Снежана Алексич Станойлович е родена на 01.10.1962 в Белград. Публикувала е две стихосбирки – „Намери ме” (1980) и „Ода на Орфей” (2014 г.),в която стиховете са на македонски и сръбски език. Носител е на множество награди, включително на „54-те Стружки вечери – 2015” в Македония за най-добра книга, публикувана миналата година на македонски език извън границите на Македония. Тя също така е спечелила награда за най-добро стихотворение по време на фестивала „Дума в думата”, присъдена ѝ от Литературния клуб на Университета в Битоля,Македония. Нейни стихове са публикувани в повече от тридесет международни стихосбирки, литературни списания и хроники.

Автор е на няколко училищни проекта за деца в началното училище. Организатор и сътрудник е на детски фестивали за литература и изобразителноизкуство.

Пише на сръбски и македонски език, а нейни стихове са преведени на английски, хърватски, италиански, български, албански, турски, арабски,словенски и унгарски. Напоследък пише проза.

ОДА ЗА ОРФЕЙ

Разсипвам

златни трохи светлина

в храма на Твоето име…

Вопълът на земята

Те привлича към далечините…

Ти го чуваш…

 

Има ли някъде

извор чист

за гърлата пресъхнали?…

 

Орфей! Потърси го!

Покажи пътя,

където повика на предците

на сутринта първо

чака!…

 

Спаси сеитбата, Орфей!

С Твоята песен

събуди заспалите камъни

и оплоди земята,

която през Деня те зове!…

С връщането на дъждовете,

когато полетата цъфтят,

ще разцъфнат

и хиляди бели цветя

в моята кръв.

(за Тебе, Орфей!)…

… ДО ПОСЛЕДНИЯ КОННИК НА АПОКАЛИПСИСА

Аз Те чувам.

Провъзгласяваш се през пролетта несигурно.

Ненадейно.

Вестител Предопределен.

За да се знае до Възстановяване,

за да се разглежда до Безкрая.

И по-нататък.

Много надалече…

Никога да не се забравя,

докато съществуват Цветове и Звуци.

 

Аз Те чувам.

На Югоизток гори

Проклятието на Песента…

От твоите ръце жилави

разпръснатите акорди тялото ми палят.

Артериите ми пукат…

Кръвта ми кипи.

Пожар се изкачва по небесната стълба

с огромна и магическа сила.

Силата на Твоята Песен

блести!

От Нея звездите

светят…

 

Осветяват следите

на всички сетива.

Изход до безкрай…

Екстаз без докосване…

От Жалба до Немощ.

От Предсказание до Болка.

Миг –

най-чудесен от всички чудеса…

Възвишен.

Неповторим.

Замърсено вретено в порочността на творението…

Царството на Звука.

Аз Те чувам.

Твоят глас ме

Ражда, Оплодява и Убива.

Моето тяло е на жертвеника

на Твоята Песен.

Моят разум тече

през Твоите Пръсти.

 

Пей!

Орфей, пей, моята болка Те моли!

От Наставника на Земята и Небето

до последния конник на Апокалипсиса…

Нека да гори!

Нека да пламти!

(Защото аз те чувам!)

Превод от сръбски: Латинка-Златна