ПРОЗРАЧНОСТ

Раковски през 1867 г. в книгата си “Българските хайдути” пише:

”… штото конечната пропасть Византийскыа дьржявы можiаше ся iоште въ техъ времена прозрачи!”. В съвременнен прочит този текст казва, че падението на Византия още в тези времена е могло ДА СЕ ВИДИ (да се прозре). Разбираме, че думата “прозрачи” Раковски е употребил в значението “да се види предварително”, да се провиди (още тогава). Така ние разбираме, защо днес думата прозрение означава да “видиш”, преди да се е случило нещо. Представката про- означава “през” и с нея започват думите провира, промушва, прохожда, проблесна, продума. Очевидно е как се е формирала думата про-зрач-ност. Тя е означавала, че зрението ни (ЗРАК) преминава през ПРЕ-градата и затова тя е прозрачна.

БЕЗДНА

Думата означава “без дъно”, без-дна. Морска дълбина без дъно – бездънна, бездна.

ВОПЪЛ

Во плач – с плач, през плач.

ВОНЯ

Идва от вонь, означаващо “в него” – во онь. Това е показвало, че миризмата идва от тялото, особено тогава, когато то се е разлагало – тогава се нарича смрад. А смрад идва от смърт.

 

ДЕБРИ

От дъбрава – дъбова гора

ЛОНОН

Долонь означавало длан. Дон е било старата дума за река, формирала имената на реките Дон, Дунав, Днепър и Днестър. Долонь+дон – Лондон. Градът е на място, където реката се извива, във формата на длан.

ЗАБАВЛЕНИЕ

Думата буквално означава забавяне. Ако нещо ни доставя удоволствие, то ние не искаме то да свършва. Затова казваме, че се за-бавля-ваме.

ЗВАНИЕ

Думата идва от зов. Тоест звание е това, как зоват, призовават военния. Какъв чин носи, с който се обръщат към него – зовят го. В сръбския език “кáко се зóвеш?” означава “как се казваш?”. Оттам идва думата ЗВЪ(О)НЕЦ – звънче, малка камбанка. Чрез звука си, звънецът призовава да му обърнеш внимание.

Старобългарската дума ЗВАТИ означава повикване по име, възклицание, и дори покана. Затова казваме призован, призван, призовка.

ИЗВЕСТНО

Думата в старобългарския език означава твърдо, точно, ясно. Очевидно такова значение тя има и днес – относно някое познание

Руската дума ИЗВЕСТНЯК означава твърда скала, използвана масово за строежа на крепости и замъци.

ИЗТЯЗАТИ 

Старобългарска дума, означаваща обтягане. Пряка връзка има думата “изтезание”, прилагано в разпитите, като един от методите му е разтягане на тялото на мъченика.

КОЩУННИК

Старобългарска дума, означаваща шут, смешник. Съответно КОЩУННИЦА са наричали танцьорката, актрисата, което често е било едно и също. С навлизането на християнската религия е възникнала думата кощунство, в смисъла на нещо несериозно, смехотворно и дори опасно. Свещениците са характеризирали старите дохристиянски порядки, обряди и светилища с думата кощунство, в смисъла на нещо смехотворно и неразумно, неистинско.

ЛИКОВАНИЕ 

Това е старобългарска дума, означаваща многолюдно пеене, танц. ЛИК е било събрание на пеещи в храм, хор. Днес, когато хората ликуват, те играят и викат от възторг.

НЕИСТОВНО

Думата означава “с ожесточение”, с ярост. НЕИСТОВ е “излязъл от себе си” човек, афектиран, разярен. Коренът на тези думи е старобългарското “истъй”, означаваща истински, съществуващ. Очевидно НЕ-ИСТ-ов означава, че човекът не е в нормално състояние, не е на себе си.

НЕЛЕП

Думата ЛЕП е означавала хубав, добър. Тя се е запазила и днес в западните Балкани – Лепа Брена. Очевидно е, че НЕ-ЛЕП ще е неприличен, безразсъден, срамен. Днес думата нелепо носи смисъла на неразумно, глупаво, неоснователно, напразно.

ОБАЯТЬ (ОБАИТ)

Старобългарска дума, означаваща да уговориш, да измамиш, да урочасаш. Тоест – обай-ваш някого, чрез заклинания, лош поглед или думи. Оттук произлиза думата обаятелен, очевидно носейки смисъла на лъжовен, измамен и затова омайващ.

ОБСТОЮ

Означава обсаждам, обкръжавам. Старобългарската ОБСТОЯТИ е означавала стоене в кръг, обкръжение. Днешната дума обстоятелство може да бъде разгледана в смисъла на нещата, които са наоколо, които ни обкръжават. 

ОПЪЛЧЕНИЕ

Опълчение е съставена от о-полча-ване, тоест – събиране на войска в полкове. Редовната войска вече е сформирана – в казарми или на фронта, а допълнително се ополчават само доброволци към нея. 

