Пет са основанията които ме карат да мисля че в най-горния лъч на Розетата,който приемаме за пръв е представено не Слънцето,а именно Сатурн:

1. Редът на боговете във Вавилонската кула започвал със Сатурн (увеличи изображението,като натиснеш „Контрол“ и превъртиш колелцето на „мишката“):
          
2. В лист 250 на Симеоновия сборник (IX-X в.) имената на боговете са написани най-напред безразборно,за да разберат читателите за какво иде реч но после е представен точния ред на боговете в Небесните пояси,който започва със Сатурн:

  „Седем са планетите и техните имена са Слънце, Луна, Зевс, Меркурий, Арей, Венера, Сатурн. На всеки пояс от небето се движи по една от седемте планети.На най-високия- Сатурн (Крон), на втория- Дий (Юпитер), на третия- Арей (Марс), на четвъртия- Слънцето, на петия- Венера (Афродита), на шестия- Меркурий (Хермес) и на най-ниския- Луната.“ (Петър Добрев, „Звездната вяра на древните Българи“ 2007 г., стр. 65).

3. В стари времена Халдейския ред и началото на седмицата започвали не с Деня на Слънцето (неделя),а с Деня на Сатурн (събота). Затова в Библията неделният ден,в който не се работи е наречен СЪБОТА НА ГОСПОДА (кликни върху изображението,за да го увеличиш):

4. В Богословията на Йоан Дамаскин (VII-VIII в.),преведени от Йоан Екзарх и разпространени повторно у нас през XIV в.,начело също е сложен Сатурн:

5. Начинът,по който Павел Серафимов (Спароток) разчита надписите върху Розетата с помощта на Палеобалканските линеари,които са подобни на „пра“-Българското „руническо“ (т.е. сричково-йероглифно) писмо (http://sparotok.blogspot.com/2013/01/blog-post_23.html):

                                                                  

  Тълкуванието на Павел Серафимов в случая е следното:

ЛЕПИ – лепъ-хубав, подходящ; САА –сая, сянка; ЛОНО – лоно, основа; ПЕКЕ – пек, жега; БУРА – буря; ЕТИ, ЯТИ – хващам, вярвам, започвам; ВОПИ – вопъл, въпити-викам.

   Йерархичния ред на боговете,който представих в предишната статия за Розетата е добър но с негова помощ показах начина,по който съм стигнал до получените в крайна сметка резултати. Той не е принципно погрешен,понеже представя боговете по старшинство и както съм споменал в статията,астролозите го познавали много добре.

                            

  Още там обаче споменах,че Българската розета е малко по-различна от това изображение,макар да е доста близка до него. Древните астролози поставяли начело винаги Сатурн което означава,че е малко вероятно нашата розета да е правела изключение от това правило. То е ползвано най-напред в земите на Междуречието,където са живели „Вавилонците“- съвременно име на група индоарийски племена,сред които несъмнено е имало Българи а също и Хазари- произлязло от Българите индоевропейско (!) племе. Тези Българи са станали астролози още в своята прародина на Балканите ако не и по-рано,когато обитавали земите на Месопотамската късномезолитна и раннонеолитна цивилизация.

  За да възстановим точния ред на боговете в Българската розета тогава,трябва просто да разместим боговете в принципно правилния „Йерархичен ред“ и да ги подредим така,че Луната и Венера хем да бъдат там,където ги открихме поначало (вляво от основния лъч),хем най-отгоре вместо Слънцето да стои Сатурн. Получения резултат тогава ще бъде огледален на „Йерархичната“ розета но ще даде реда на боговете по начин,който е съвършено непознат на казионните учени: 
                
                
       
  Най-интересното,което установих в случая е фактът,че прочитът на Павел Серафимов позволява тълкувания,които съвпадат изцяло с този вариант на Розетата и почти никак- с останалите й варианти,които показах в предишната статия. Реалното тълкувание обаче е малко по-различно от това което той разчита,а това се дължи на  следните причини:

1. Крито-Микенските линеари не са разчетени напълно,а само частично. В тях има непознати за гърците звуци като Ж, Ч, Ш, Щ, Ъ и пр.,които са отлично познати на Българите но не са включени в разчитанията на Вентрис и Чадуик,за да бъде изкаран езикът на линеарите „гръцки“.

