Мама миа в превод от италиански, означава майко моя. С течение на годините в България и по света, изразът придобива неочаквани значения. „Мама миа“ е един от най-големите хитове на легендарните АББА . Едноименният мюзикъл с техни песни се превръща в един от най-големите успехи в историята на музиката, а филма по него в незабравимо преживяване.В България, често го използваме като израз на възхищение пред даден човек или събитие, но и когато сме силно разочаровани от даден резултат.За италианците, той е истински жалон в общуването между хората,но и неразделна част от киното „ала италиана“. Когато заговорим за италианска кинематография, не можем да минем без Паскуале Кампаниле.
Pascuale Campanile /Паскуале Кампаниле/1927-1986/ е италиански сценарист, режисьор и писател роден в Мелфи /Базиликата/.Напуска родното си място в ранна възраст в посока Рим.Там започва,като писател и литературен критик. Придобива национална известност, с романа си „Баба Сабела“/1957/. Той е адаптиран за голям екран от изключителния режисьор Дино Ризи, под името „О,Сабела“.Филмът се превръща в международен хит.Прочува се в целия свят,като ко-продуцент на шедьоврите „Бедни,но богати“/1957/ на Ризи, „Роко и неговите братя /1960/ и „Гепардът“/1963/ на великия Лукино Висконти. Като режисьор се превръща в класик на италианската комедия с „Матриархат“/1969/, „Мъжка черна птица“/1971/, “Прави добре любовта“ /1975/ по негов роман.
Паметно е сътрудничеството му с легендата на италианската естрада и кино, Адриано Челентано. Режисира го в „Ругантино“/1973/,“Чия е ръката“/1980/, „Бинго Бонго“/1982/.
Достига върха на италианската сатирична комедия с „Войник на късмета“ . Със средствата на сатирата и гротеската пресъздава „предизвикателството Барлета“- рицарски турнир,проведен на 13.02.1503 година между 13 италиански и 13 френски рицари в Барлета /Италия/.В двубоя печелят италианците.
Умира в Рим от рак на бъбреците.
Италия е родина на най-креативните гении в историята на изкуството през последните няколко века. Като писател,сценарист и режисьор италианеца Кампаниле достига върховете на творчеството и майсторството.
Независимо дали сме разтърсени от драматичните му произведения, поразени от силата на сатирата му. Те са облагородени и стимулирани от неговите комедии и си заслужава да възкликнем по негов адрес „Мама миа сеньор Кампаниле!“