Светът е лош, защото аз не съм добър. Когато аз стана добър, то и светът ще се оправи.

Много е важно човек да осъзнава своята немощ и да бъде искрен в отношенията си с Бога. Например да каже на Бог: „Господи, прости ми, отегчен съм и ми е трудно да се моля“. Господ много обича искреността, добросъвестността, отговорността у човека. Но много често ние отиваме при Бог не такива, каквито сме, а навличаме върху себе си много скъпи одежди от своите оправдания.

Както знаем, Адам и Ева са изгубили Рая не защото са съгрешили, а защото са започнали да се оправдават.

Старецът Паисий казва страшни слова: този, който постоянно се оправдава, има демон за свой старец.

Когато се обръщаме към Бог с такива думи: „Господи трудно ми е да се моля, защото жена ми се държи странно, защото моя колега ме подразни, защото децата не ме слушат и така нататък“ – ние прехвърляме отговорността на когото ни е удобно, но не и на самите себе си.

Някои светии казват съвсем друго: „Светът е лош, защото аз не съм добър. Когато аз стана добър, то и светът ще се оправи“. Добрият Бог очаква от всеки един от нас, не това което ние не можем, а това, което сме в състояние да направим. Господ няма да изисква от нас това, което Той не е посял. Той няма да пита куция човек, защо не е станал спринтьор, неграмотния – защо не е станал писател.

Началото на духовния живот – това е да поправим себе си, това е „да създадем  фабрика за добри помисли“, както казваше старецът Паисий…