2. Пак по същата причина част от тълкуванията на Крито-Микенските знаци са съобразени с погрешната презумпция,че езикът на „Микенските“ плочки е гръцки. Езикът в тях всъщност е индоевропейски,поради което прилича на късния гръцки но определено не прилича на най-ранния,който е съдържал несъмнено над 70% семитска лексика. Такава лексика в „Микенските“ плочки разбира се няма понеже те са писани по време,в което пра-гърците още не били напуснали Предна Азия и не били завзели онези части от Южна Европа,в които живеели странните „Микенци“ и Ахейци,включително Мирмидони с „пра“-Български имена.

3. Българския език от VII-XI в. сл.Хр. не може да е бил напълно идентичен с Българския от XI-XVI в. пр. н.е. така,както не е съвсем идентичен и с днешния. За близо две хилядате години между „Микенската“ и Ранносредновековната епоха Българският език несъмнено е претърпял някакви промени а какви са те ще се разбере само в случай,че разчетем окончателно Линеарите като включим в тях непознатите за гръцкия език звуци и съпоставим получените текстове със средновековните.

  Истинския ред на боговете в Розетата от Плиска е толкова странен и неочакван,че се налага да зададем логичния въпрос: познат ли е бил той на астролозите,древните Българи и най-важните евразийски религии? Отговорът е също толкова шокиращ- показания ред на боговете е добре познат на астрологията,където според него се подреждат управленските степени на звездните магове и съответните им класически зодии. Във всички редове на приложената таблица боговете-планети са подредени така,както показва Бългаската розета: единствената разлика е в това,че едни започват с Марс,други със Слънцето,трети с Луната и т.н. Редовете,номерирани с 5, 12, 19, 26 и пр. обаче започват точно със Сатурн и там тази закономерност се забелязва най-добре:

                                     

  Руски сайтове за астрология отбелязват астрологичните символи на боговете-планети,но най-отгоре в техните розетни възстановки стои разбира се Сатурн- не Слънцето или Зевс (Юпитер):
        

Споменатия от мен невероятен ред на боговете очевидно бил познат на религии като вавилонската, еврейската, скитската и Българската,според които Първата жена (Ева т.е. Дева,Венера) била направена от реброто на Военния бог. Той бил познат и на всеки древен Българин,който можел да брои от едно до десет. Доказателства за това има не само в древната еврейска митология,която заимствала много свои истории от самите „вавилонци“,т.е. директно от древните Българи но и в религията на нашите деди,а също в етимологичния анализ на различните названия,които носят цифрите от 1 до 10. Етимологичният анализ показва че този конкретен ред на боговете,който можем да наречем Цикъл на Сътворението или Български цикъл е вложен във всички числително-бройни системи на древния свят и това личи особено добре в имената,които са сложили на своите цифри Българите!

  От Българския народен фолклор знаем,че предците ни са имали богове със странните имена САМА БОГА, МАЛА БОГА, САВА, ЖИВА БОГА и пр. Там често се споменават Слънце и Месечина,Зорница и Вечерница,Слънчова майка и пр. За да останат в народния ни фолклор до XIX-ХХ в.,тези персонажи ще са били особено важни за дедите ни и е логично да предположим,че са имена на изредени в Розетата богове. В Българския ред на боговете се вижда че след Сатурн,който е бог на смъртта и подземното царство идват боговете Марс и Венера. Сатурн е бог на смъртта,която не е съществувание а свещения му цвят бил черния и в такъв смисъл той е.НИЩО. Първият бог,който се появил след него от нищото е Марс- Богът на войната което отговаря на онзи пасаж от „гръцката“ митология,в който от земята и подземните селения,т.е. от царството на Сатурн пред очите на Кадъм изведнъж изникнала цяла група воини,които почнали да се сражават помежду си и срещу всеки,който им се изпречИл на пътя.

