Най-старата използвана и до днес обществена настилка в Пловдив е на повече от 2000 години.И днес, жителите и гостите на града,които преминават през най-атрактивния подлез „Археологически“ стъпват по същите камъни,по които са вървели траки и римляни в началото на новото летоброене.Съвсем сигурно е,че по тези огромни плоски камъни са стъпвали минимум четирима римски императори.Каменните блокове,с които е застлана бившата улица са с размери до метър и нещо /по дължина/ и са дебели до 50 см.Изгладени са до блясък от преминаването на милиони хора върху тях за последните 20 века.

Първият градски часовник в Османската империя е Часовниковата кула на Дановия хълм /Сахат тепе/ в Пловдив.Тя е издигната през 16 век  и е една от най-старите подобни кули в Европа.Реставрираното съоръжение и до днес дава звуков сигнал на всеки час.Служила е за модел при изграждането на часовниковите кули в Трявна,Карлово и Карнобат.През 1927 год.кулата е обявена за народна старина, а през 1995 год. за архитектурно строителен паметник на културата.Първата часовникова кула на това място е била с дървена конструкция  и е издигната още в периода 1578-1611 год.Часовниковият механизъм бил изработен от италианския конструктор Антонио Барбаджелата.Времето се измервало не с  циферблат, а с камбанен звън.В началото на 19 век дървената конструкция е унищожена от пожар.През 1809 год. започва строителството на кулата от камък.В сегашния си вид е завършена през 1812 год. и е висока 17.5 м.През 1883 год. в нея е поставен нов голям часовник,изработен във Виена.През 1909 год. каменния градеж е ремонтиран от бригада брациговски майстори.

Първият обществен часовник в сегашните български земи е съществувал в Пловдив още през първи век след Христа.Около 160 година на скалите на Сахат тепе е имало слънчев часовник с мраморна плоча с римски цифри за часовете.Циферблатът на това съоръжение е запазен и до днес в Археологическия музей.

По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“