Думата „масонство“ в България за съжаление има негативна конотация заради националните особености на така наречения „Преход“ – периодът след фасадното падане на комунистическия режим у нас през 1989, който, според мнозина, продължава и до днес. Основната причина за отрицателната асоциация е приемането в български масонски ложи на хора, забогатели по съмнителен или доказано престъпен начин в периода от последните години преди падането на комунизма до днес.
Нашата статия обаче ще ни припомни накратко как се заражда масонството в света, каква е била неговата цел и роля в развитието на обществото ни и най-сетне, ще ви запознае с основателя на първата масонска ложа в България „Балканска звезда“ в Русе – Иван Ведър.
Много кратка история на масонството в света
“Масонство” е дума, която иде от английската mason и френската maçon думи за зидар или за човек, който работи с тухли. Макар и да не знаем със сигурност кога точно възниква движението, учените смятат, че началото му е поставено в Древен Египет при обединението на зидарите, съградили пирамидите и други древноегипетски строителни паметници, в сдружения.
През вековете тази идея се прехвърля и в Европа и официалната теория за началото на масонството на Стария Континент сочи Шотландия за негова родина, когато през 1599 група местни зидари създават първата ложа с обреди и тайни посвещения.
В основата на масонството стои идеята за за взаимопомощ на посветените членове без оглед на това дали се познават лично или не и в кой край на света могат да се озоват. Смята се, че чрез тайни знаци, общи и знайни на всички масони по света, те могат да се идентифицират един пред друг и са длъжни да помагат на събратята си в беда. Идеята не е учудваща – представете си през 16-ти век зидар, който месеци и дори години наред работи на обект в друг град или страна, оставен на милостта на господари, които имат склонност да злоупотребяват с времето и доверието им. С други думи, масонството възниква като необходимост, която в наши дни бихме нарекли „браншова организация“ с тази разлика, че идентификацията се осъществява с тайни знаци и обреди.
Постепенно интерес към идеята зад масонството проявяват все повече
хора и самите масонски ложи започват да приемат за свои членове не само зидари, а хора от всякакви професии. Оттам масонството започва да се нарича „свободно зидарство“. Важно е да отбележим обаче, че по-голяма част от масоните споделят общи качества – открояват се като силно мотивирани и талатливи хора, с изключително развита обществена отговорност, които често притежават висока интелектуална култура. Някои по-известни личности, които са били посветени в масонството са Йохан Себастиан Бах, Джордж Вашингтон, сър Уинстън Чърчил, Йозеф Хайдн, Хенри Форд, Оскар Уайлд, Марк Твен, Александър Пушкин и доста други.
Световната история на масонството е осеяна с интересни факти, а самото движение се развива неимоверно много през вековете. Ако ви е интересно как възниква масонството в Русия, какво точно се случва в Англия през 1753 и 1877 или какви са обредните символи на масонството, може да започнете от статиите в Уикипедия.
Масонството в България
През 1880 година след Освобождението в Русе, Иван Ведър основава първата масонска ложа в страната ни „Балканска звезда“ (Etoile des Balkans). Първите й членове-основоположници и свободни зидари са революионерите Захари Стоянов, Никола Обретенов, Иларион Драгостинов и Тома Кърджиев, както и княз Александър Батенберг. Масони са били Ангел Кънчев и Георги Сава Раковски. Смята се, че Христо Ботев и Димитър Общи също са били масони.
Съвременните масонски организации в България имат орден с името на основателя си, Иван Ведър.
Иван Ведър
И най-накрая в статията ни достигаме и до изключителната личност и пъстър живот на основателя на масонството в страната ни, което води началото си от Русе.
Рожденото име на Иван Ведър е Данаил Николов, който е роден през 1827 година в Разград. Още на младини животът му е белязан от интересна и драматична случка. Баща му е бил майстор-строител, уста Карастоян, на когото местен турски големец поръчва да му построи къща. Поръчителят обаче отказва да заплати и в резултат избухва голяма свада, в която младият Данаил е принуден да убие турския представител, за да защити живота на баща си. След тази история Данаил сменя името си заживява под прикритие.
Животът му е невероятно динамичен. Посещава колеж в Малта, където научава няколко чужди езици. Работи като моряк на английски кораб, превозващ товари между Лондон и Мелбърн. Преводач е в турски учреждения в Цариград. Преподава езици в Измир на синовете на турски първенци, между които и на Мидхат паша – наместника на Дунавския вилает, център на който преди Освобождението е бил Русе. По време на Кримската война обикаля черноморски пристанища вероятно в ролята на руски разузнавач. Следва в медицинското училище в Букурещ и там получава псевдонима си Ведрий от своите професори заради открития си характер.