 Редът на боговете показва,че в такъв смисъл преди Марс не е имало други живи богове,а всички други са родени след него. Щом Марс или божеството,което римляни и келти наричали с това име е Първият бог,значи той е САМА БОГА на древните Българи т.е. Самичкият бог който е сам,понеже се родил преди всички други богове. МАЛА БОГА пък трябва да е едно от имената на Сатурн,който в качеството си на НИЩО не се отличавал с голям размер а със значително намален,заради което трудно е можело да бъде забелязан.

  Това става лесно разбираемо като си припомним,че свещен цвят на Сатурн е черният. Черен е цветът на всички тъмни подземия,пещери и други затворени помещения и човек не може да види нищо в тях дори тогава,когато знае какво има вътре. Древните хора смятали че онова,което не можели да видят но го имало непосредствено до тях не можело да се види,понеже било прекалено дребно и нищожно. Затова думата ДРЕБЕН в Българския език означавала три неща:

1. Дробен (Надробен на малки части,съсипан).
2. Древен т.е.- прекалено стар.
3. Ситен,нищожен.

  По тази причина за старите хора се считало,че са близо до царството на САТУРН (САТИРИН),по която причина възрастния човек бил считан за СТАР (СЪТАР,САТИР).т.е.- за жрец на Сатурн. Малките и черни хора също били считани за такива- затова в Тракийско време Българите докарвали от другата страна на Средиземноморието дребни негри (пигмеи),които назначавали за жреци в храмовете на Нощния,т.е. на Сатурновия Дионис. Учените установили,че точно такива пигмеи е имало в големите храмове на Тракийските Кабири (т.е. Кубери) в Тива и на о-в Самотраки.

                               

Те сочат, че когато броим от едно до десет,ние изреждаме имената на Седемте богове така,както са подредени в Розетата от Плиска. Както написах и другаде,Седемте богове са имали много имена- на римляните например било известно,че само Богинята Майка (Земя,Луна) имала над различни 100 имена. Част от имената били за масова употреба,а друга част била използвана само от жреците. Така и в нашия случай: народните имена на Седемте богове са едни а жреческите- други.

Имената на числата от едно до десет са имена на езически богове и са изключителен пример за начина,по който Българите подреждали боговете си в Розетата. Целият индоевропейски свят спазва Българския ред на боговете- не халдейския,Птоломеевия или Соломоновия,понеже ползва диалектни варианти на техните Български имена- не на египетските или гръцките! Нашата розета освен за гадаене изглежда е била ползвана и за математически операции,а божествените имена на цифрите от едно до десет спазват съвсем точно реда на боговете в Розетата. Почнем ли да броим от едно до десет,ние изреждаме боговете на Българите по начина,по който са подредени в нея обратно на часовата стрелка. Седемте богове в Българската Розета са подредени така:

1. МАРС (Първият бог,създаден от хаоса на Сатурн)
2. ВЕНЕРА (създадена от реброто на Марс)
3. ЛУНА (Богиня Майка)
4. ЗЕВС-ЮПИТЕР (Бог Баща)
5. СЛЪНЦЕ (Бог Син)
6. ХЕРМЕС-МЕРКУРИЙ (Пратеник на боговете,движещ се между Небето и Земята)
7. САТУРН (Бог на подземното царство)
 
  Имената на числата от едно до десет,ползвани масово от народа са други имена на същите богове,подредени в същия порядък а самото броене било своего рода молитва и изразяване на почит към тях,което ставало така:

