Присъствието на рода Дуло в указания регион, се потвърждава от множество топоними, като:Ад Дуло, Дауло, Дуала- бад, Дияло, Долейб, Доло, Доуле, Дула, Дуло- Бурти, Дулу, Дила, Дуала, Далол, Туала, Ал- Туала, Тула- бад, Тола и др.
Съхранени са също така производни на топониим „Танг- ра“ , като Тангер, Тангедр, Тангура, Танжура, Тангла,Тангола, Донгола, Дангита, Дангара и др.
Племената, живущи на Балканите и в Мала Азия са от индоевропейската група. Първобългарският клон на тази група от племена, така наречените именци, се състои от три групи първобългари. От тях трако- кимерийците след преселването от VI и IV хил. пр. н. е. остава на Балканите и развива самостоятелна култура. Другите две са индоиранците, българи- бактрийци и хони (хунори).
При това разделение на протобългарските групи,индоевропейци не са вклюени в общностите на племена произлизащи от протобългарското коляно, но в последствие не оказващи влияние върху българския елемент, най- големи от които са шумерите и белите индианци (маи инки).
При трако- кимерийците и индоиранците се срещат племенни групи с идентични имена.
Хоните са индоирански първобългари, които след настъпване на демографския бум, се разделят в три посоки. На юг- където създават културите-Мохенджо Даро и Харапа, на североизток- северно от Китайските планини и северозапад- в Югоизточен Урал.
Първите индоирански преселения от протобългарската група на хоните към Средна Азия, извършват придвижването си от Балканите на Изток, съвместно с шумерите. При тези два народа се среща 90 процентов антропологичен пантеон и идентичен 12 годишен календар, както се среща и в създадените по- късно от хоните градове- држави Мохенджо Даро и Харапа.
Дугата протобългарска група индоирански племена са така наречените българо- бактрийци- саки, скити, масагети. И двете групи са от Симовото коляно на първобългарите.
А племената от третата протобългарска група трако- кимерийците(кутригури и утигури) траки, фриги, мизи, гети- пелгаси са от Иафетовото коляно първобългари.
