да се справим с хаоса. Знанието не носи щастие, Но незнанието ни обрича на несигурно съществуване.

Наукате, която упорито се занимава с „облекчаването” на нашия живот е математиката. Нейните „абстрактни” понятия,   дефинират реални факти и събития .

Jakov Sinai /1935/ е един от най- големите математици на 20 век. Неговата основна сфера на интереси е, теорията на динамичните системи и тяхната връзка със стохастичните,чийто същност са вероятностни и случайни системи.Човешкият организъм може да се разглежда, като една динамична система.

Едно от най-  важните открития на Sinai  е в сътрудничество с големия руски математик на 20 век- Андрей Колмогоров. Това е тъй- наречената ентропия, Sinai – Колмогоров. Според нея, система с нулева ентропия   /степен на хаос/ е напълно предвидима, докато система с не- нулева ентропия има степен на непредвидимост, пряко свързан с количеството на ентропията. През 1963 година,  той дефинира, тъй наречените „билярди на Sinai”, като изчислява идеалната траектория на движение на точка в един квадрат, така че да не изгуби никаква енергия.

Всъщност, по математически път  определя онези невидими за обикновения човек граници и условия, при които една динамична   /предсказуема/ система се трансформира в стохастична                 /непредсказуема/  система и обратно. Практическото значение на тези открития е огромно.

Jakov Sinai придобива световна известност и признание, и получава една от най- големите математически награди на Норвежката академия на науките- „Абел”. Също така и изключително престижните награди „Дирак”, на великия физик Пол Дирак, „Болцман” – на името на един изключителен физик  Лудвиг Болцма и  „Поанкаре”, на гениалния физик, математик и философ, Анри Поанкаре.Тези награди са  във връзка  с основното му постижение,  „откриване на научни инструменти, с които показва как системи, които изглеждат различни, всъщност имат фундаментални прилики”             

„Абстрактната математична материя” на Jakov Sinai ни показва, че колкото и различни, и отдалечени да изглеждат някои области на науката и знанието, те имат обща основа и корени. И може би това трябва да бъде отправната точка за постигането на „ред в хаоса”.

 Автор:  Георги Караджов

тагове: ред, хаос