ОРАЛО И РАТАЙ

Орало се е наричало по-рано ралото, инструментът за оране. ОРАТАЙ са казвали на човека, който оре, орачът. Така се е формирала думата ратай, тъй като той в последствие е можело да бъде всякакъв работник, а не само орач. По сходен начин е сформирана и думата глашатай – човек, който огласява новини.

ОТМЕТАТИСЯ

Старобългарска дума, означаваща отричане, непризнаване, отхвърляне, отпадане. Думата МЕТКА е означавала отбелязване, а отказвайки се от метката, това вече е от-мята-не.

ОТРÁ

Старобългарска дума, означаваща филиз, нова, млада клонка – от-раст-нала на дървото.

Точно това значение има сформираната впоследствие дума отрасъл – нов клон в наука, производство, дейност.

 

ПАСХА (в превод от еврейски – преход, пощада)

Пасха е празник Възкресение Христово, като тържество, победа на живота над смъртта – тоест се явява преход и пощада. Самата пощада е вид преход.

ПОПРИЩЕ

Старобългарска дума, означаваща мярка за дължина, равна на хиляда крачки или дневен преход. В днешния си смисъл, думата също може да бъде разгледана, като житейски път, насока в развитието на човека.

 

ПОСЛЕДНИЙ

Старобългарска дума, означаваща изостанал, краен, окончателен. Последен е този, който върви ПО СЛЕДИте на тези, преди него.

 

ПРЕЛЕСТНО

Лъжливо, пленително, коварно. Идва от думата ЛЕСТИ, която означава да мамиш, чрез красиви думи, с цел заблуждение и заслепение на човека. Подобен произход има и думата лес(т)но. На руски лестница е стълба – спомнете си, че един от основните методи в кариерната стълбица е ласкателството.

 

ПРЕРЕКАНИЕ

Означава възмущение, противоречие, спор, упорство. Идва от старобългарската ПРЕРЕКАТИ, означаваща да прекословиш, да говориш пряко (против) някого, да го ПРЕ-късваш, когато говори (РЕЦИ). 

ПРИЧАСТИЕ

Думата означава участие, общение. Старобългарската ПРИЧАСТИТИСЯ е означавала да станеш участник, ПРИЧАСТНИК. Затова ПРИЧАСТЕН е този, който взима участие в нещо.

ПРОСТИ

Думата идва от ПРОСИТИ, означаваща да стоиш благоговейно, в очакване на премъдростта божия. А не както днес – да просиш.

СЕЛО

Се-ло са наричали поле, обработена земя, на което ще се сее.
Селата (в съвременния смисъл на думата) са “поСЕЛЕ-ния”, които са се образували, когато хората започват да се за-СЕЛ-ват близо до обработваната земя – по села-та (тоест – нивите).

ОБРОЧИЩЕ

Обричам се, вричам се (от обруч – кръг), по същия начин в църковнославянски – обручавам (венчавам, обричам) – и двете са свързани с кръга.

СНИЗХОДИТЕЛНОСТ

Думата означава “да слезеш по-ниско” до нивото на другия, да приемеш неговото ниво, неговото състояние, неговата бедност (материална или душевна).

СТОП

Старобългарската дума “стопа” е означавала стъпало, следа.

СУКОЛЕНО

Старобългарска дума, означаваща колянце в стеблото на растение, затова има растения – сукуленти.

ТАКОЖДЕ

Старобългарска дума, означаваща “то същото”, равно, също така. Думата “тъждествен” идва от съкратеното такожде-ствен. А думата ТАЯЖДЕ е означавала тази същата.

ЦАРОГРАШКИТЕ търговци – така са наричали търговците в Константинопол.

НАДЕЖБА
Така е била думата надежда

ЧЕСТИТ
Означава щастлив. “Честити родители” или “Честити сме да обявим …”. Тоест днес, когато честитим, всъщност “щастливим”

СБИТÏЕ
Събитие. Сбит-ие, тоест сбъднало се е.

ВЕТЬЕ – вече

НИХНО – тяхно

ХВАТИЛИ – започнали

ДОСЕЖНО – относно, касателно, досяга го – оттам и думата засяга.

ЛЮБОРОДНО – родолюбиво

ОСОБНА – особена

ПОТРЕБА – нужда

НЕЗАБВЕННИ – незабравими

КОНЬ – към.
“… что сте мързеливи и студени конь добрите работи.”

ПОПЕЧЕНÏЕ – старание
“Они приложиха големо попеченïе да научат во священни-те книги поостроумни-те ученици…”

ПО ПУСТИНА – напразно
“… и путешествието не им бе по пустина, понеже получиха банеренïе-то, за кое-то беха отишле.”

————————————————————-

1892
Жива Старина, том 3
Семейния живот на народа
от Димитър Маринов

Едно от най-приятните ми занимания е да чета стари книги с “химикал и тефтерче” в ръка, тоест с отворен документ в Word. Ето какви находки събрах от тази толкова интересна книга:

При първа прилука – при първият сгоден случай

Има такава узречица – има такава приказка (в смисъла на поговорка)

Такожде – също так

Я ми повражай, бабо – я ми погледай (предскажи), бабо.

