Кралица Хатшепсут – Фараонът, който наруши всички правила
Хатшепсут не е била просто поредната кралска съпруга в древен Кемет (съвременен Египет) – тя е променяла играта. Родена в кралска особа, тя е дъщеря на фараона Тутмос I и кралица Ахмос, а по-късно става Великата кралска съпруга на своя полубрат, фараон Тутмос II. Но историята ѝ наистина потегля след смъртта на съпруга ѝ.
Когато Тутмос II умира, синът му Тутмос III, роден от второстепенна съпруга, е твърде млад, за да управлява. Хатшепсут първоначално се намеси като регент, традиционната роля за кралска жена, когато законният наследник не е достатъчно голям, за да управлява. Но тя не се спря да бъде замествател. С течение на времето тя се превръща в пълноправен фараон, коронясващ себе си за крал и поемащ цялата политическа и религиозна власт, която идва с него.
Това, което направи Хатшепсут толкова революционна, било, че тя не просто се държала като фараон – тя напълно се превърна в едно цяло в очите на своя народ и боговете. Тя приема регалии и титлите, традиционно запазени за мъжете, включително фалшивата брада и мъжките местоимения в надписите. Не ставаше въпрос за това да се преструваш на човек, а за преопределяне на това какъв би могъл да бъде фараонът.
Нейното царуване, което продължи около 21 години (с. 1479 – 1458 пр.н.е.) е белязан с мир, просперитет и експлозия на строителни проекти. Тя възстанови храмове, които са били повредени или занемарени, изградила някои от най-емблематичните паметници в египетската история и поръчала своето короновно постижение: великолепния погребален храм в Дейр Дори и днес тя стои като едно от архитектурните чудеса на древния свят.
Хатшепсут също беше голям в търговията. Едно от най-известните ѝ постижения е експедицията до мистериозната земя Пунт, смята се, че е някъде в Африканския рог. Това пътешествие върна злато, абанос, екзотични животни, тамян и дори живи смирни дървета, засадени в градината на храма.
Въпреки всичките ѝ постижения, по-късните управници – най-вече Тутмос III, след като влезе в пълна власт – се опитват да заличат нейното наследство. Статуите ѝ били обезобразени, името ѝ било изтъркано от паметници и векове царуването ѝ било почти забравено. Учените смятат, че това не е задължително заради омраза, а повече заради запазването на традиционната линия на мъжката наследяване.
Но историята има странен начин да върне истината на бял свят. Съвременната археология преоткрила наследството на Хатшепсут и сега тя е призната за един от най-мощните и успешни фараони, управлявали някога Египет – мъж или жена. Тя е едва втората потвърдена жена, заемала трона като фараон, след Собекнеферу от Дванадесетата династия, и проправя пътя на бъдещите жени като Клеопатра да държат власт в свят, доминиран от мъжете.
Hatshepsut не само наруши мухъла – тя пренаписа правилата. И тя направи всичко това със стил, стратегия и визия за по-силен Кемет.
.