Тодор Пирдопски е известен български възрожденски книжовник. Роден е около 1775година   на, като за предполагаемо родно място се приема Тетевен. В Пирдоп, който той нарича в ръкописите си „богохранимо село“, той е учителствал и живял до края на дните си, затова и остава в историята с прозвището „Пирдопски“. Той е един от най-продуктивните книжовници на 18 век и един от последните представители на т. нар. група надамаскинарите.

Запазени са ок. 30 ръкописа, дело на книжовника. Освен текст, те съдържат и множество илюстрации, също дело на Т. Пирдопски. Много от тях се пазят в Народната библиотека или в музеи в София и страната. Освен текст, ръкописните му книги съдържат и множество илюстрации, също дело на Т. Пирдопски, което го прави можеби най-яркия творец примитивист във възрожденската ни илюстрация.

Той е главния представител на работилата дълги години в Пирдоп в края на 18ти и в 19ти век една от най-известните преписвачески школи през Възраждането — школата на даскал Тодор Пирдопски като виден книжовник и илюстратор създател на дамаскини – летописни преписки към църковно-богослужебни книги и църковни сборници с поучителни слова и жития.

Той е оставил богато наследство на българската литература – създава повече от 30 ръкописа, намерени са 17 дамаскина, съдава и минеи, календари (запазен е малък календар-рецептурник, съставен от 1833 до 1842 г.) и единособено ценен и великолепен препис на „История славянобългарская“ от Паисий Хилендарски, препис от 30-те години на XIX в., поръчан от Евстатий Мутев на даскал Тодор Пирдопски, за да бъде отнесен в Одеса. Там след Освобождението е закупен от Бобчев, както отбелязва Георги Янакиев в книгата „Пирдоп. Култура. Манастири“.

Дамаскинарят пише Летопис познат като пространна „епистолия“. Текстът му е добавен върху листове в началото на Протопопинския дамаскин от ХVІІ в. В Първата част съобщава за събития от 1814 до 1820 г., а втората – за събития около гръцкото въстание и погромите, извършени над християните след 1821 г. Летописът съобщава за тежките поражения от голямата чумна епидемия, разразила се “от изток на запад” през 1813–1814 г. в Пирдоп, разказва за мъките и насилията, които преживява българското население по това време, за мирните години от 1814 до 1820 г., когато са построени много нови църкви и очертава географския ареал на новото строителство – от Одрин на запад, в Пловдивската и Пазарджишката каза. Той отбелязва съграждането на храма в своя градец „Успение на Св. Богородица“ в 1817-19г.

Даскал Тодор е много тясно свързан с културата на Средногорието. Неговите книги се разпространяват не само в Златишко-Пирдопската околия и Софийско, но преминават и отвъд Балкана. Те се откриват в Троянско, Ботевградско и Врачанско, защото Пирдоп и околията принадлежат на Ловешка епархия.

Дамаскинарят, умира към средата на XIX в., върху много от произведенията си даскал Тодор Пирдопски отбелязва, че са написани в “богохранимое село, нарицаемо Пирдоп”.

В летописна приписка (епистолията) на даскал Тодор Пирдопски, за годините 1814—1826, намираща се в дамаскина от XVII в., свидетелстващ за погубване и мъчения над християнските духовници, потурчвания и насилията над мирното население и дори нападение над Света гора той посочва, че през 1821 г. турците „посякоха търновския владика, а от дяконите му някои потурчиха. Едно малко дяконче много го мъчеха и после и него го потурчиха и го дадоха да се учи на турска книга” (Цонев, Б. Опис на ръкописите и старопечатните книги в Народната библиотека. Т. 2, с. 344—346.) Същият свидетелства за още турски зверства: “Тогава бяха погубени мнозина първенци по градищата и по селата. Тогава заповядаха, та събраха пушките по християните и много ги мъчиха за тези дяволски пушки и избиха много люде по други места.” и за чумата и

Литература

Маньо Стоянов: Тодор Пирдопски. Книжовник-илюстратор. София, изд. Български художник, 1984, 96 стр.

Летописът на даскал Тодор Пирдопски е публикуван най-напред в Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средец,година седма, кн. XXXV, Средец, 1890, с. 669-670в Материали за новата история на България, съобщава С. П. Иванов. След това е публикуван отпрофесор Беню Цонев както следва: Цонев, Б.Един важен дамаскин от XVII в., Годишник на Софийския университет, кн. VIII-IX, 1912-1913, с. 1-5и Цонев Б. Опис на ръкописите и старопечатнитекниги в Народната библиотека в София, т. II, С.,1923, с. 344-346. В него той показва литературни умения и заедно с другото той свидетелства:

“Нека бъде известно на всички, които четат и слушат, та да се чудят много за онова, което Бог показа със своя гняв през нашите времена и години, което не е било откак този свят съществува. През 1814 година дойде от Бога наказание или чума от изток до запад, та измори половината от света. Защото и друг път е настъпвала чума, но толкова свят не е морила както сега. А оттогава насам, до 1820 година, при проклетото султан Махмудово царство, даде Бог мир, като да бе то благословено. Защото вразуми Бог султан Махмуд, та даде разрешение та се направиха черкви нови от основи от Одрин по Пловдивска околия и по Пазарджишка навсяко село големи и хубави. На тези вре-мена се направи и нашата /в Пирдоп/ черква.””

от Уикипедия предоставил : Слави Крайчев

тагове: Товод пирсопски, живот, дейност