По добре късно, отколкото никога
Meglio tardi che mai)
Чувствам се малко неудобно, все едно да представям: – Гогол, Булгаков или Марк Твен.
Джованино Гуарески е роден на първи май 1908 – починал на двадесет и втори юли 1968г. Той е италиански писател, журналист, хуморист и карикатурист! Известен е по цял свят с разказите си за дон Камило, /но не и у нас/. Екранизирани в пет филма /кооп продукция с Франция, с Фернандел в главната роля, по късно и с Терънс Хил/ които с удоволствие се гледат и днес!
През 1943, Джованино Гуарески е арестуван и мобилизиран в армията за обида към Мусолини!
За отказ да сътрудничи с нацистите, прекарва две години в немски концлагери в Полша и Германия!
Известният му манифест от предизборната кампания на 1948 год. е “В тъмната стаичка Бог те вижда …..а Сталин не!”е изиграл ключова роля по време на изборите през 1948.
Обръща изборния резултат и комунистическата партия губи. Това го поставя в черния списък, и обяснява защо е неизвестен у нас.
През 1950 e осъден на осем месеца условно за клевета, срещу държавния глава Луйди Ейнауди.
През 1954 е осъден на година затвор за обида и оклеветяване на държавния глава- Алсиде Де Гаспери. Уплашени от надигащото се обществено недоволство власт, имеющите му предлагат амнистия ако се извини, но той отказва!
Отказва дори да обжалва присъдата и я излежава заедно с натрупването от първата!!!
Писателят на добрите хора /така го наричат/ се радва на уважението на народа, дори в затвора! Докато Де Гаспери губи позиция под краката си, разболява се, оттегля от поста и умира! /По онова време политиците все още не използват ваксината срещу срам/!
Отказва предложението на папата да работи за Ватикана и осъжда остро реформите в църквата.
Погребението му остава неуважено от представителите на официалната власт!
Остава най-превеждания по света, най – продаван (над двадесет милиона копия), но и най – обичания италиански автор, на всички времена. /Знам, че звучи малко помпозно, но е точно така/!
За себе си казва:
“Слушам разказите на голямата река, (По) а хората говорят за мен, че колко по остарявам по загубен ставам! Което обаче не е вярно, защото аз винаги съм си бил загубен!”
Kontadin Kremenski- превел