ЕДНО = ВЕДНО (ВЕДИНО = МАРСОВО)
ДВЕ = ДЕВЕ (ДЕВИНО = ВЕНЕРИНО)
ТРИ = ТЕРИ (Числото на ТЕРА,т.е. на Богинята Майка)
ЧЕТИРИ = КАТИРИ. Това означава КОДТЕРИ (КОД ТЕРИ = ПРИ ТЕРА,ДО ТЕРА) и ЗАТЕРИ (ЗАД ТЕРА,СЛЕД ТЕРА) т.е. Богът,който е при (след) Богинята Майка. Индоарийския вариант ЧАТВАРА и българското ЧЕТВОРА (ЧЕТВОРЕН,ЧЕТВЪРТИ ПО РЕД) означава още САТВАРА (СЪТВОРА,БОГ ТВОРЕЦ),което е синонимно на БОГ БАЩА.
ПЕТ = ПОТ (Изпотен от жега), ПЪТ (Пътуващ денем и нощем): отлична характеристика на Слънчевия бог.
ШЕСТ = ШЕХТ т.е. ШЕТ (Шетащия бог)- виж и календарния ни термин ШЕХТЕМ,който е много близък до думата ШЕСТЕМ (ШЕСТИН),макар че той може да има и друго обяснение.
СЕДЕМ = СЪДИМ (БОГ СЪДИЯ), СЪДИН (Число на Съдещия бог)
ОСЕМ = ВОСЕМ (ВЪСИМ,ВЪСЕН)- епитети на Навъсения Марс (Бог на войната и конфликтите).
ДЕВЕТ = ДЕВЪТ (ВЕНЕРАТА), ДЕВИЧ (ВЕНЕРИН).
ДЕСЕТ = ДЕСЯТ (ДЕЦАТ) – Раждаща деца (Богиня Майка).

  Ако някой попита защо Българските числа не започват със Сатурн,както обявих по-горе и с №1 е Марс а не Сатурн,веднага отговарям: нашите числа си почват точно със Сатурн но както казах и по-горе,той е НИЩОТО (т.е. НУЛАТА). Затова преди Марс (Единицата) в нашата розета е стоял Сатурн (Нулата),с което цикълът се затваря окончателно а значението на „чуждата“ дума НУЛА в такъв случай е МАЛО (с прех.форма НАЛО),т.е. Малко,Незначително. Другото название на Нулата е ЗЕРО (т.е. ЧЕРО, ЧЕРНО): то води до същото заключение и до идеята,че Българите са въвели числото НУЛА в Европа и света.

Имената на първите десет числа изреждат боговете в Розетата от Плиска в техния правилен порядък което говори,че дедите ни са отделяли специално внимание на числото 10 и то не било по-маловажно за тях от свещените цифри 3 и 7. Това говори,че освен тези числа трябва да има и други,които се подчиняват на същата закономерност. „Руското“ име на числото 40 например означава СОЛАК (СОЛЯК = СЛЪНЧЕВ),понеже 40 е поредно число на Слънцето в Българската розета. СТО е поредно число на Венера което означава,че СТО означава ИСТО (ИЩО, ЕЩО, ВЕЩО) т.е. Числото на ИЩАР (на ВЕЩЕР, на ВЕЩА),която е разбира се Венера.

  Започвайки от най-горния лъч на Българската Розета,който смятали за НУЛА и от съседния му лъч отляво,който бил ЕДИНИЦА но обозначавал Военния бог,дедите ни броели против хода на часовата стрелка така:

Мало (Нула), Ведно (Едно), Деве (Две), Тери (Три), ЗаТери (Четири), Пот (Пет), Шет (Шест), Съдин (Седем), Въсен (Восем,Осем), Девът (Девет), Децат (Десят,Десет).

   Докато броели,те на практика изреждали имената на боговете си по хода на Розетата и казвали всъщност следното:

Мала бога (Сатурн), Сама бога (Марс Арей), Богиня Дева (Венера), Тера (Земя, Богиня Майка), След Тера (Зевс, Юпитер), Изпотяващ бог (Слънце), Шетащ бог (Хермес-Меркурий), Бог Съдия (Сатурн), Навъсен бог (Марс Арей), Девата (Венера), Детеносната (Богиня Майка).

