Работя като начален учител в едно селско училище, носещо името на великия будител Свети Паисий Хилендарски. Училището има над 400 ученици. Нашите деца са предимно от ромски произход. Те са темпераментни, спонтанни , артистични. Включват се с огромно желание в подготовката и провеждането на многобройните тържества, игри, състезания, кампании, конкурси…Затова залагаме изключително много на извънкласните дейности , предлагащи на децата възможности за изява.
Преди няколко години в рамките на проект „Успех” към ОУ „Св.Паисий Хилендарски” с.Сотиря, създадох ателие за рисуване „Свят в цвят” Исках не само да осмисля свободното време на децата, а да им дам възможност да „говорят” на език, в който не е нужно да се притесняват дали думата е подходяща, или дали ще успеят да кажат това, което мислят. Учихме се да рисуваме и заедно, стъпка по стъпка, добивахме кураж и увереност. След време работата по проекта приключи, но не и моята с ателието.
Преди около две години за първи път влязох в първи клас. Децата бяха малки, изплашени, несигурни. Голяма част от тях не владеехе добре български език. Трябваше да намеря начин да се сближа и да се разбирам с тях. Помощта дойде от само себе си с продължението на идеята за ателието. Времето, отделено за рисуването, носеше на децата удоволствие и тогава аз бях една от тях, защото не посочвах грешките, не задължавах, не изисквах. Успявахме и да учим, и да рисуваме , и да се забавляваме. С времето станахме сплотени и се обединихме около идеята „Свят в цвят”, която ни правеше щастливи и доволни. Така започнахме пътя си заедно.
Днес съм класен ръковоридел на 3а клас и за да ви представя участниците в ателието „Свят в цвят”, трябва да представя целия клас. Групата на ателието по рисуване в момента наброява 25 деца. Участието и работата в ателието не са задължителни или пожелателни. Децата са свободни в избора си, но заниманията по рисуване се очакват с нетърпение от всички. Откакто сме заедно, сме взели участие в над 80 регионални, национални и международни конкурси за детска рисунка. В много от тях имаме отличия. Резултатът от нашия труд се изразява не само в броя грамоти и награди. ДА-за нас това е много важно, това е отплата за усърдието и старанието, които полагаме. По- важното е, че добиваме увереност – и ние можем, и ние имаме какво да покажем и дадем на света около нас.
Много от тези деца няма да имат възможността да видят колко голям и красив е този свят. Това, което аз мога да направя за тях, е да покажа на една малка част от огромния свят колко са красиви децата ми. Големият страх у едно дете е да бъде различно от другите. С всяко едно участие, с всяка една рисунка този страт се „стопява”. Нищо не укрепва самочувствието на детето така, както факта, че някой го е забелязал, оценил, харесал.. Именно това се случи с участието ни в Третия национален конкурс за детска рисунка „ Носията” организиран и проведен от Съюз „Духовно Възраждане- България”
Обявата за конкурса привлече вниманието ми. Предложих идеята за участие на децата и те приеха предизвикателството с голям интерес. Заедно започнахме да търсим, да разглеждаме и анализираме българските народни носии от различните краища на България. И накрая това, което видяхме и което ни впечатли, се опитахме да пренесем върху хартията. Задачата се оказа сложна, но не се отказахме и получихме своята награда.
Мария Хаджистойчева- преподавател с. Сотиря
