ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Такъв е случаят с първия френски консул г- н Шямпоазо. Той пристига през 1857 година и българите му оказват широко посрещане,  “ за доказателство на това чувство, са всички селяни, които отвред се затекуха  да празнуван денят… Хоро кадрил играха и Г-н Шампоазо первий почена с Г-жа  Берти да игра …“ 2

Друг любим френски консул е г- н Лангле. Той обичал да организира гощавки, и именно по време на една от тях пристигнала телеграма , извещаваща “ че г- н Лангле се декорира от Правителството си с орден първа степен,Legion d,honneur“ 3

На всяко негово отпътуване и пристигане, той бил поздравяван от въодушевените пловдивчани

Новината за неговото преместване през 1881 година предизвикала тъга у гражданите, които от една страна  се радвали за тона, че г- н Лангле е произведен на по- висок пост- като консул в Иерусалим, но от друга, те трябвало да се сбогуват с един добър човек и истински филантроп.

.Всички дипломати имали своите интереси в града. Често, те били заети и с други лични работи.

Така например, Шярл Батюс, белгийски консул, бил директор на спортната фабрика „Бомонти“. Той бил един от последните дипломати, които напуснали града. През 1954 година, народната милиция свалила табелата от консулството на Белгия.Той продал къщата си, раздал на приятелите си ценни вещи и отпътувал от България през 1965 година. Понесъл със себе си колекцията си от стари оръжия.

Италианските консули в града също били много активни. Един от най- известните от тях е граф Джузепе Джаки, който обичал да пътува из Родопите, а според някои дългият му престой в града, го подбудил да напише книгата за Пловдив.

През 1885 година, италианският поданик и търговец Г. Бюджети е назначен за белгийски консул. Факт, който не смутил ни най- малко пловдивчани.

 подготви Мария- Герасова- Спасова