През 1928 г. перуански археолог прави забележително откритие на южното крайбрежие на Перу, в пустинята Паракас. При разкопките откриха редица удължени черепи, които бързо привлякоха вниманието на изследователите и предизвикаха дебати за техния произход и значение. Тези черепи, за разлика от типичните човешки черепи, са били умишлено променени, което води до теории за древните културни практики в региона.
Удължената форма на черепите е резултат от практика, известна като черепна деформация, която е често срещана сред някои древни култури. В случая с хората от Паракас се смята, че през детството са използвали стегнати връзки за главата, за да оформят черепите, процес, който вероятно е извършен по причини, свързани със статус, ритуал или естетика. Откритието повдига въпроси за социалните и културните норми на цивилизацията Паракас, процъфтявала в региона много преди империята на инките.
