Първият градинар на Бунарджика / „бикчия“- пазач на тепето/ е назначен от общината в 1881 год. Това бил Сюлейман ага.Избраният бил рядко трудолюбив и скромен човек.Толкова обичал работата си, че в старостта си умрял, работейки на хълма.Намерили го една привечер,безжизнен, но все още с лопата в ръка.

През 1910 год. общината назначава за градинар на Бунарджика Георги Николов. Завършил в Чехия, той „донася“ парковите перспективи, изгражда първите растителни групи,геометрични фигури и профилирани тревни площи.Негово дело е конфигурацията на алейната мрежа в ниската зона.Оттогава са и много от дървесните видове в тази част на хълма.

Първият градинар / в същото време и пазач/ на Дановия хълм е Никола Клисуреца.След назначението си в 1910 год. приел работата си като съдба не се спирал по цял ден и се грижел за растенията,като деца.

На Дановия хълм живее зелено водорасло-Phytophthorakevensis- този вид е характерен само за тропическите области на света.В България видът живее единствено на този хълм и се чувства отлично.

Гугутката е описана като нов за науката вид в Пловдив.Това става при наблюдение на птици на Младежкия хълм в началото на 19 век.Откривателят й, големият унгарски естествоизпитател Емерих /Имре/ Фривалдски организира 7 природонаучни експедиции на Балканите от 1833 до 1870 год.Първите две са в България- открити са и описани много нови за науката растителни и животински видове.

Фривалдски е член на Маджарската академия на науките.На Младежкия хълм той открива непознато на науката растение,което носи неговото име фривалдскиево плюскавче.

По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“