ОТ УЧЕНИЦИТЕ В 11. КЛАС. СТРУКТУРА

В статията са разгледани съдържателните и процесуалните особености на изградената от автора технология за усвояване на епически текст от учениците в 11. клас. Предложен е и конкретен (текстоцентричен) модел за интерпретация с акцент върху коментара и коментираното четене. Чрез него на обучаваните се дава възможност да използват придобитите знания за преобразуване на близки до тях елементи на действителността и да трансформират тези знания в конкретни умения. Стимулира се активното учене – учене чрез действие, чиято методологическа основа е функционалната взаимовръзка между познанието и дейността.

Конкретната практическа работа при усвояването на интерпретацията на епически текстове в часовете по литература в 11. клас „стъпва“ на многоплановостта на художественото изображение  (Йовева, 2008), което създава впечатление освен за мащабност на изложението и за динамичност на действието. Учениците се убеждават, че това е и основната причина организацията в епическото изложение, макар и да представя низ от събития, да се гради не само върху конкретно събитие, а и да следва логиката на особен тип гледна точка, която може условно да бъде наречена „вътрешно съзерцание“ (Йовева, 2008). Именно то мотивира събитията, определя характера на връзките и отношенията: причина – следствие, сходство – несходство, продължителност – непродължителност, динамичност – статичност, прекъснатост – непрекъснатост, а изобразеното е представено като нещо видяно (станало), макар то винаги да е свързано с определен минал момент, често пъти значително отдалечен във времето.

За разлика от лириката в епоса учениците откриват разместване на местата на обективното и субективното  (Йовева, 2008), т.е. тенденцията за превъзходството на обективното над субективното, в резултат на което и авторовото преживяване има за цел да представи значителен обем жизнени факти, събития, действия и пр., породени от конкретното събитие. В епическото произведение обективното  е поставено винаги в центъра на художественото изображение  (Йовева, 2008). Около него е организирано изцяло сюжетното развитие, то определя особеностите на композицията. Обективното влияе и върху съдържанието на авторовите отклонения, на природните картини и описанията.

В наивната форма на епоса (времето на Античността) (Йовева, 2008) обучаваните възприемат античните образци едновременно с присъствието на фолклорни елементи и различни речеви форми, които често пъти променят първоначалния смисъл на изложението. Липсата на външно отграничаване, неопределеността на смисловите му граници произтича отвътре: от липсата на единство във всеки смисъл. Повествованието изключва речева концентрация, привидно пространството на речта е стеснено, но иначе претоварено със смислови стойности. Прекъсванията (и смяната на речевите форми) създават също впечатление за двойственост. Наред с всичко времето е едноизмерно (Йовева, 2008). В това отношение например интерпретацията на творби от античната литература в българското училище се оказва значително по-труден процес и тъй като той не е обект на внимание в настоящата статия, няма да се спираме на неговия анализ.

https://diuu.bg/emag/9130/