Съчетавайки богатството от много култури, Волжка България е едно държавно формирование, което е далече географски и исторически от нас, но събужда интереса на учените, защото е важна част от нашата историческа идентичност.
Днешните татари, чуваши и башкири, които продължават да живеят в земите на Волжка България, спорят за културното наследство на тази средновековна държава, която носи нашето име. Всеки от тези народи е допринесъл за пъстротата на палитрата, представлявала Волжка България през Средновековието, но българският елемент е основополагащ в това държавно обединение.
Мястото на Волжка България в картата на Средновековието
Волжка България представлява един културен модел, възникнал в басейна на Волга в края на ІХ и началото на Х век. Държавата бързо се превръща в център на различни култури, защото се намира по така важния път на коприната. Старобългарският елемент в нея се смесва със завареното угро – финско население, а българският етнос налага традиции, които по-късно могат да се видят и проследят в Казанското царство. Въпреки предизвикателствата на времето, моделът, наложен от древните българи, успява да просъществува през вековете.
Географското положение и особености на земите на Волжките българи
Особеностите на земите, където е създадена Волжка България, могат да се определят като много благоприятни поради наличието на големи водни басейни. Най-голямата от реките, които текат през тези земи, е Волга и тя е удобен търговски път до Каспийско море. Другите големи реки – Кама, Печора, Урал са благоприятна среда за развитието на стопанството на държавата.
Планината Урал, която раздела Европа от Азия, прегражда пътя на студените въздушни маси, идващи от Азия, и прави климата приятен за живеене е подходящ за развитие на земеделие и скотовъдство.
Почвите са основно чернозем, който е много плодороден заради хумуса. Така Волжка България се оказва житница и за останалите руски княжества.
Тъй като територията на Волжка България е значителна, климатът не е еднороден. Редуват се студен с умерен и мек. Наличието на различни климатични зони е още едно предимство и богатство за държавата, поради възможностите, които всяка климатична зона дава. Това е основата, върху която заселниците градят своята успешна и богата държава
Създаване на Волжка България. Етнически състав. Езикът на Волжка България
Основите на държавата са поставени от Котраг, средния син на владетеля на Велика България Кубрат около 660 година. Столица на новото държавно обединение става град Велики Болгар.
Освен прабългарите на Котраг в състава на държавата влизат племената савири и барсили. Споменати са и билирите, от които идва името на града Биляр. Хрониките споменават множество арменски и хоремзийски колонии по тези места, които имат своята роля в новата държава.
Ясно е, че в микса от етнически и народностни групи прабългарският елемент се оказва водещ и дава не само името на държавата, но успява да наложи и модела на управление, както и културните си норми. Затова има резон в искането на днешните наследници на първите Волжки българи да настояват за връщане на старото име на държавата.
Езикът, който се налага сред разнородните етнически групи във Волжка България, е кипчански. Той е говорим език в Златната орда, която се състои от различни племена с кипчански произход и става говорим език за всички народностни групи, които влизат в състава им. Смята се, че езикът, на който говори днес населението на Чувашия, е на основата на езика, който са говорели във Волжка България.
Развитие на държавата на Волжките българи
В първите два века след създаването си държавата е под зависимостта на Хазарския каганат, но през VІІІ век успява да извоюва независимостта си и бързо се превръща в най-влиятелната държавhttps://izumitelno.com/volzhka-balgariya-vazhod-i-padenie/а в севеhttps://izumitelno.com/volzhka-balgariya-vazhod-i-padenie/рните части на континента.
от интернет