Съзнанието ни копнее за светлината.Тялото ни също.Тя ни зарежда ,  разтоварва,мотивира за велики дела.Само ако можеше да ни облива вечно.Но не е така….За съжаление, в нашия човешки свят ни спохождат и други създания,мисли,състояния.Тъмнината е едно от тях.Там, в тъмното, не се виждат много неща.Може би в „тъмната част“ на нашия мозък която е 92%,човек работи едва с 6 до 8%. от мозъчния си потенциал се крие някой нов Микеланджело или Моцарт.Едно голямо може би,а в черната дупка у няма никаква.видимост.Има региони в космоса,където пространство-времето е така изкривено от гравитацията,че нищо не може да излезе от там-нито частица,нито лъчение…Едно от най-странните предсказания на теорията на относителността е, че такъв обект е възможен. Дори Айнщайн не е вярвал в него.Но те са открити, а един умен англичанин доказва, че са научно обосновано следстви,е от теорията на относителността.

Тази плътна чернота е резултат от колапса на огромни звезди накрая на техния живот.Най-страшното при тях е, че те могат да растат,като…поглъщат всичко наоколо,буквално всичко-звезди,планети…Дори могат да се съединяват помежду си.Те са истинските хищници на космическото пространство.

Най-опасни са супермасивните черни дупки,а тяхната гранддама е бразилската  астрономка Thaisa Storchi Bergmann /Таиса Бергман/1955/.Тя рисува поразителна картина на действието на супермасивните космически хищници.Доказва, че процеса на поглъщане на междузвездния газ от тях, засилва енергията и енергийното излъчване на квазарите и активизира галактическите ядра,като същевременно намалява общото ниво на плътност на междузвездното пространство.Процеси с огромно значение,както за функционирането на космоса,така и за галактиката,в която се намира земята -Млечен път.Защото в нейния истински център, един германец и една американка откриват точно това чудовище-супермасивна черна дупка.За наша радост, ние се намираме в галактическата периферия и могъщотото „черно“  привличане не може да стигне до нас.А героинята, Таиса Бергман печели признание след признание-член на Бразилската академия на науките /2009/,най-голямата научна награда за жена-учен-Лореал-Юнеско за района на Латинска Америка/2015/,Националния медал за научни постижения на Бразилското правителство. За съжаление, не получи Нобеловата награда по физика за 2020. Тя беше връчена на умния англичанин Сър Роджър Пенроуз,,германеца Райнхарт Генцел и американката Андрея Гез,споменати в материала -точно за черните дупки.

Но можем да наречем красивата /наистина/Таиса-мисис „Супермасивна черна дупка.“

 Георги Караджов