  Тази логика позволява да предположим че всяко число от едно до сто,което е кратно на 10 е имало някога свое специфично име подобно на „руското“ СОРОК,което се изговаря СОРАК. Християнството наложило повечето такива имена да бъдат забранени но не могло да забрани всички,понеже щяло да зачертне цялата математика. Затова в различните европейски езици включително в нашия оцелели още няколко такива думи,които обозначават поредните имена на езически богове,на които са посветени някои по-големи и по-знакови числа като:

ХИЛЯДА = ЧЕЛЯДА (Раждащ челяд,Пораждащ човечеството): епитет на Хермес (Меркурий). Негово свещено число е 1000 понеже,като броим по Розетата започвайки от Нула която е Сатурн,достигаме 1000 и виждаме,че то е свещено число на Меркурий.

МИЛИОН = МИЛИТОН (МИЛИТУМ). Това на латински означава ВОЕНЕН и иде да ни каже,че Милионът е свещено число на Марс-Арей.

МИЛИАРД (с друго име МИРИАД)= МИЛИ-АРАД (МИРА-АРАТ). Тук АРАТ е пояснителен суфикс за субект (същество) а основната дума МИЛИ (с диалектна форма МИРИ, МИРА) е в основата на думата УМИРА (О-МИРА),която се отнасяла за Хермес- Богът на гърма,който се раждал на небето и веднага потъвал в подземното царство т.е. „умирал“,за да се възкреси и възроди почти веднага след това. Затова,ако броим по лъчите на Розетата ще видим,че Милиардът е свещено число именно на Хермес но дали Българите са знаели това или то по-късно е открито,на този етап не можем да установим.

Така обикновеното изреждане на числителните бройни в ежедневния живот се оказва отдаване на почит към Българските богове в реда,по който са подредени върху Розетата. Този ред тогава с право може да бъде наречен БЪЛГАРСКИ или Цикъл на живота и Сътворението,понеже описва „жизнения цикъл“,по който се явяват и изчезват Българските богове.

  Този цикъл в общи линии показва как Първия бог (Сама бога) се ражда от Сатурн,който е „гръцкият“ ХАОС (ХАДЕС) т.е. ГАДЕС (Гадния бог). След време от реброто му се ражда богинята Дева (Венера),която го изкушава да се влюби в нея и затова е Богиня на любовта. Когато двамата встъпват в брак,те се превръщат в Бог Баща и Богиня Майка,чиито синове са Слънцето и Хермес (Българския ТОХЪ,чиито азиатски аналози са кавказкият Тогарма и турският Тенгри). Тези двама синове не са безсмъртни- Слънцето се преражда в Сатурн когато падне под западния хоризонт,а Хермес (който е Орфей и Херакъл) „умира“,като потъва в недрата на Сатурн или се превръща в него. После обаче отново се „ражда“,като минава през целия „жизнен“ цикъл на Седемте богове,а всичките седем богове в тяхната цялостна съвкупност (обединени в едно) представляват СВЕТОВНИЯ БОГ на древните Българи,чието име БАТ САБАТ или ВЯД СЪВЯТ (Господаря Свят,Водача на Света) е изписано в средата на Розетата с йероглифа IYI.

  Гръцката митология обявява,че синът на Кронос (Крон,Сатурн) е Зевс,но това не е в противоречие с изнесените данни: както казах и по-горе,Българският Зевс е онази еманация на Марс в която той се е превърнал,когато встъпил в брак и станал баща. „Гръцкият“ УРАН съответно на това е ЗУРАН (ЗУРВАН т.е. Хермес),който според Розетата е „баща“ на Сатурн (Крон). Както показва цикълът върху Розетата,Марс е роден от Сатурн (Кронос) което проформа означава,че Зевс-Юпитер като еманация на Марс също е роден от Сатурн. Повечето такива взаимовръзки не били известни на гърците при тяхното нашествие в Европа- затова те съчинили своя варваризирана „митология“,с която „обяснили“ непознатите аспекти на древната астрология.

