Споменавайки за важните неща в живота, всеки един от нас трябва да се замисли най-напред за приоритетите, които ни съпътстват докато сме живи, които не бива да загърбваме.

Всички  знаем, че  на първо  място в живота е семейството и редом с него любовта, уважението и толерантността.
Не бива да забравяме, че животът не е само красота и осеян с цветя, и рози. Житейският ни път е изпълнен с много трудности и всевъзможни други препятствия.
Човекът  се учи още от утробата на майката, като  бебе и така до края на живота си, и винаги има с какво да допълва празноти-
те, дори никога не ще ги допълни.
Не напразно  бащата на  философията Сократ казва: „Аз знам, че нищо не знам.”
Самият той с Платон полагат основите на философията. Сок-рат  се стреми да подтикне  хората  да  размишляват над своите постъпки, над разбиранията си за морала. Неговата максима “аз знам  че нищо не знам“ е израз на желанието му да се отърси от традиционните мнения и сам да премисли моралните ценности.
Всеки човек общувайки с другите, търси правилните отговори и  определение  за  понятията  като  „Добро“, „Справедливост“ и „Достойнство“.
В  добродетелта се  крие вечната истина, че човешкото  позна-
ние  е  безгранично  и  колкото  повече научаваме,  разбираме че
предстои още много какво да се научи.
Трудно се живее с изненадите, които ни преследват. Животът ни кара да прекарваме стотици часове в мислене и решаване на различни  проблеми от  всякакво  естество. И когато даден проб-лем се разплете и стигне до финал, се появява следващия, който чака да бъде разрешен .
Бих  определил човека като като празен съд, който е почти за-
пълнен,но все още има празно място, което трябва да се допълва.
За да се случат или не,нещата имат винаги своите причини. Те не идват случайно или с помощта на някакъв късмет.

1
Случват се и неща, които  не  очакваме, дори и не желаем; на-
пример – болести, нараняване, влюбване, разлюбване, загуби  и т.н., неща които тестват душата и нашето вътрешно „его“.
Срещаме различни хора в живота.
Всеки  има своя начин на поведение, загуби и т.н.; неща които тестват  нашето  вътрешно „Аз”, и ни изграждат, и оформят като
като  личности. Зависи  от самите  нас …, дали  ще  се поучим от грешките, които са от съществено значение.
Съществуват и  други  конкретни моменти, и неща, които съ –
що тестват,  определят  нашето поведение, психиката; и отклика към  съответния  събеседник, но не и да се поддаваме на антаго-
нистично  поведение  спрямо  другия. Въпреки това съществува антагонизъм във всичките му проявления.
Дългият и труден път на  тестване на личния живот- с всички-
те  му  етажи, подробности и  аспекти, които моделират, и съще-
времено оформят характера на отделната личност.
Както и да  живее човек, никога не  ще  избегне неочакваните,
трънливи, и жестоки неща, които ни заобикалят.

 Николай Пеняшки