Първата инжекция, поставена на един млад диабетик от Торонто, Леонардо Томпсън, е предшествана от огромна изследователска работа на диабета и неговите причини, започната от студента по медицина от Берлин Пол Лангерханс. Именно той още през 1869 г. изследва структурата на панкреаса под микроскоп и открива острови от неизвестни досега клетки. По-късно те са наречени Лангерхансови острови (insulae pancreaticae), а още по-късно ученият Едуард Лагус открива, че в тези острови се образува вещество, което регулира храносмилането.

През 1889 г. немският физиолог Оскар Минковски решава да докаже, че панкреасът не е много важен за храносмилането и го отстранява от здраво куче. Мухите обаче се стичат на рояци към урината на кучето без панкреас и анализът показва, че е пълна със захар. След още десет години ученият американският патолог Юджийн Опи, работещ в Университета „Джон Хопкинс доказва, че диабетът се дължи на дегенерацията на островите на Лангерханс.

Следващите двадесет години изминават в опити да се открие тайната на панкреаса – в който не без основание се подозира, че се крие лекарството. Мнозина се опитват, но само Фредерик Грант Бантинг и Джон Джеймс Ричърд Маклауд успяват. Те изолират и пречистват инсулина и след многобройни експерименти с кучета, правят първата инжекция на тийнейджъра Томпсън. Опитът е неуспешен – момчето развива алергия. Протеинът е почистен още по-прецизно и резултатът е забележителен, отличен година по-късно с Нобеловата награда. Милиони хора с диабет трябва да са благодарни на Бънтинг и Маклауд или поне да знаят за тях.

 https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Na-tazi-data-prez-1922-g-e-napravena-parvata-inzhektciia-insulin_142681.html