България винаги се е славела с изкусни майстори на словото. Писатели и поети, умеещи с лекота да създават емоция у читателя. 
Някои от думите им те карат да се заливаш от смях, други да заплачеш, а трети да се замислиш. Част от тях пък са отдали целия си живот на децата – на това да изпълват детството им с весели истории, игри и забавни персонажи. Не само това – те са толкова добри, че са се превърнали в емблеми не само за подрастващите, но и за поколения българи от всички възрастови групи. 
Човекът, за когото ще си спомним днес е, може би, най-яркият пример за това описание. Генчо Негенцов е от тези гениални поети, които са рядкост дори в световен мащаб. Името му не ви говори нищо? 
Нека тогава ви припомним част от неговото творчество …
Нека тогава ви припомним част от неговото творчество …
„Я кажи ми, облаче ле бяло,от где идеш, где си ми летяло,
не видя ли бащини ми двори
и не чу ли майка да говори…”
Емоциите едва след четири стиха вече взимат връх, нали? Всеки леко се подсмихва, сещайки се кой е споменатия по-горе Негенцов. Нека продължим.
„Бяла, спретната къщурка,две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.”
Булото на мистерията вече е напълно повдигнато, но творчеството на габровеца е толкова изпълнено с произведения, надживяващи времето, че няма как да не добавим още един вечен откъс:
„Родна реч, омайна сладка,що звучиш навред край мен,
реч на мама и на татка,
реч, що мълвя всеки ден.”
Това е той – самият Ран Босилек!
Неповторим.
Явление. 