В първите християнски времена, християните били гонени.Не всякога, те можели спокойно да извършват светата литургия.Затова била установена кратка литургия, на която християните се причещавали с дарове, осветени по- рано при друга литургия.Редът на тази литургия бил изложен писмено през IV век, от римския папа Григорий Двоесловов. Литургията се нарича, литургия на по- рано осветените дарове.Тя се свързвала с вечернята и се извършва, и сега всяка сряда и петък през Великия пост. Светите дарове- Агнецът- за тази литургия се освещава на Златоустовата или на Василиевата литургия.
Литургията на по-рано осветените дарове няма проскомидия. Не се извършва и литургия на огблашените. Вместо херувимска песен, пее се:
Сега заедно с нас,небесните сили служат невидимо: защото, ето влиза Царят на Слаавата, ето извършената тайна жертва тържествено се придужава (от тях- ангелите). Нека пристъпил с вяра и любов, за да станем участници на вечния живот.Алилуя.
Великият вход се прави мълком. Свещеникът излиза с дискоса и св. чаша от северните врата, минава по солея покрай иконите и през царските врата, влиза в олтара.В това време, всички богомобци са коленичили и в храма владее пълна тишина. Този е най- тайнствения момент в лиургията. Понеже, даровете са осветени по- рано, всички молитви и песни за освещаване на даровете са изпуснати. Направо след великия вход, вярващите се приготвят за причещение. При отпустната молитва се споменува името на св. Григорий Двоеслов.