Много съм щастлива. Днес 31 май 2025 година беше една паметна среща на Випуск 1970 година, на акушерките завършили в града на духовните будители-Пловдив.,преди 55 години Познахме се. Малко бяхме се променили. Но сме живи. На тази среща сякаш беше духът на Райна Княгиня. Нали с чудото, което беше направила да зашие знамето, та и тя беше акушерка.

Наред с това ,, днес беше един паметен ден- българският дух започна да се възражда. Хората започнаха да се осъзнават Тук ще вмъкна думите на един велик българин „Балканджи Йово “ Даваш ли даваш Балканджи Йово, хубава Яна на турска вяра?Море войводо, глава си давам, Яна не давам на турска вяра. Това сме ние българите- горди, силни и вярата си не даваме. Но сега малко отслабна..ъ Лъвът балконски ще ревни и ще оглуши майка България Левът си не даваме Той е само български и е нашата национална гордост.

Да го обичаме и да го пазим, защото ние се наричаме българи. И той е само наш. Ако го дадем ставаме зависими на чужденци Да останем като Балканджи Йво. Ние сме българи и левът си е наш.

Мария Герасова- председател на Съюз „Духовно възраждане-България , независим журналист и писател ,издател и главен редактор на меж ел. вестник Сияние