Бях предначертал – бях планирал

Така изгледва – така изглежда

Едноимци – едноименници, адаши

Епитират го с укорителен епитет

Подéвка – по-малката сестра от две и повече сестри, девойка, която не се “момее” още

Преженвание – по-малка сестра да се омъжи преди кака си

 

Вредна мома – оправна, къщовница

Невредна мома – неуредна, смотана, лоша къщница

 

Повече нещо – още нещо

Кити косата си с китки и гужда венец

Узаóдслънце – по залез

Приказките дóтрая немат – разговорите нямат свършване

Посяване – сеитба

Мрътвина – усойно място

Влáка – род, фамилия

До трети повой – до трето коляно

Скопчано с – съпроводено с

Продължават да се разговарят

Кът в стаята – ъгъл на стаята

Дарь, дарьта – зестра, зестрата

т. iе. – т. е. (тоест)

 

Лаутаръ – цигуларин

Отъмне – отнеме

Дарове за роднините на момата и други ситници (ситници – без дар и гладни няма да си тръгнат)

Шопур – илей за водата на зидана чешма

От еди коя си къща имат годка (желание) да я вземат за снаха

Жените настáяли чекат – жените чакат прави наоколо

Унукиня – внучка

Сщателно – щателно

Тегóтна сватба – богата сватба

Оруглица – сватбено знаме

Гужда – поставя

 

Гуди – слага

Махла – махала

Чърга – черга

Глеженетье – глезаните

————————–

1902
Старото българско население

в Североизточна България

от Любомир Милетич

Се сторила – станала

Негибнати – непипнати

Мачорок – котарак

Следния – следващия (Районът бил слабо населен, но на следния – XVI век, вече е имало няколко големи града. Л. Милетич)

 

Отнайнапред – в началото

Сгажда – съвпада

Понякъде – някъде

 

Подирните – последните

Памучена прежда

Най-много свет се издигал – най-много са се изселили

Срещат се само низ Дунавската област – само из …

До неотколе – до неотдавна

Скриище – скривалище

 

Същата вечер трябваше да се намеря в Османпазар – да пристигна в …

 

Изеднáчили – уеднаквили

Подпълен – по-пълен, цялостен

Преставил са я пълен с дни на 1866 Декемврия – починал на преклонна възраст

Разочаруван – разочарован

Стари особности – стари обичаи

Цитувах тоя откъслек – цитирах този откъс

Неотколе – неотдавна

Тръгна самси да търси вода – тръгна сам, самичък

———————-

1865
Различны познанiя за ученици

от Иван Богоров

 

Полус – полюс (пол-ос)

Раздалеч – разсояние

Северни валяк – северното полукълбо

 

Предявяват – показват, виждат, представят

 

Мъгляви звезди – мъглявини

Попова слама – Млечния път

Сирiй – Сириус (звездата, най-близка до нас)

Земный валякъ – земното кълбо

Магнитисана игла – магнитна игла (в компаса)

Звездоброеци – астрономи

 

Понудява ни – кара ни, принуждава ни

Създавника – Създателя

Трескавица – светкавица

Гърмел – гръмотевица

 

Гръмовити отводи – гръмоотводи

Завчасъ – за миг, мигновено

Една скорошна бъдност – едно близко бъдеще

Да ся благодари ней – благодарение на нея

Съобщи – съедини

Не им румнува – не им хрумва

Невтонъ – Нютон

Ручак – ядене (три яденета на ден, например)

 

Предел – край (от кой край си, например)

Отистина – наистина

 

Трезни – трезви

Велят – казват, разправят

Мочат – пикаят

Русскiйатъ езыкъ – руският език

Деньтъ и нощьта – денят и нощта

Истыя – същия

Токмо също

Предисторично и предхристиянско доба – Предисторично и предхристиянско време

Бъднийтъ вечеръ на Коледа (Бобеков 1871 г.)

Смешна позорищна града в 5 действия – Д. Войников – Смешна сценична(театрална) пиеса

Учитель рухчушкiй – русенски учител – през 1850 г.

Водитель за взаимны тѣ училища – от Савва Доброплодный през 1852 г. – Ръководство за взаимните училища

Вапсаны-ты яйца по Великъ-денъ – от Д. Душянов през 1872 г.

Баснословие – митология

Свѣштовъ – Свищов (според употребата на Ѣ градът трябва да се е наричал Свещов или Свящов)

Злочинства – злодейства

Скоро-печатница – модерна печатница – през 1904 г.

Бързотискна печатница – през 1880 г.

“Смѣсна китка’ на Петко Славейков 1859

“Книговище за прочитане” на Иван Богоров 1874 г.

Бьрзо-потисникъ – печатар (по Богоров)

Издател-стопанъ и отговорник на изданието

Извѣстник гражданский – вестник за гражданите

Особна притурка към вестника – специална притурка

 

“Жива старина” Етнографическо (фолклорно) изучвание (списание) На Видинско, Кулско, Бѣлоградчишко, Ломско, Берковско, Орѣховско и Вратчанско – издава се в Руссе

Изустно упражнение – устно упражнение (Блъсков – 1873 г.)

 

Всесветската парижска изложба – Парижкото изложение