  Разчитането на древни думи,записани върху Розетата не е лесна работа и не може да се прави така първосигнално,както го правят досегашните учени. Версиите за начина,по който се прави това са много но внимание заслужава само една: тази на Павел Серафимов (Спароток). Той може да е критикуван масирано от завистници и врагове на Българската слава но това не значи,че те са прави а той греши. Не приемам всичките му заключения безкритично но знам,че най-прекия път към истината за Българите е онзи,по който той върви. Затова трудовете му не бива да се отричат истерично а трябва да се търси научната истина,скрита или заложена в тях. Сега съм на мнение,че неговото разчитане на надписите върху Розетата може да се окаже ключ към окончателното й разгадаване. То е съобразено със следните неща,с които не са съобразени останалите прочити:

1. Изключителната древност на Българския език. 2. Сложния начин,по който е разчитано „пра“-Българското сричково-йероглифно писмо.
3. Феноменалното присъствие на „пра“-Български имена в „Микенските“ надписи и плочки.
4. Европейския произход на древните Българи и техния индоевропейски праезик,в който се срещат голям брой палеолитни доиндоевропейски реликтови думи.

  Прочитите,които прави Спароток на надписите върху Розетата са разбира се Български,понеже няма как да са тюркски, монголски, китайски, гръцки, латински, еврейски, „македонски“, аварски, „славянски“, афгански или влашки. Думите,които се получават от тези прочити и тълкуванията,които им прави Спароток са на пръв поглед безлични и безинтересни.

    

  Едно внимателно вглеждане в тях обаче (придружено от леки корекции заради двете хиляди години,които делят Аспаруховите Българи от „микенците“ и непълните разчитания на Вентрис и Чадуик) води до феноменални съвпадения на техните значения с качествата на онези езически богове,за които са предназначени. Някои четения на Спароток и Чадуик може да са звучали тъй както ги предават,но други определено са звучали малко различно по съображенията,които изредих по-горе. Внимателно преразглеждане и допълване на тези прочити дава смисъл на всички надписи и ги свързва с конкретните богове,за които се отнасят и то така,че става възможно да назовем техни епитети и свещени названия в реда,по който е ставало и броенето.

  Тук ще напомня,че четенето на надписите върху Розетата от Плиска трябва да почва от най-горния лъч и да следва лъчите обратно на часовата стрелка,без да пресича центъра на розетата. Мое преосмисляне на прочитите,направени от Спароток доведе до следните невероятни резултати:

1. ЛОНО. Този надпис Серафимов разчита върху първия (най-горния) лъч на Розетата,а смисълът му го свързва точно със Сатурн. Четенето му принципно е вярно- ЛОНО е вътрешността на земните недра,където е Подземното царство на Сатурн. Съвсем същото име носел древен Хавайски бог на земеделието и плодородието- качества,които го определят като аналог на римския Сатурн. Полинезийците са древен полудравидски народ,свързан с миналото на Месопотамия и Индия,а по-специално с Индската цивилизация,културата Мохенджо Даро и азиатските народи АЙНУ. Затова у тях има голям брой Евразийски езикови останки и частично роднинство с древните пра-гърци и индоарийци. Много отдавна при някакво нашествие те напуснали Южна Азия и се озовали в Източна,от където в крайна сметка ги прогонили дедите на китайци и японци.

  Бидейки смели мореплаватели,дедите на полинезийците избягали от монголоидната напаст към места,недостъпни по онова време за нахлуващите в земите им предкитайски народи и благодарение на това оцелели до днес. Затова у тях има значителен брой имена и думи,дошли от Стария свят. С тях обаче ще се занимаем друг път,а сега ще се върнем към Българските значения на най-горния надпис върху Розетата от Плиска. Той има и друг смисъл понеже в „Минойския“ език,за който са създадени Линеарите звукът „Л“ е идентичен със звука „Р“. Белези за такава отминала идентичност има и в Българския разбира се: езикови форми като ГЛИГОР (ГРИГОР), ЛИВОЛВЕР (РЕВОЛВЕР), ДАР (ДАЛ), ГРЪНЦИ (ГЛИНЦИ) и пр. ясно го доказват. Вещите специалисти знаят,че думата ЛОНО в Линеарите е могла да се чете и като РОНО (ХРОНО,КРОНО),което обаче се оказва едно от имената на Сатурн!

