Инженери доказаха, че проект на Леонардо да Винчи бр.229 за мост е осъществим

Името на Леонардо да Винчи е синоним на гений в много области. Освен художник, учен и изобретател, Леонардо е създал и проект на мост, който за съжаление никога не е бил построен. Днес учените доказват, че конструкцията би издържала натоварванията. 
През 1502 г. султан Баязид II иска да свърже Истанбул с Галата с мост, който да минава през залива Златния рог. Юстиниан Велики стори там мост през 6-ти век, но Баязид иска да свърже централните части на двата града с мост, минаващ над по-широка част на залива. 
Леонардо да Винчи намира решение на това инженерно предизвикателство, създавайки проект на мост с един отвор, достатъчно висок, за да може да преминават кораби под него. Това е можело да бъде най-дългият мост в света за времето си. 
Оригиналната скица на Леонардо и моделът на Карли Баст и Мишел Сиун, изграден от 126 части.  
Плановете на Леонардо са били изгубени, но след като са повторно открити през 1952 г., през 2001 г. инженери решават да построят умален вариант в Осло, използвайки съвременни материали. Има дори проект да се построят повече мостове на различни места по света. Иронично, едното предложение е отхвърлено, защото моделът е “твърде модерен”.
Мостът на да Винчи в Осло. 
Не всички са смятали обаче, че дори проектът да е бил одобрен, да Винчи е можел наистина да го реализира с технологията на онова време.   
Карли Баст (Karly Bast) от Масачузетския технологичен институт (MIT) проучва материалите, които са били достъпни по времето на Леонардо, методите за изграждане в епохата и дори геологията на мястото. Дори да се предположи, че ученият не е успял да създаде нов метод за изгрдаждане, което според неговите записки той вероятно е направил, Баст заключва, че мостът е щял да бъде устойчив, ако е построен от камък. Другите варианти пред Леонардо – тухли или дърво – нямаше да са достатъчно здрави. 
Иновацията на да Винчи е била да замени поредиците от полукръгли арки, използвани да поддържат мостовете по онова време, с една единствена разтеглена арка с дължина 280 метра. 
“Това е изключително амбициозно”, обяснява Баст. “Това е около 10 пъти по-дълго от стандартните мостове по онова време”.
Баст построява модел в мащаб 1:500 със 126 3D-принтирани блока и представя своите проучвания на научна конференция в Барселона. 
Самата форма на съоръжението на сплесната арка разпределя равномерно напреженията в цялата конструкция и те са само на натиск. Това е изключително благоприятно за достъпните по онова време материали като камък и тухли, които не издържат на натоварвания на опън.
Другата голяма иновация на проекта е формата на бреговите устои, които стабилизират моста срещу хоризонтални сили, подход, който вече доказа своята ефективност при моста в Осло и бе достатъчен да удържи при сериозни земетресения. 
Източник: IFLScience - Leonardo Da Vinci Once Designed The World’s Longest Bridge, Engineers Just Proved It Would Have Worked
https://nauka.offnews.bg/news/Tehnologii_7/Inzheneri-dokazaha-che-proekt-na-Leonardo-da-Vinchi-za-most-e-osashte_138116.html

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>