се бори с политиката на Мидхат паша
Видният патриот увлекателно разкрива героичното минало на народа ни по време на турското робство.
Автор: Атанас Коев
На 13 януари се навършват 115 г. от смъртта на Пандели Кисимов – талантлив журналист, публицист и книжовник от периода на нашето Възраждане и първите следосвобожденски години на Княжество България.
Видният български възрожденец е роден в старопрестолно Търново през 1832 г. в семейството на търговеца Хаджи Георги Кисимов. Първоначално момчето учи в родния си град и помага на баща си в търговията. Когато става 18-годишен Пандели Кисимов постъпва в неговата кантора, а впоследствие се отделя като самостоятелен търговец.
През 1853 г. открива книжарница в родния си град, а след това прави опит да създаде собствена печатница, но не успява в това си начинание.
Той не остава безучастен към освободителните борби на народа ни и взема дейно участие в подготовката на въстанието на Капитан дядо Никола през 1856 г., както и на Хаджиставревата буна в 1862 г. След неуспеха на бунта емигрира в Румъния, където първоначално става учител в Плоещ. През 1868 г. се установява да живее в Букурещ, като активно се включва в живота на българската емиграция в румънската столица, а когато се създава БРЦК Кисимов се включва в него.
През 1869 г. изявеният търновец се свързва с Добродетелната дружина на „старите“ и в продължение на две години редактира нейния орган, вестник „Отечество“, в който публикува свои статии, стихотворения и новобългарски творби. Сътрудничи на редица български издания от този период-вестниците „Дунавска зора“, „Цариградски вестник“, „Народност“, „Македония“, „България“, „Български книжици“ и др.
Когато през 1872 г. турският султан обявява амнистия, Пандели Кисимов се възползва от нея и се завръща в родния си град, като започва да се занимава с рударство. Обикаля непрекъснато из България и пътува до турската столица Цариград. Тъй като по това време е привърженик на дуализма, става автор на Мемоар до султана, с който се иска дуалистично управление на Османската империя. Той обаче остава без последствия.
Руско-турската война (1877-1878 г.) заварва видният търновец в Букурещ, където печата свои статии за териториалните граници на България и за освободителната мисия на Русия на Балканите в списание „Славянско братство“ и във вестник „Българин“.
След освобождението на страната ни от турско робство Пандели Кисимов работи първоначално като прокурор в Апелативния съд в Русе, а след това е съдебен служител в Търново и в София. По време на Стамболовото управление (1887-1894 г.) се обявява открито срещу антируската политика на правителството. Заради това през 1890 г. е арестуван и изгонен от България.
В продължение на четири години живее в Букурещ, където се занимава с публицистика, издавайки свои писма и брошури. Когато Стамболов пада от власт търновският възрожденец са завръща в България и се установява в София.
През последните години от живота си Пандели Кисимов се отдава на писането на мемоари, като в периода 1897-1903 г. работи усилено върху труда си „Исторически работи“, отпечатан в четири части. В него той разкрива политическите си възгледи и позиции, своя патриотизъм, както грешките и пристрастията си.
Видният търновски възрожденец умира на 13 януари 1905 г. в София, оставяйки ни богато публицистично наследство.
В статиите си той се изявява като добър журналист и полемист – пише остро срещу политиката на Мидхат паша и срещу проекта му за сливане на турските училища с българските, увлекателно разкрива героичното минало на народа ни по време на турското робство.
http://www.desant.net/show-news/51889