  Сега съм на мнение,че правилният прочит на най-горния надпис е именно КРОНО,а кръстния знак най-отгоре доказва именно това. Думата КРЪСТ (КРЪЩ- оттам и „КРЪЩАВАМ“) е двусъставна,а най-старото й звучене е КРЪСТЪ (КРЪСТО),което в такъв случай следва да означава КРЪН-СТО (КРОН-САТО),ще рече Кронос-Сатурн. Затова кръст по стара традиция се слагал върху гробовете,за да ги обозначи като владения на Подземния бог Сатурн. Римляните разпъвали осъдените си пленници на кръст,за да са сигурни че ще ги пратят при Сатурн,но християнството придало оптимистичен смисъл на всичко това и го свързало не със смъртта върху кръста,а с Възкресението на разпнатия Христос,и така кръстът от Сатурнов символ се превърнал в знак на Христос.

  Това говори,че свързването му със Слънцето не е погрешно- Христос олицетворява превръщането на нощта в ден и на смъртта в живот т.е.- превръщането на Нощния Дионис,който е Сатурн в дневен Дионис,който е самото Слънце! От тук правим заключение,че думата КРЪСТО е имала още едно значение: КРЪСИТО (ХРЪЗИТО, КРЪЖИТО: Кръглия бог Слънце). Основното й значение е скрито в думата КРЪЖИ (Обикаля небето),която също е двусъставна и е сглобена от израза КРОНЖИ (Оживелия Кронос),който може да се тълкува и като КРОН-ЖЕ (Същият,който е и Кронос). За Българския произход на култа към Крон (Сатурн) има стотици езикови доказателства,от които ще дам само няколко примера:

а) КОРЕН = КЪРОН (Намиращ се в Подземното царство на Крон)
б) КРОМИД = КРОНИД (Син на Крон/Кронос). Тази дума е обявена от примитивни езиковеди за „гръцка“,но гърците нямат никакво смислено обяснение на думата КРОНОС,която е аналог на индоарийското БРОМИУС (БРОМОС) с прех.вариант КРОМИУС,който означава и ХРОМ (Куцият Дионис).
в) КРЪН (= КРОН): име на Българска крепост и древен град в Казанлъшко.
г) КРОНДИР (вид стомна) = КРОН ДАР (Направен от Кроносови дарове,т.е. от глина и кал).
д) СКРИН = СКРИЕН (В който си криеш свои неща),т.е. С КРОН (Подобен на Крон). Подобието се състои в това,че вътре в скрина е тъмно както в Подземното царство а нещата,които си скрил вътре не се виждат подобно на съществата,които са отишли при Сатурн.
е) КОРЕМ = КЪРОН (КРОН). Наречен така,понеже всичко в корема е скрито от прекия поглед,а той ХРАНИ (КОРМИ,КЪРМИ) организма подобно на нивята,в чиито „подземия“ Садиш (Съдиш,т.е. Засатурняваш) семената на културните растения,за да получиш плод и прехрана.
ж) ХРАНА = ХРОНА (КРОНА) т.е.- Отиваща при Сатурн. Това е разбираемо: изядените от човек или от хищник същества отиват в „Подземното царство“,а изядената храна се скрива от погледа на хората,които са я изконсумирали.
з) КОН = КРОН (с добавено „Р“). И наистина- конят е свещено животно на Подземния бог у Скитите,който по техни поверия отвеждал душите на мъртвите в подземния свят.
и) КРУМ = КРОН (Сатурнов син,т.е. Марс).

  За повече примери тук няма място,затова преминавам към втория лъч на Розетата.

2. СА-А. Този надпис открива Спароток върху следващия лъч,който в Розетата е съседен на лъча на Сатурн и се намира отляво на него. Това трябва да е едно от Българските имена на Марс и ако вземем предвид факта,че линеарите са само частично разчетени от Вентрис и Чадуик,за да не лъсне техният Български произход,правилния му прочит би трябвало да е САМА (САМА БОГА),който е самият Марс (СОМОР от Българския календар,т.е. САМАР, САМА-АР). Друго възможно разчитане в случая е САКА (СЕКА,СЕЧАЩИЯ БОГ),който може да бъде единствено Марс.

