Пътят към Истината е един път към добрите дела. Но къде са те сега? Дали в затворените сърца на човеците! Дали в потрепкаващите устни с неизказани думи! Да, това сме ние. Това е нашата същност.Ще кажем, животът е тежък, а не  се замисляме: „Дали животът е тежък, който толкова е красив  и трябва да се радваме, че живеем. Веднъж сме на земята, която е необятна и също толкова кресива с нейните лесове, зелени поляни, с цветните градини, синьоте небе, изгрева и залеза на Слънцето, които ни озаряват. Нима не са за възхищение  изгревите и залезите, които са разперили безплътните си ръце над водната шир. Когато ги гледаш, иде ти да литнеш  в безкрая и да наблюдаваш отвисоко земята, с  нейните жители. Какво остана от нея? Напукана и  стенеща. Но, къде отидоха хората? Скриха се в бърлогите си, като страхливи животинки, които живуркат и с последни усилия влачат своите тела, изнемогнали, болни, изтормозени.Сърцата им са пълни със страх и треперят, да не би някой да ги гръмне, да не открадне колата им, или да умрат от глад. А децата им, какво ще е тяхното бъдеще? Дали ще  се упоят с наркотици, за да изживеят нещо неземно, приказно, което не могат да намерят никъде. До  кога ще е така? Дали ще се появи онзи- невидимият, който смятат, че не съществува, но той е тук. Той е до тях, но не ог виждат. Очите им са замъглени, ушите запушени, сърцето немее, душата бледнее. Те са безжизнени тела, по-скоро едва кретещи и живеят само да просъществуват. Ами те, техните родители, къде се скриха? Нима, те не са пример на подражание?!…

Мария Герасова

тагове: размисъл, път,  добри, дела