На „ти“ или на „вие“? До неотдавна общоприетата форма на обръщение в службата или към непознати хора беше „Вие“. Днес тя като че ли вече излиза от употреба. Това обаче не прави общуването по-лесно. Тъкмо напротив.
С какво трябва да се съобразяваме, за да минаваме за хора с добри обноски? Това най-добре знае експертът Ханс Михаел Клайн. Той е председател на германското дружество „Книге“ и организира семинари за добри маниери, в които видно място заемат и формите на обръщение. В личния и в професионалния живот важат съвършено различни правила, казва той: „В личната сфера по-възрастният е този, който може да предложи да си говорите на „ти“. В службата дали формата на обръщение ще е „ти“, определя по-висшестоящият в йерерхията.“ Когато се срещнат двама равнопоставени, например шефове на отдели, служителят с по-дълъг стаж е този, който може да предложи свойското „ти“.
Не говори на „ти“ с шефа си!
Общуването на „ти“ има много разновидности. В Хамбург например е възприета особена форма на общуване между началник и подчинен. Учтивата форма се съчетава с малкото име: „Маркус, бихте ли свършили тази работа?“. Хамбургското „ти“ се използва в асиметричните контакти, сиреч когато шефът се обръща към подчинения си. Не е прието обаче подчиненият да говори на „ти“ с шефа си. Това е признак на лоши обноски.
Баварците пък комбинират неофициалното „ти“ с фамилното име: „Господин Хубер, ела незабавно в кабинета ми!“. В политическите среди е разпространена още една разновидност на неформалното общуване: социалдемократите например си говорят на „ти“, защото се чувстват като част от общество на единомишленици.
И в общуването – като във всичко – е важен най-вече балансът
Обръщението – огледало на нравите
Формите на общуване се променят, казва говорителят на Дружеството за немски език Холгер Клате. „Формата на обръщение винаги е израз на промените в обществото и на динамиката в определена група, към която принадлежим“, казва той. Впрочем, още през Сревновековието се наблюдават подобни промени. Към високопоставени личности обръщението дълго време е „Вие“: „Ваше величество“ и пр. Впоследствие в социалния регламент се налага обръщението „той“ или „тя“: „Желае ли Господарят закуска?“. По времето на абсолютизма е възприето монархът да говори от свое име в първо лице множествено число: „Ние, наше величество, повеляваме!“.
Фамилиарното днешно време
В днешно време обръщението на „ти“ е нещо обикновено. Особено силно тази форма се налага в рекламата. „Икеа“ например използва в рекламните си клипове формата „ти“, за да привлича потенциални клиенти, подчертавайки, че и те са част от една по-особена общност.
Кои обаче са типичните клопки при общуването на „ти“? На първо място в класацията е следният пример: на фирмено парти шефът казва, че сега вече всички ще си говорят на „ти“ и всичко тече наистина по мед и масло. Само че какво става на другия ден? Шефът вече напълно е забравил за дружеското си предложение. В такъв случай избягвайте директното обръщение, съветват езиковедите. Неопределената форма е най-добрият вариант: „Нямахме ли намерение да говорим днес по темата Х?“. Най-добре е подчиненият да изчака реакцията на шефа и да не му напомня за неудобното „ти“.
Златното правило на добрите обноски гласи: реагирайте според ситуацията! Нека тя ви диктува кое е правилното обръщение – дали „ти“ или „вие“.
http://www.dw.com/bg/%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5/a-16494076
тагове:златното, правило
