Видни българи, за които малцина са чували.
Братя Шавкулови (Никола и Димитър) с майка им Темяна (леля на Гьорче Петров), 1920 г. в София.
През 60-те години на XIX век, голям пожар унищожил всички съоръжения и животни в чифлика на Иван Шавкулов, както и къщите, в резултат, на което родът изпаднал в голяма немотия. Принудени от обстоятелствата, най-големите синове Спиро и Димитър, насърчени от баща им, тръгнали да си търсят късмета чрез гурбетчийство в чужбина. Първоначално заминали за Цариград. В столицата на Османската империя прекарали година – две, след което се насочили към Египет, където по това време се прокоповал Суецкия канал и където прииждали работници от цяла Европа. Там двамата братя открили лавка (малко ресторантче), в което продавали тютюн, лимонада, сладолед и др. на работниците от канала. След известно време баща им Иван решил да ги посети в далечната страна и останал за кратко при синовете си, като зорко наблюдавал ежедневието в Египет.
Направило му впечатление, че всеки ден се коли добитък за прехрана на работниците, а хубавите кожи се извръляли в река Нил като ненужни. Будният старец събрал синовете си и им обяснил, че от тези кожи стават прекрасни опинци (цървули), които могат да се продават в цяла Македония. От там насетне двамата братя започнали събирането, в началото безплатно, на тези волски и биволски кожи, осолявали ги, за да омекнат и да се запазят и ги изпращали на бали с кораби през Александрия на двамата по-малки братя Стефан и Никола в Прилеп. Работата постепенно се разрастнала, единият брат Димитър слезнал на юг към Абисиния (Етиопия) и Занзибиар, за да търси още стока, а най-малкият брат Никола се заселил в Солун, за да посреща параходите със стоката и да я разпраща в цяла Македония. Най-големият и най-авантюристичен по дух брат Спиро починал междувременно в Египет.
Така през 1879 год. в Солун била основана фирмата „Братя Шавкулови“ с основен предмет на дейност „търговия с кожи от едър рогат добитък“. Фирмата е известна и с френското й наименование „Chafcouloff Freres”. Офисът ѝ бил в центъра на града в пасаж Ломбарди точно срещу банк Отоман, а складовете й били в близост до пристанището. По същото време тримата братя заедно със семействата си се преселили от Прилеп в Солун, като в края на 19-ти век живеели в квартал „Пиргите“, където постепенно придобили и собствени къщи.
С главоломното разрастване на фирмата, пазарът в Македония се оказал тесен за мащабната търговия на Шавкулови. В началото на ХХ век, средният син Стефан заминал като представител на фирмата в Марсилия – основен индустриален център и най-голямо пристанище на колониална Франция по онова време, където кожите на Шавкулови се ползвали в кожарската индустрия. Клонове били открити и в Царство България – в София, Варна и Бургас. Братята непрекъснато пътували и разширявали дейността, като много техни близки родственици били изпращани като представители на фирмата в различни точки по света. Кантори на място били открити в Александрия, Диего Суарез и Тананарив (Мадагаскар), островите Реюнион и Мавриций, Бирма, Сингапур, Бомбай и Калкута (Индия), Ханой (Виетнам) и др. В красивият и космополитен град Александрия в Египет била установена втората централа на фирмата след Солун, откъдето потегляли цели параходи натоварени със стока на Шавкулови. Предприемчивите братя не се задоволявали с постигнатото, продължавали да търсят нови пазари и отсъствали с месеци от семейното огнище.
Освен с търговска дейност, братя Шавкулови развивали и активна обществена деятелност в Солун. От 1898 г. Димитър Шавкулов е първият председател на Благодетелно братство „Милосърдие“ в града, една от дейностите на което е била материално подпомагане на деца и ученици от бедни български семейства в Македония. Шавкулови, заедно с други заможни българи търговци били сред инициаторите за учредяване на българска банка в Солун, но подкрепа от българската държава и от БНБ за съжаление не са получили. Това начинание е било особено важно в онези години с оглед възможността за получаване на кредитиране на бедните и безимотни българи в Македония.
Братя Шавкулови били едни от най-крупните дарители за издръжката на ВМРО в продължение на над 30 години, като даряват на организацията 200 000 златни лева. Без да взимат пряко участие в бунтовете и атентатите през 1903 год, братя Шавкулови подпомагали с пари и други средства младите български революционери. След взривяването на Банк Отоман и на френския кораб „Гвадалкивир“ през същата година, Димитър Шавкулов е арестуван и затворен от турските власти в известната кула край морето Беяз Куле (Бялата кула). Най – малкият брат Никола Шавкулов дълги години е бил член на комисията, назначена от ВМРО, която е събирала паричните налози от Организацията към българското македонско население в Солун.
Братята Димитър и Никола Шавкулови напускат Солун през 1913 год. след Първата национална катастрофа на България по време на Балканските войни 1912 – 1913 год. и след последвалите гонения на българите в града от страна на гърците. С кораб през Цариград и Варна, двамата братя бягат и се установяват в София, където продължават търговската си дейност. Стефан Шавкулов остава да живее в Марсилия заедно със семейството си и работи в съдружие с двамата си братя до края на Първата световна война.
чрез Bitola in color / Битола и битолско во боја
от Един завет фейсбук