Роден  е  на 28 01 1970 година в град Карлово, а живее в село Певците, община Карлово.Завършил  е българска  филология-  степен магистър.Не  е семеен.

Започва да пише  стихове от 1989 година  в казармата.От тогава и сега продължава да пиша за това, което го боли.

Има издадени две стихосбирки“Безпътице, Любов“ през 2000 година в София и „Закъсняла обич“ – 2015 г в Карлово

От 1990 до 2000 година се  работил като стругар във ВМЗ- Сопот. В момента   подпомага  работата в община Карлово, кметство с Певците. от 2000 г до 2018 г е безработен

Има много публикации в столични вестници, като „Трета възраст“ и др.

Занимава го  темата за страданието.  Особено с голяма любов пише за майка си, силно вярва в Бог

Обича да се пише с името Митко Димов.

*С*Т*И*Х*О*В*Е*

*** 

ЗАКЪСНЯЛА ОБИЧ

Не трябва да мисля за тебе,

не бива да те обичам,

но вече съм толкова влюбен –

ще съгреша.

Разделят ни много посоки

и грозните клюки на хората.

Ти си красиво момиче,

аз – вече баща.

Поболя се сърцето ми –

срещнах те толкова късно.

Ако ти кажа „обичам“

ще съгреша.

Искам да бъда свободен

от тежките брачни окови

и спрете до вас

пред целия град.

***

ПРОСТИ МИ, МАМО

Животът отлетя като усмивка,

стопи се като утринна звезда,

от спомените не остана нищо,

което да ме топли през нощта

Прости ми мамо, че не те послушах,

не ти дарих желаната снаха.

Прости ми че до днес не се научих

да разпознавам болка от тъга.

Прости ми че не те дарих и с внуче

и името ти с туй да продължа.

Опитвах се но тъй и не улучих,

дори на сън красивата мечта,

Съдбата ми навярно е сгрешила,

сега поглеждам пътя извървян

с талант за песни тя ме е дарила,

а другото поръсила с тамян.

Потеглям вече, ти недей да плачеш

отново ще се върна някой ден,

но този път в  ръцете с пеленаче

и със голямата любов до мен.

***

ИКОНА

Прекрасна си като една икона

рисувана във миг на вдъхновение.

Благодаря на Бога че те има,

обичам те без никакво съмнение.

Прекрасна си като щастлива пролет,

целунала листата на дърветата.

Докосвам те и моя чуден полет

наподобява този на кометите.

Сърцето ми изгарящ метеор е

и от любов по тебе свети, свети.

Прекрасна е и тази атмосфера,

защото ти си моята планета.

С любов за тебе слънцето ще грее,

ще светят и с любов за теб звездите.

Догаря моя полет метеорен,

но съм щастлив защото  те обичам.

***

ДОКОСВАНЕ

Тишината се движи на пръсти

през кроткия сън на нощта

аз се протягам безсънно

да докосна за миг любовта

но тя се изплъзва страхливо

като пораснало дете

бягащо от неловки прегръдки

И се скрива дълбоко в сърцето ми

Остава ми само мигът

в който целувам безшумно

твоята порцеланова плът.

***

СЕБЕПОЗНАВАНЕ

Ако раят е безгрижие

аз съм щастлив

Ако е любов

влюбен съм

Ако е болка

винаги ще те обичам

Ако  е сън

ще сънувам само теб

И не искам да се будя

но 

Ако няма рай

значи ти и аз не съществуваме

Къде тогава да търся Бога?!?

***

КРЪГОВРАТ

Денят умря,

а залезът остана

с последните лъчи зад хоризонта

да каже сбогом като жива рана

с една сълза от непотребна болка

Нощта дойде и топлината малка

в гърдите на луната притаена

е неусетно като спомен жалка

щом ти не си отново тук, до мене

Дано в съня откраднал те измамно

поне да се напия до забрава

с усмивката отронена прощално

когато те упрекнах в изневяра

А утрото родило пак зората

е толкова далечно и ненужно

Какво от туй че се върти земята

щом с тебе  мила вече сме си чужди

***

СЪН

Идват във съня ми старите приятели

пръснати по цялата земя.

Къса се от спомени и тъга душата ми

празна и останала сама.

До без дъх притиснати във прегръдка искрена,

ги посрещам с обич  у дома.

Сядаме на масата, чисто е уискито,

холът е окъпан в светлина.

Пълни със доверие още са сърцата ни

в дланите се ражда благослов.

Времето изтича тънко между чашите

и отнася моята любов.

Крепко ръкостискане ми отнема спомена,

В прага се препъва моя сън

Тръгнаха си всичките без билет за връщане

Утро е настъпило отвън.

***

ПРОКЪЛНАТ ОТ САМОТА

За мене вече те има,
да искам не мога
да си представя живота без теб.
Нито да си обясня,
как съм живял досега.
Търсих те често
по различни нелепи места,
като гари и паркове
прокълнат от самота.
А какво ли ще бъде
ако споделиш любовта ми.
Вероятно от щастие
с мене ще плаче небето,
аплодирайки ни
че се намерихме вече.
Аз във разцвета
сигурно си ми последна.
Първа за тебе
осъзната любов,
която ще помниш
почти цял живот.

представя Мария Герасова