За една двойка е изключително важно да изостави токсичните начини за водене на разговор и да се придвижи към искрено споделяне на чувствата. Както вече споменах, излишно е да се отрича онова, което човек изпитва – тези емоции следва да бъдат споделени и съответно приети като факт от другата страна.
Нека сега да поговорим малко за съмнението, което по моему е критичната точка за успеха или провала на едно взаимоотношение не само при семейните отношения, а и по принцип. Под “съмнение” разбирам поставянето на една огромна въпросителна пред наше усещане или мнение, колкото да сме убедени, че сме прави. През годините съм се срещал с някои изключително убедени в правотата си хора, които не осъзнаваха, че именно това поклонение на личното усещане или позиция, се превръща в тяхната тъмна страна и разрушава общуването дори и с най-близките им хора.
„Мъжът ми не ме слуша!“
„Дойдох при Вас, за да кажете на жена ми какво трябва да направи, а Вие ми казвате, че аз трябва да се променя” – отправи ми ядосан поглед едър мъж. Не знаех какво да отговоря…
“Как може да не вземете страна в тази ситуация?” – нападна ме друга жена, разочарована, че съм показал повече съчувствие към съпруга й, отколкото тя е очаквала.
Всъщност чувствата могат да бъдат изключителен предател, още повече в комуникацията между партньорите, където емоциите ни се завихрят, натискат нашите горещи бутони и ни правят взаимозависими на принципа на скачените съдове. Оказали се сред емоционалната буря, тези двойки не можеха да разберат как изобщо е възможно да не са прави и да грешат. Но грешаха… Те не разбираха, че истинската помощ на хората се изразява не в това да ги заведеш на мястото, където искат да отидат, а там, където е мястото на тяхното истинско възстановяване. Разбира се, повечето хора нямат тази емоционална зрялост.
Ключът за излизане от това кълбо от чувства и емоции се крие в съмнението. Съмнението, че онова, което чувстваш може и да не отразява реалността. Съмнението, че е напълно възможно твоята категорична позиция да не е най-правата. Съмнението, че е напълно възможно към настоящия момент да си неспособен за трезва преценка посред този бушуващ ураган.
Как да развием уменията си за “съмнение”, така че да се вслушаме в гледната точка на другия?
-
Стани активен слушател – Научи се да гледаш партньора си право в очите, да отстраниш разсейващите мисли, да не подготяш предварително отговор и да слушаш с “цялото си тяло”;
-
Научи се да се усмихваш – дори и да не ти идва отвътре, подари усмивка на партньора си. Това може да разчупи и най-твърдите ледове;
-
Дай обратна връзка – Използвай изрази като: “Това, което чувам от теб е… Така ли е наистина?”; “Какво имаше предвид с…”.
Овладей изкуството да се съмняваш в себе си и ти обещавам, че ще намериш повече искрени приятели и доволен партньор в живота.
Стоян Георгиев
http://semeistvo.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=471&Itemid=29
тагове: съмнение, усещяне
|