*ВЕСЕЛ *ГРЪМОТРЪН*
ТИ СИ ДОБРО МОМЧЕ
-Такава ли била работата, готин?- чу се гласа на Павката..
- Хей, кой си ти, че така ми викаш? Аз си имам име.
- Тъй ли миличък?
- Виж го ти, нашия. Изненадваш ме. Навсякъде чуваш ругатни и грубости, а ти си май човек от бъдещето?
- Какво бъдеще те гони? Как се казваш, мой човек?
- Сега пък мой човек. Да не съм ти рода?
- Брей, виж го нашият? Пецито би, Пецито съм. Тъй ми викат. Вече си забравих майката и бащата.
- Браво. Така ми харесваш.
- Е, и… Значи така ти харесвам. Аз пък си мислих, че ме бъзгаш.
- Как да те бъзгам? Какво е това?
- Бъзгам, значи подигравам.
- А ха… Вече ми стана ясно. Това май е улична дума. Чувам го от онези, нали ги знаеш?
- Коú, бе?
- Ами ония, от улицата.
- Вече ми става ясно. На мен не ми харесват тия. Баща ми и майка ми не са ме учили на това.
- Виж го, нашият синковец! Слуша майка си и баща си.
- Кой слуша майка си и баща си?
- Ами ти.
- Сега разбирам. Моите родители са изключително възпитани.
- Ха, ха, ха. Останали ли са още такива?
- Да, приятел.
- Какъв приятел съм ти аз? Моите хич ги няма. Изоставиха ме и расна по улиците.
- Как хич да ги няма?
- Щото баща ми е пиеница, майка ми не се прибира в къщи. Сега разбра ли?
- Съжалявам. Ами на теб харесва ли ти да си такъв?
- Как не. Мога ли да бъда друг?
- Можеш, разбира се. Желанието е наше. Ако послушаш разума си, можеш да станеш най- готиният човек.
- Тъй ли? Моите приятели се растат на улицата. Цяла тайфа сме. Все отбор момчета.
- И те ако са като теб…
- Как така като мен? Да не би да съм лош?
- Не си лош, но насила се правиш на такъв.
- И на мен ми омръзна да съм такъв.
- Тогава се прибери и си намери работа, и добри приятели. Не гледай родителите си! И те могат да се променят, но май нямат желание.
- Май си прав? Това е добра идея. Ще е добре пак да се срещнем. Ти си добро момче.
ХАЙДЕ, ДИМ ДА ТЕ НЯМА!
Симеон Безимеников беше се разположил върху фотьойла в кабинета и леко похъркваше. Изведнъж, отвори уплашено очи. В тях засветкаха искри и той подскочи , якаш някой го подгони. „Какво, какво? Твойта кожица…Ей ти, малката.. Ела ми по наблизо, пък тогаз да му мислиш!- наруши тишината дрезгавият му глас. Една муха отнякъде беше се вмъкнала и кръжеше из стаята. Безимеников свали едната си обувка и я запрати към мухата. А тя продължаваше своето нахално кръжене и все, че нищо не се случва. – Такива сте вие, малките животинки. Нахални и невъзпитани. Знаете само своето летене и изхвърляне на мръсните си цвъцки. Цък, цък и готово. Кацате от място на място, а не мислите дали ви искат. Вие сте като оня, от магазина. Сложил си нашия на витрината трепкащи светлини и една въртяща се кукла. Отгоре на всичко, я облякъл в лъскави парцалки. Мисли си, че светлинките и лъскавите парцалки ще привлекат клиентите му. Май е забравил, че вече на никой не му трябва лъскаво. Виж ги ония, големите значи. Надуват се като пуяци и са все в лъскаво. А като са в лъскава, къде е умът им а, миличка? Пари жени, коли и пак пари, жени и коли. И ето , изведнъж се сриват, катастрофират и се превръщат в пръст. Покриват ги набързо и какво остана от тях?Къде са парите, жените и колите? Колите са в моргата, жените бягат при другите като тях, а парите за какво им са? Казват, такъв е живота. Но май трябва да го живеем така, че да ни помнят за дълго. Ще кажеш и лошото, и доброто се помни. Да ама, лошото бързо се забравя. Тъй, че май трябва да се замислим, щото лошите са много. Добрите се топят сред тях. Гладът, гладът накара хората да се променят. Тъй, че лошите станаха повече.Ох, мила моя… Нямам думи, като си помисля. Аз горе- долу се запазих, но ми е жал за другите. Забравиха Бога и отидоха при мамона. Май в това е причината. Ако имаха вяра, щяха да са по- добри. Какво ли съм забъбрил с теб. Без друго няма да ме разбереш. И ти си като тях. Не спираш да кръжиш. Се да ухапеш и да причиниш болка. Ако имаше душа и да знаеш какво е болка, никога няма да я причиняваш на другите. Разбра ли сега. Хайде, дим да те няма! Щото ми омръзна от всички като теб. И захвърли другата си обувка.
Мария Герасова
тагове: хумор, сатира едно, весел гръмотрън