Иван Пеев-Плачков е виден български просветен деец, публицист, филолог преводач и политик от Народната партия. Той е министър на народното просвещение в четири правителства от началото на XX век.
Изявеният наш просветител е роден на 7 януари 1864 г. в Копривщица в родолюбиво и патриотично българско семейство. Първоначално учи в родния си град, след което заминава за турската столица Цариград, където се записва в прочутия по това време Робърт колеж. Завършва го с отличие през 1882 г. и се отдава на учителската професия.
В продължение на цели 17 години учителства, първо в Пловдив, а след това в София. През 1891 г. видният копривщенец е избран за дописен член на БКД (дн. БАН), а от 1900 г. е негов действителен член. В периода 1901-1910 г. е деловодител на БКД, а от 1911 до 1939 г. е секретар на БАН.
Като изявен научен деятел Иван Пеев-Плачков е включен във второто правителство на Тодор Иванчов (ноември 1900-януари 1901 г.) като министър на народното просвещение. Този пост той запазва и в първия кабинет на генерал Рачо Петров (януари-февруари 1901 г.).
В началото на ХХ век Плачков става член на Народната партия и се включва активно в партийно политическите борби в България. През 1911 г. той е избран за пръв път за народен представител, ставайки подпредседател на V-то Велико народно събрание. В периода 1911-1912 г. е подпредседател на ХV-то Обикновено народно събрание, като след това е избиран за депутат в ХVІ и ХVІІ НС.
Когато през март 1911 г. на власт идва правителството на Иван Ев. Гешов (март1911-юни 1913 година) Иван Пеев-Плачков е включен в състава му, отново като просветен министър. Той остава на този пост и в четвъртия кабинет на Стоян Данев (юни-юли 1913 г.).
През 1922 г. е арестуван от правителството на Александър Стамболийски и хвърлен в Шуменския затвор, за да бъде съден като един от виновните за първата национална катастрофа. Освободен е след Деветоюнския преврат от 1923 г., като продължава научната и публицистичната си дейност, оттегляйки се от активната политика.
Иван Пеев-Плачков умира в столицата на 16 август 1942 г.
Особен интерес от неговото богато научно и литературно наследство представляват следните негови трудове: „Идеологическа класификация на българските предлози“, излязъл от печат през 1890 г., „Бележки, очерци и фейлетони 1884-1890 г.“, „Очерци и бележки по учебното дело“, „Иван Евстатиев Гешов“, „Д-р Константин Стоилов. Живот и обществена дейност“.
През 1994 г. излезе от печат книгата „Из гънките на миналото. Спомени и впечатления.“, в която са поместени негови материали свързани с просветителската и политическата му дейност.
