Индира Яшаревич ЧАНДИЧ е родена в Бръчко. Интересува се от правна администрация. Публикувала е четири книги: „Поезия за деца” ,, Супа от писма”, „Маевичко ноктюрно”, (с поезия) и романа „В очакване на майката”.
Живее в Бръчко, Босна и Херцеговина.
ВОЙНИКЪТ ОТ НЯКОЯ ВОЙНА
Той ми казва, че е бил във войната
и че е изгубил ръката си в битка
с врага;
че през каскета на главата му
куршум е преминал
набързо; казва,
че е имало кръв и смърт,
ужаси и страшни нощи,
сутрешно гадене с
блудкав чай от тенекиена чаша
и още викове, и нападения
пак гърди в гърди,
а хората
казвали,
че по телата им стреляли
до смърт;
чувал,
и пак отново гадене –
и сутрин, и вечер, и всеки ден –
никога не спирало;
и още ми казва, че бърз куршум е отнел
липсващата му ръка
и войната спряла.
– Какво мислиш? – ме пита.
– Какво мислиш за това?
– Нищо! –
казвам му аз равнодушно.
– Не сте били на Балканите.
Там войните никога не спират,
а само се сменят генералите.
ИЗКРЕЩИ МИР
И грозни думи,
и меч, и клюки,
и кръвта по ръцете е тежка,
и устата е без глас,
а цветчетата цъфтят.
Пролетта ражда мирис и нежно докосване,
и куршум, и пепел
по улиците човечеството разлива,
а дъждът измива следите;
в капките се оглежда надменността;
и прах, и плач,
и Запад, и Изток,
в името на себе си и на своя свят
говорù високо, че земята да се разтърси,
до небето да се разнесе твоят крясък,
да се побере в тежката ръка на въздуха,
проклета от желанието ù за мир!
Говорù от името на своя живот
и святото ти съществуване,
изкрещи СПРИ,
изкрещи ДОСТАТЪЧНО,
изкрещи, и крясъкът ти ще окаже въздействие,
ще изкрещят с тебе милиарди
същото;
просто го направи първи;
за теб ще дойде Армията на спасението!
Превод от босненски език: Латинка-Златна