3. ЛЕПИ. Така пише на третия лъч върху Розетата според Спароток,който отговаря на Венера. Епитетът ЛЕП (на староБългарски ЛЕПЪ=ЛЕПИ) означава ХУБАВ (ХУБАВА) и е отличен епитет за Богиня на любовта. Думата ЛЕПИ при друг вид разчитане може да прозвучи и като ЛЯБИ (ЛЮБИ,ЗАЛЮБВА),което се отнася единствено за Богинята на любовта в Българския пантеон.

4. ВОПИ. Това е надписът върху лъча на Богинята Майка което означава,че е много вероятно правилния прочит да е ВЕБИ т.е. БЕБИ (Създаваща бебета). Вентрис и Чадуик обаче знаели,че първите пра-гърци подобно на днешните не са имали „Б“ или са го ползвали крайно рядко и неохотно,затова изключили вероятността в „Микенските“ плочки да има голям брой думи с този проблемен за гърците звук.

5. Е-ТИ (Я-ТИ). Този надпис Спароток открива върху лъча на Зевс (Юпитер),който бил водач на боговете,а възможните му тълкувания са три:

а) ЗАПОЧВАМ (значение на тази дума в староБългарския език,споменато от Спароток в неговите статии и достойно за Водача на боговете.
б) ТЯ-ТИ (ТАТИ): Таткото на боговете.
в) ПА-ТИ = ПАТЕР (Бог Баща),ПАТИ (БАТЪ),т.е. Водач (Юпитер е считан за водач на боговете).

6. БУРА. Това според Спароток е написано върху лъча на Слънчевия бог но в прочита му е допусната грешка,понеже не е отчетено присъствието на първия по-малък знак,който се намира отгоре над другите два. Пропуснатия знак бил четен по неизвестен начин,който ще опитам да възстановя. Когато направя това ще се наложи да напомня,че в Крито-„Микенските“ линеари и в древния Български език звукът „Р“ бил идентичен с „Л“,при което получаваме следните три възможни резултата:

а) ЙО-БУРА: с правилно четене ЙОБУЛА и значение ОБУЛА (ОБЛИЯ,ЗАОБЛЕНИЯ).
б) НЕ-БУРА: с правилно четене НЕБУЛА и значение Небесния бог,което е чудесен епитет на бога Слънце.
в) ТОБУРА: с правилно четене ТОПУЛА (Топлия,Топлещия).

7. ПЕКЕ. Този надпис открива Спароток върху лъча на Хермес (Бога на гърма) от което следва,че възможните му тълкувания са само две:

а) ПЕКА (Изпичам),ПЕЧЕ (Изпича): добра характеристика на последиците от удара на Мълнията (Бога на гърма).
б) ПУКЕ (ПУКА,ТРЕЩИ)- възможен правилен прочит на този надпис който информира,че Хермес (Гръмотевицата) пука и трещи при своята поява.
                 
  Всички мои проучвания показаха,че прочитите на надписите върху Розетата от Плиска,които Павел Серафимов (Спароток) предлага са не просто добри- те са превъзходни,понеже по блестящ начин потвърждават автохтонния произход на Българите,срещу който толкова ритат финансираните от чужбина нечестни тюрколози. Тяхното преосмислено четене по чуден начин съвпада с точния ред на боговете в Розетата от Плиска което означава,че е много вероятно в тях да е скрита истината за езическата вяра на предците ни. Частичните прочити на Серафимов,допълнени от моите тълкувания и броенето до десет в Българския език говорят,че правилния ред на боговете в Розетата е точно този,който ви показвам. Фактът,че астролозите са вкарали този ред в управленските степени на звездните магове позволява да приемем,че при древните Българи е било същото а степените,по които се издигали в ранг маговете имитират начина по който се явявали,развивали и прераждали Българските богове.

http://shtaparov.blog.bg/politika/2019/12/15/istinski-red-na-bogovete-v-rozetata-ot-pliska.1687184?fbclid=IwAR2DhgkDIjrGSEyhWmf2UxWKefpFNbJQK6OLjcbJm8LFXcCz_BYIaUP5qC4