Латинка-Златна е родена на 27.12.1957 г. Живее в Ловеч.
Има издадени девет стихосбирки: „Жена на Природата(1993); „Избраница на Слънцето”(1998); „Родопски чанове”(2004); „Нишан” (2006); „Свян” (2008); „Мелодия в зелено”(2010); „Сияние”(2011); „Дихание” (2012); една двуезичната книга на български и сръбски език „Дъх на мечти”(2015). Също така има издадени преводни книги: двуезична поетична книга от босненски на български eзик „Гравитацията на поезията” (2015) от Ибрахим Османбашич; двуезична поетична книга от македонски на български език „Магичен кръг” (2015) от проф. д-р Христо Петрески; петезична антология на съвременна поезия „Гласове от Балканите” (2016); двуезичен Алманах на съвременна македонска поезия (2016), двуезична поетична книга от сръбски на български език „Небесни птици” (2016) от доктор по икономика Лиляна Фиат; двуезична поетична книга „Вик” (2016) от македонски на български език от проф.д.н. Васил Тoциновски, триезичен Алманах на съвременна босненско-херцеговинска поезия (2016); двуезична поетична книга „Частици хематит” (2016) от македонски на български език от Борче Панов; двуезична поетична книга „Любов, пресъздадена в тишина” (2017) от македонски на български език от Ристо Ячев и двуезична поетична книга „Имане” (2017) от босненски на български език от Мубера Исанович.
Нейното име е вписано в „Атлас на българската литература” (1878-2012), том Трети. Носителка е на много международни и национални награди. Нейни стихове са включени в над 40 международни антологии и алманаха и 15 национални алманаха, и са поместени в международни списания, в централния и местни вестници.
На 1 ноември 2011 г., в Деня на будителите, е удостоена с Почетен знак на град Ловеч за спечелени първи награди в международни литературни конкурси, за принос в развитието на съвременната поезия и литература и издигане престижа на Ловеч.
На 21 ноември 2012 г. от Изпълнителното бюро на Централния съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса е удостоена със званието „Почетен член”.
На 05.04.2016 година е отличена с две награди от Съюза на писателите в Сърбия и в чужбина – „ПЛАКЕТ” за забележителните ù резултати от различни конкурси, фестивали и събития извън Съюза и „ДИПЛОМ” за изключителния ù принос в Съюза.
През 2017 година на 8. Международни литературни срещи в Сараево е отличена с признанието „КНС ПЕРО”, в категория „Международно културно сътрудничество”.
Латинка-Златна е била председател на международно жури за хайку поезия (2012) и член на международно жури за хайку поезия (2013) на Мелнишките вечери на поезията в България.
Превежда стихове от босненски, македонски, сръбски и хърватски език.
Нейни стихове са преведени на сръбски, руски, полски, македонски, украински, арабски и др. езици.
Редактира книги, пише репортажи, рецензии и публикува фотографии.
Член е на Съюза на независимите български писатели и на Съюза на писателите в Сърбия и в чужбина.
Стихове от новата поетична книга „Небесна” на Латинка-Златна, която се очаква да излезе от печат през месец януари 2018 годинИа
И УТРЕ ПАК ЩЕ ДОЙДЕ ДЕН
1.
И утре пак ще дойде ден.
С дъха на Пролет
ще дойда аз при теб.
Ти, който знаеш езика на звездите
и другаруваш с тях,
ще ме посрещнеш
с топъл хляб и сол,
в нозете ми ще разлееш
небесен огън
и над Рожен ще ме вдигнеш на ръце.
Родапа в зелената си светлина
ще ни обгърне
и в буйните си бисерни потоци
ще ни къпе.
В дъхтящото си на билки и смола обятие
ще ни люлее…
Перелик и Снежанка ще ни милват.
И омагьосани с музиката на Орфей
ще литнем…
Ще избухнем в Слънце.
И утре пак ще дойде ден,
който от днес започва!…
2.
Сто години ще пътувам към тебе.
Плевели, избуяли от предателства,
злоба и завист, ме спъват…
Плевели отвсякъде никнат
и покълват.
И земетръси ме люлеят…
Сто години ще пътувам към тебе…
Ще ме чакаш хиляда?!
Звездоброецо от планетата Любов,
времето бързо се търкулва…
Искам само да потъна
в прегръдката ти
и да присъствам светло
в Деня ти.
Вече си литнал към мене?
Ще успеем ли да се срещнем
преди залез?
– Ще се справим!…
3.
Родопа във вълшебната си люлка ме люлее
и бди над моя сън.
Потоците й бисерни целуват челото ми.
Зелената й тишина вибрира във косите ми…
по тялото ми.
А топлият южняк благоухания
на смола и билки ръси.
Към мен пристъпваш тихо.
Шептиш ми нежно:
„Латинка-Златна Чиста,
позволи ми да дишам въздуха ти.
Безсмъртниче любимо!”
Думите ти звучат като лирата на Орфей,
молитвено.
Помилвах те…
Звездоброецо, усмивката ти е
с цветовете на дъгата.
По лицето ти звездички бели чуруликат…
Светиш!…
От звъна на чановете се събудих.
И цялата Вселена с ехото запя:
„И утре пак ще дойде ден,
който от днес започва!…”
ЛЕТИ СЪС ПОЛЪХА НА ВЯТЪР СВЕЖ
В мен влюбени –
тъй както в тебе аз:
безумно, беззаветно, без взаимност.
Ангар
Лети, лети, поете-птица,
към обетована мечта лети!
Пътуването ти към мен
ще бъде дъъъъълго.
След теб ще бягат
в сто пòлета – милион бразди.
И къщи със дворове.
Океани, планини…
Големи, черни облаци;
светкавици и урагани –
сто стихии.
Ще бягат те
под милиард звезди…
Помни!
Изключиш ли двигателите си,
ще паднеш.
Но ще ме търсиш ти.
И питаш ме къде?
На дъното на седмото Небе!
Не знаеш как да ме обичаш?!
Вземи със себе си доверие.
Усмивката си –
топлина от длани.
Тъгата си от есента вземи!
И песните си, с полъха
на вятър търсени!
Защо крилата ти запърхаха?…
БЯЛА ПРИКАЗКА
Градът блести от светещи елхи,
изпълнен с радост и надежди.
От планината неженалтов звук
край нас трепти…
Във въздуха омагьосани танцуват
снежинки-бели пеперуди
и закачливо, с меките си устни,
докосват миглите ни.
Пред витрина, отрупана с парфюми,
дрехи, чанти и цветя
гласът ти кадифен ме гали:
„Любима, подарък скъп си избери
и запомни нощта на чудесата!“
Помилвах те –
и ангели от лицето ти
се усмихнаха!
Горещата ти длан прегърна мойта длан
и тръгнахме нататък…
А вятърът наду цафара…
Приятелю, сложи си шала!
САМО НА НЕБЕСНА СЕ ПОЛАГА
Музиката ти ме хваща за ръка
и ме води в един прекрасен
и вълшебен свят.
Влиза в кожата ми,
като гальовна нежност
и като магия.
Обгръща душата ми
и я вдига нагоре,
пълна с ритми и хармония.
Кой може да се похвали,
че му правят всяка вечер
виртуална серенада, кажи?
– Само на Небесна се полага!
Автор: Латинка-Златна, Ловеч
