Миглена Миткова е родена на 18.01.1985г. в гр. София, но голяма част от живота си прекарва в Шумен, родния град на родителите ѝ. Завършва в София магистратура „застраховане и осигуряване“, което е и настоящата и професия. От малка се възхищава на поезията и обича да прекарва часове в четене на стихове, а в юношеска възраст написва и няколко стихотворения. Малко преди да се роди синът ѝ, Миглена започва да пише по-активно, като се насочва към детската поезия.

На 17.12.2017  година е отличена с трето място на националния конкурс „Никола Вапцаров” в Благоевград.

 В момента публикува стихове в сайтове за лично творчество, както и в личния си блог за детска поезия.“ 

Живее в София.

***

Аз съм малка и червена,

с черни точки на крилцата,
весело летя в небето

и за радост на децата,
на ръчичката щом кацна,

ти внимавай, гледай в мене!
На където после литна,

утре там ще се ожениш.
Кацнала на боровинка,
аз съм пъстричка к_ _ _ _ _а.

***

Жълто-черна на райета

и летя като комета.

Работата – най-напред –

да събирам сладък мед.

С мойте дружки работливи

търсиме в поля и ниви

най-красивите цветя,

цъфнали през пролетта.

Със крила съм като птичка,

но съм мъничка п_ _ _ _ _ _а.

***

Черна, малка, пресметлива,
работата ми отива. 
Бързам да се прибера
с тежък камък на гърба.
Във задачки и тревоги,
с мойте дружки бързоноги
тичаме на върволица
пак при нашата царица.
Тука няма подигравка,
аз съм работлива м_ _ _ _а.

***

Малък буболек съм аз,

но пък имам чуден глас

и като си търся булка

ведро свиря на цигулка.

Във полята се спотайвам,

с мойта песен ви омайвам.

С краченца тънки кат’ конец,

аз съм бодрият щ_ _ _ ц.

***

Страшен съм и дългокрак,
днес ще те изплаша пак!
На полето, на тавана
тук ме има, тук ме няма.
Правя сигурен капан, 
кой се хване – ще го ям!
Ту съм малък, ту голям
или гол съм хич без срам,
ту космат съм като заек,
че съм ужасяващ п_ _к.

***

Вечер крия се в блатата
и огласям тишината.
Викам силно „Кря кря кря,
дай ми тлъстичка муха!“
Денем зорко се озъртам
да не дойде чичо Щъркел.
Гласовита съм певица,
аз съм ж_ _ _  к_ _ _ _ _ _ _.

***

Шарена съм като цвете
но пък нямам аромат. 
Весела и пъстрокрила, 
аз летя от цвят на цвят.
Ти крилцата ми не пипай,
че покрити са с прашец.
От цвета с нектар се храня,
а пчелите със медец.
Няма никаква заблуда,
аз съм волна п_ _ _ _ _ _ а.

Автор: Миглена Миткова, София;