ХУМОР И САТИРА В ЕДНО БР.177

В* Е* С* Е* Л   

 Г* Р* Ъ* М* О* Т* Р* Ъ* Н

1992027800

УЖ ТЪРСИШ И ВСЕ НЕ НАМИРАШ

-Е хейййййй. Ама така ли трябва да правиш, мой човек?
-Да бе, да бе. Ти за кой ме смяташ, Гошка?
-Как за кой, Злато мое?
- Виж, Гошка. Ти да не се подиграваш с мен?
-Не се подигравам, Златен.
- Пък сега и Златен…
-Как да не си Златен. Целият си в злато. От къде толкоз парички?
- Не знаеш ли? От далаверите. Нали и ти си от тия, Гошка?
 - От кои съм? Аз си седи на едно място и не мърдам никъде.
- Аха, виж го нашечкия! Цял ден си седи на топличко и работа не похваща.
- Да бе, да бе… А ти?
- Аз поне работя. За далаверите, кой вече не ги прави?
- Аха, такава била работата!
- Ти, си едно синче на майка. Галят те, глезят те и работа подхващаш.
- Така ми е добре. Щом като има кой да ме храни.
-И парички си крадеш от ващи. А те горките нали ги виждам. Едвам кретят. Изкарват парички колкото само за един хляб. А на теб не ти пука, че ги крадеш. Съвест нямаш ли?
-А бе… Ти защо си се загрижил за мен. Гледай си твойта работа!
- Аз си я гледам, но поне не крада. Купувам, продавам и така си пичеля паричките. Изкарвам ги с честен труд.
- И на това му викаш честен труд.
- Разбира се. Да не крада? Ходя по пазарите и продавам стока, дето я купувам отвън.
- Така значи?
-Гошка, я по- добре си гледай работата, че ако те подхвана…
- И какво? Значи ме плашиш?
- Как да те плаша? Отивай да работиш, па помагай на ващи!
- Ти не се меси в нащи работи. Когато му дойде времето и аз ще работя.
- Това време отдавна е дошло. Вече си на двайсет и пет, а работа не си подхващал. Уж търсиш, а все не намираш.
- Така е брат. Хайде, да не се разправяме повече, че всичко ми закипя.
АЛО, БЪРЗА ПОМОЩ
- Ало, ало… 
- Какво сте се развикали бе, госпожо? Ушите ми и без това пукат. Слушам, тук е пожарната.
- Кой, кой, бърза помощ ли?
- Никаква бърза помощ не е. Тук е пожарната.
- Ало, някой се намеси в разговора ни. – Ей ти, затваряй, че не чувам!
- Коя си ти бе, я затваряй, че я не си ме видяла, я не си умряла!
   Зър…
- Бърза помощ ли е, мъжът ми?
- Да, кажете, момент да запиша адреса! “Генерал Колев номер?”
- Номерът е записан на пътната врата. Казах, номер три.
- Ще чакате, в момента имаме много случаи!
- Ало, ама ви, мъжът ми, по-бързо! Ей, че проклет телефон, пак прекъсна!
   Зър…
- Пак ли сте вие? Не разбрахте ли, че тук не е бърза помощ! Айде затваряйте, че тук е пожарната!
- Абе, господине и без това мъжът ми изгоря.
- Кой изгоря? Нищо не се чува.
   Зър…
- Какво сте завикали бе, госпожо? Да, бърза помощ е.
- Най-сетне, той си замина.
- Кой си замина?
- Ами, мъжът ми. Елате и си го вземете!
- Ало, ало, кого да вземем?
- Олеле… Всичко  отиде…
- По-спокойно! Какво отиде?
- По-бързо, по-бързо! Мъжът ми полудя. – Ало, бързо помощ, линейката, психиатрията…
писателят сатирик Мария Герасова- Спасова

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>